Yu Qingxin/ Natashe Yang, Kan Zhong Guo
Правото на собственост в демократичната система и в Китай
Днес в Китай почти всеки ден се чува за принудителното разрушаване на къщи. Случаите са така много, че вече дори рядко привличат нечие внимание. Въпреки, че комунистическият режим продължава да унищожава все повече къщи, твърдите собственици, настояващи да запазят домовете си, са малко. Защото комунистическият режим не се страхува да прибегне до кръвопролития или дори до отнемане на човешки животи.
В континенталната част на Китай вносителите на петиции, които искат да обжалват пред централното правителство в Пекин, са залавяни и пребивани или лишавани от свобода. Емигрирал китаец - вносител на петиции - заяви: "Китайската комунистическа партия (ККП) иска да вземе както парите ни, така и живота ни. ККП ни принуждава да емигрираме тук. За щастие нашите гласове могат да бъдат чути от международната общност. Тук се наслаждаваме на демокрация и човешки права. Благодаря на Америка милион пъти!”
Събарянето на къщи се извършва във всяка страна. Но в Америка не съществува принудително събаряне. Има известна история в Интернет за собственичка, отказала да продаде къщата си.
Родена в щата Орегон през 1921 г., г-жа Мейзфийлд се преместила в Сиатъл, за да се грижи за майка си. Къщата на майка й е построена през 1900 г. и площта й е само 74 квадратни метра. След като нейната майка умира, тя останала да живее в къщата.
През 2006 г. строителен предприемач искал да построи 5-етажна търговска сграда. Вече възрастната дама казала: "Аз съм над 80 години. Щастлива съм тук и не желая да се местя където и да било другаде."
Нейната стара къща е оценена само на 8000 щ. долара, а земята - на 100 000 щ. д. Дори когато предприемачът бил готов да плати 1 милион долара, тя отказвала да се премести. Предприемачът трябвало да промени плановете на сградата и да построи 5-етажна сграда извиваща се около къщата на възрастната жена.
Предприемачът не й създал никакви проблеми заради решението и упоритостта. Неговият строителен ръководител Мартин, 52 г., дори започнал да се грижи за нея. Мартин я водил на лекар, помагал й с прането, приготвял за нея вечеря понякога и дори й помогнал да си вземе нови протези.
През пролетта на 2008 г. тя била диагностицирана с рак. Починала през лятото на същата година и както пожелала - в същата стая и на същия диван, на който починала нейната майка. По нейна воля тя завещала дома си на Мартин, в израз на благодарност за общуването и грижите му към нея в последните дни от живота й.
По-късно Мартин продал къщата на компания за недвижими имоти. Собственикът на компанията я модифицирал и я надстроил на същата височина като търговската сграда до нея, но оставил долните два етажа отворени за обществеността. Нарекъл ги "Площад Вяра". Надявал се, че "Площад Вяра" ще вдъхнови всеки американец да се замисли за "живота и вярата".
Разрушаване на къщи се случва навсякъде, но тази възрастна американка е имала голям късмет. Въпреки че била сама, не й се наложило да ходи в съда, да демонстрира пред Белият Дом или да се самозапалва. Всичко, което е трябвало да направи, е да каже "Не" на строителния предприемач.
Възрастната дама нямала пари, но нейната собственост била защитена по силата на закона. Предприемачът имал много пари, но не притежавал правомощия. Без значение колко пари притежава, никой не трябва да получава надмощие за сметка на човешките права. Най-важното в случая е, че средностатистическият гражданин в Америка може да се радва на равенството, свободата и човешките права в демократичната система.
Тази история е като приказка за хората в континентален Китай, където къщите са разрушавани без съгласието на собствениците. Доколкото те могат да бъдат наречени собственици в пълния смисъл на думата, което е друга разлика между Китай и демократичните страни.
След идването си на власт, Китайската комунистическа партия въвежда закон, според който човек може да си купи къща, но земята под нея принадлежи на комунистическото правителство и човек може само да я вземе под аренда за 70 години. Когато взима и разрушава домовете на хората днес, правителството може да заплати на собственика на къщата само малка част от пазарната й стойност. Така много хора виждат в това несправедливост и отиват в Пекин, за да подават жалби и петиции. Но тъй като отнемането на недвижимото имущество е високодоходоносен бизнес за служителите на ККП, на обиковените хора не се дава възможност да представят случая си и дори са затваряни и преследвани за подобни действия.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!