Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Краят на мита за Европа
Константин Събчев
Стандарт
Умира ли Европа и по-точно - Европейският съюз? Ако само преди три години някой се бе усъмнил в бляскавите перспективи на единното европространство, биха го сметнали ако не за луд, то за суперпесимист. Днешната реалност обаче надмина и най-мрачните антиутопии.
Държавите от Стария континент фалират една след друга със скоростта на бакалници край супермаркет, заплашвайки съществуването не само на еврото, но и на самия ЕС. А старата идея за Европа на две скорости отново става актуална - на фона на кошмарните финансови проблеми не само на Гърция, но и на Италия, Испания и Португалия.
Пътят към ада винаги е постлан с добри намерения. Идеята на Робер Шуман, канонизиран днес за баща на Европейския съюз, е била скромна. Като елзасец той просто искаше да помири завинаги Франция и Германия. По-точно - въгледобивните и металургичните компании от двата бряга на Рейн, създавайки европейското обединение за въглища и стомана.
Нищо повече от митнически съюз
Геополитическите игри от епохата на Студената война и амбициите на отделни политици след нея обаче пренебрегнаха както уроците на историята, така и различната степен на икономическо развитие на отделните страни. А най вече - специфичната народопсихология на отделните народи от Стария континент.
"Европа наистина представлява едно пространство, но пространство, пропито с цивилизация. И тази цивилизация ни е превърнала нас, европейците, в нещо проблематично." Тези думи на знаменития испански философ Хосе Ортега-и-Гасет най-добре характеризират днешните проблеми на ЕС. Защото Европа винаги се е движела на две цивилизационни скорости.
Само че не на Източна и Западна, както го наложи продължилата едва четири-пет десетилетия Студена война, а именно на Северна и Южна. За което говорят днес политици и икономисти. И както е било винаги през хилядолетията.
Мечтата за обединена Европа винаги е възбуждала въображението и болните амбиции на императори и диктатори - от Карл Велики до Адолф Хитлер. На когато, апропо, принадлежи терминът "нова Европа". Но
тази мечта винаги се е оказвала химера
Самата география е формирала тук двата различни типа общество. На юг от Пиренеите, Алпите и Карпатите небето е ясно, лятото дълго, а зимата е кратка и поносимо студена. Там благата се изкарват с по-малко труд. Но това предразполага към "долче фар ниенте", т.е. сладко бездействие. Което превръща живота в един безкраен празник от чествания на древни богове, а по-късно - на християнски мъченици.
Тази Европа на Древна Елада и Рим роди модерната философия, наука и изкуства. Но в един момент започва да изостава в развитието си. Просто защото обича купона. Както каза и министър Сергей Игнатов - който е историк! -тук може да се пие от 5 часа сутринта.
На Север нещата са други. Насъщният се изкарва трудно в сурови условия, изискващи дисциплина, пестеливост и солидарност. А също и към непрестанно търсене на нови технологии. Които тласкат напред икономиката, вземайки от Юга само рационалното и работещото. Неслучайно реформацията на Мартин Лютер побеждава именно в германоезичната Северна Европа.
Южната, романо-славяно-гръцка, остава вярна на Рим и православието. Не от някакъв фанатизъм, а защото протестантството отрича не само дните, посветени на Богородица и светците, но и въобще всякакви празници.
Така че - какво обединява като мировъзрение и манталитет португалеца и шведа или гърка с холандеца? Нищо, освен формалната принадлежност към една обща религия, изповядвана при това в различни версии.
Северът повече не може да плаща за мърлявщината и купонджийството на Юга. Срутването наистина ще бъде славно, както казва безсмъртният герой на Казандзакис - Алексис Зорбас. Чиито сънародници родиха духа на днешна Европа, но и се превърнаха в нейни гробокопачи.
А за нас, българите, като хора от Юга ще ни остане за утешение само баналният афоризъм, че "който ни е заробил или ни е взел за съюзник, нищо добро не е видял". /kafene.net
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!