Следвайте "Буднаера" в Телеграм

ChinaUncensored

Генно модифицираният ориз – научен пробив или неуспех?

До какво ще доведе генно модифицираният ориз? Широкомащабното отглеждане на генно модифициран ориз в Китай породи сериозни опасения.

В продължение на хиляди години пикантният ориз е сервиран на китайската трапеза като основно ястие. Знаете ли обаче, че сегашният ориз съдържа странни микробни протеини, които хората може да са консумирали с години, без да знаят нищо за проблема?

От 2004 г. отглеждането на генно модифициран ориз започва в широк мащаб в провинция Хубей (Hubei), насърчавано от директора на лабораторията за генно модифицирани култури в Университета по селско стопанство на Централен Китай, Джанг Чифа (Zhang Qifa), известен и като „бащата на китайския трансгенен ориз“. Чрез пълната му власт, гарантирана от комунистическия земеделски отдел, на същия посев са подложени и други три зони в Китай.

Генно модифицираният ориз в Китай е наричан още „BT-трансгенен ориз“ по името на специален ген, внедрен в гените на нормалния ориз, за да произведе протеина BT, който отравя хранещата се с ориз ларва на вид молец. Тази специална характеристика на новия продукт допринася за силното намаляване на използвания инсектицид и съответно за по-голяма продукция.

В началото посевите с трансгенната култура дадоха по-силна устойчивост срещу плевели и насекоми. След това, през следващите периоди, природният закон постепенно възвърна равновесието си, обръщайки екологичния процес, като плевелите и насекомите си изградиха „антитела“, за да се адаптират към новата среда. Всичко това води до непрекъснато увеличаване – понякога значително – на използваното количество инсектицид по време на култивирането на продукта.

Според доклад от Британския научен институт и Института по социология от 18 януари 2010 г. приложението на селскостопански инсектицид се е увеличило с 17,5 млрд. кг. поради плантациите с трансгенни култури за периода между 1996 и 2008 г. в САЩ.

Дали консумацията на трансгенен ориз е безопасна, все още остава спорно. До момента няма държава в света, която да е одобрила култивирането на такъв ориз в комерсиален мащаб. Нито Европа, нито САЩ са дали зелена светлина на старта на масовото култивиране на трансгенна пшеница, при все че пшеницата е основен продукт. Дори трансгенните бобови и зърнени култури, които бяха масово посети в САЩ, са използвани за фураж или като източник на биогориво, в допълнение към износа за развиващите се страни като Китай.

Но САЩ далеч не са уникални в комерсиалния мащаб на трансгенното производство. В действителност китайската провинция Гуангши (Guangxi) започва да култивира трансгенни зърнени култури още през 2001 г. на десетки хиляди мю земя (1 мю е 0,1647 акра). Царевицата, която е втората основна храна след ориза в Гуангши, остава незаменим източник на храна за десетки милиони души от 50-милионното население в тази провинция.


Трансгенни последствия?

Според репортаж на Guangxi Online News Network половината доброволни участници от 19 университета в Гуангши са показали отклонения от нормата в изследвания на качеството на спермата.

Въпреки че пряка причинно-следствена връзка между състоянието на спермата и консумацията на трансгенен ориз тепърва предстои да се установи, обявяването на индиректна зависимост между двете е уместно.

Докато все още няма отговор на въпроса безопасно ли е за хората да консумират генно модифицирана храна, признаци за проблеми има на другия край на хранителната ни верига: прасето.

През септември 2010 г., според китайски журналист, който посетил живущи в Джинджонг (Jinzhong), провинция Шанши (Shanxi), жител на селото заявил: „Садих този сорт царевица на няколко акра 3-4 години и установих, че плъховете са намалели драстично – особено онези големи плъхове, които ядат много царевица; странно е и че сега плъховете изглеждат много по-глупави и сковани, просто стоят до царевицата и ядат, а не както преди – влачеха царевицата в дупките си, за да се хранят.“

Друг жител на селото, отглеждал прасета над 10 години, съобщава за намален брой новородени при прасетата, за невъзможност за оплождане на женските или за помятания. Той изрази намерението си да ги продаде, за да престане да търпи загуби. По думите му е извикал експерт, за да даде мнение за проблема, но той не могъл да го обясни.

В това село има много свиневъди и всички те са в подобна ситуация. Един разказва как от кланицата му съобщили, че яйчниците на едно от прасетата му са пълни с вода. В друго семейство разрязали прасе след внезапната му смърт, и установили, че цялото е пълно с вода. Повечето селяни са опитни свиневъди и по думите им тези проблеми са започнали, откакто хранят прасетата си с генно модифицирана царевица.

По-тревожното е, че през август 2009 г. китайското Министерство на земеделието издаде сертификати за безопасност за масова продукция и приложение на генно модифицираната царевица, генно модифицираният устойчив на насекоми ориз „Huahui No1“ и „Bt Youyou63“. Тази официална зелена светлина ще има огромни последствия върху земеделския фронт, като вероятно ще ускори темпото на развитие на още трансгенни култури в Китай. Изследванията и развитието на около 47 различни типа генно модифицирани продукти е в процес, включително на 7 сорта зърнени култури, 5 сорта култури с икономическа стойност, 4 типа масла, както и 31 сорта плодове и зеленчуци.


Повишено внимание

Някои селяни, които садят този специален ориз, са много внимателни. Мнозина от тях запазват нормалния, немодифициран ориз за собствена консумация, а трансгенния продават на пазара.

Г-н Чен Уенфу (Chen Wenfu), представител на Националния народен конгрес (ННК), директор на Института за изследване на ориза от Земеделския университет на Шенянг и академик на Китайската академия по инженерство, обявява по време на сесия на ННК през 2010 г., че централното правителство е дало „екстравагантно одобрение“ за 30 млрд. юана в подкрепа на изследванията и развитието на генно модифицирани култури – сума, която е в контраст със скромните 0,18 млрд. юана, отпускана за обикновените култури.

В речта си той разкрива, че китайският режим тласка развитието на генно модифицирани култури. Все още не е ясно дали съответните правителствени агенции или експерти са формулирали политики и мерки срещу евентуалните последици от широката употреба на генно модифицираните продукти – въпрос, който е от огромно значение за бъдещето на Китай и благоденствието на народа му.

Хиляди произведени в Китай оризови продукти са изнасяни по цял свят. Според репортаж от април 2011 г. китайското Министерство на търговията е издало списък с ключови стоки за износ по отношение на количеството им и доларовата им стойност през март 2008 г.
Данните в него сочат износ на 430 000 т. ориз за първото тримесечие – 39.4% увеличение за същия миналогодишен период и 47.4% увеличение в доларова стойност.

В допълнение, митницата на гр. Далян (Dalian) разкри измамна схема от три китайски експортни компании – Huitian, Tianxi и Wanrong, където са изготвяни фалшиви декларации с цел контрабанда на ориз на стойност 9,8 млн. юана. Сред главните дестинации са САЩ, Грузия, Украйна, Русия, Иран и Соломоновите острови.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!