Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Alex Wu (Epoch Times)

Повишаващото се изтичане на капитали от Китай може да доведе до икономически колапс

Китай отчете първия си наскорошен спад през октомври във фондове, които са дължими в чуждестранна валута, според данни, оповестени от централната банка на страната през миналия месец. Средствата са намалели с 24.89 млрд. юана (5.79 млрд. лева) от септември: първият спад за страната от декември 2007 г. насам.

В последния седмичен доклад на China International Capital Corporation Limited е изчислено, че изтичането на капитал от Китай е достигнало 180 млрд. юана ( 41.90 млрд. лева) през октомври.

Инвестициите запазват капиталовите потоци в Китай положителни, но надеждите, които инвеститорите имаха за китайската икономика, се охладиха.

Трите големи агенции за кредитен рейтинг в САЩ, Moody’s, Standard & Poor’s и Fitch Rating, поддържат песимистично становище по отношение на икономиката на Китай през юли и август, прогнозирайки, че лошите дългове на китайските банки ще достигнат 8-12% през 2012 г. и 2013 г., с около 60% шанс за финансова криза през 2013 г.

Тао Ма е доктор по икономика в Народния университет на Китай. Той изчислява, че около $ 300 млрд. "горещи" пари са влезли в Китай през последните 10 години. По думите му в процеса на изчакване обменният курс на юана да се увеличи, тези пари са излети в пазара на недвижими имоти, фондовата борса, подземни частни банки и в други спекулативни инвестиции. Но с охлаждането на икономиката на Китай парите започват да се движат в обратна посока.

Длъжностни лица прехвърлят пари


Доклад, озаглавен "Заплата и семейно богатство на служителите на партийните органи и държавните институции", бе съвместно публикуван от Държавния съвет, Централната комисия за инспекция на дисциплината и Китайската академия на социалните науки. В него се посочва, че богатството на 1.31 милиона служители (тези, които имат пост над администрацията на окръжно ниво) и техните семейства притежават 80% от богатството на Китай.

Китайският уебсайт Boxun цитира доклад на Държавния съвет, според който от 1996 г. до 2003 г. около 2.2 трилиона юана (512.1 млрд. лева) от изтекли от Китай пари са били прехвърлени в офшорни банкови сметки на китайските служители и техните семейства.

Лари Ланг (Larry Lang) е икономист и професор по финанси към Китайския университет в Хонконг. В статия за Business Sohu той твърди, че въз основа на собствено проучване изтичането на пари от Китай вече е достигнало повече от три трилиона юана (698.3 млрд. лева) през 2003 г.

Ши Зангшан (Shi Zangshan), китайски експерт, базиран във Вашингтон, заяви пред ​​Epoch Times, че изнасянето на богатите китайци в чужбина не е новост. В миналото китайските служители и бизнесмени са прехвърляли парите си в чужди страни, изпращайки ги обратно в Китай като чуждестранни инвестиции, с цел да получат печалба от преференциална политика.

"Но днес е възможно богатите китайци изобщо да не планират да се върнат обратно в Китай. Те наистина напускат Китай: прехвърлят парите си в чужбина, преди да напуснат Китай."

Ши сравнява икономическото положение на Китай с това, което някои икономисти наричат латиноамерикански модел: Латинска Америка претърпя бързо развитие през 50-те и 60-те г., което доведе до голямо неравенство между богати и бедни, сериозна корупция и отсъствие на върховенство на закона.

Десетки заможни хора впоследствие емигрираха в Северна Америка, носейки своите значителни капиталови активи с тях, което в крайна сметка доведе до затваряне на икономиките на страните от Латинска Америка от 70-те до 90-те г.

"Китай очевидно е тръгнал по същия път", заключава Ши.

Статия на New Epoch Weekly цитира Бразилия като пример: От 1968 до 1974 г. военното правителство провежда политика на високи данъци и "задължителна индустриализация". Като резултат БВП на страната се увеличава с 11,4%, което продължава шест години и създава "чудото на Бразилия".

Но политиката задълбочава пропастта между богати и бедни и в крайна сметка води до отмъщение от страна на селяните и до социални вълнения. След като чуждестранните източници на инвестиции се оттеглят, страната остава с остарели, занемарени фабрики и зашеметяващо равнище на безработица.

Ши сравнява икономическото развитие на дадена страна със запалване двигателя на кола. Капиталът трябва да мине през процес на натрупване, а непрекъснатият растеж се дължи както на натрупване на капитал, така и на таланти. Веднъж капиталът и талантите напуснат ли страната, ще настане тежка финансова криза: двигателят ще трябва да бъде запален отново по-късно.

Той изрази мнение, че ако сегашната тенденция в Китай продължи, това ще има огромно влияние върху икономиката на Китай. Диктаторската природа на режима може да го накара да избере лесния начин за справяне - строг и пряк контрол. Но такъв подход може да доведе до създаването на по-голям проблем за богатите китайци, което пък да доведе до ускоряване изтичането на капитали от Китай.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!