Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Всеки живот има интелект
Завръщането на жерава
Г-н Лу от Ченджоу имал два жерава, които били опитомени. Когато един ден един от жеравите починал от рани, другият бил много тъжен, издавал печални писъци и отказвал да яде.
Лу бил много внимателен и го хранел. Един ден жеравът започнал да лети и писка около него. Той казал: "Ако искаш да ме напуснеш, няма да се опитвам да те задържа."
Жеравът разперил крила и полетял в небето. Летял наоколо за малко и след това изчезнал.
Три години по-късно Лу бил стар, болен и бездетен, затова се върнал да живее в селото си. Една вечер, когато се разхождал с бастун в гората, видял жерав, кръжащ в небето и плачещ тъжно. Лу вдигнал глава и казал: "Ти ли си моят другар от Ченджоу? Ако си ти, моля те, полети надолу!" Жеравът веднага се приземил, хванал дрехите му с клюна си и започнал да обикаля около него. Лу взел жерава в дома си.
По-късно, когато Лу починал, жеравът отказвал да яде и умрял. Роднини на Лу погребали жерава до гроба на Лу.
Благодарността на котките
Преди много време селянин от Суджоу имал данъчни дължения към местната власт. Той бил много беден, затова напуснал дома си и се скрил другаде, но оставил една котка в дома си.Бирникът взел котката и я продал в местен магазин. Веднъж, когато първият собственик на котката минал покрай магазина, тя веднага скочила в ръцете му. Когато хората от магазина взели обратно котката от първия й собственик, тя мяукала тъжно и обръщала главата си отново и отново, за да го гледа.
Вечерта котката занесла нещо в устата си до дома на първия си собственик. Оказало се, че това било сребро, увито в коприна, и то било достатъчно, за да се плати данъка, който той дължал.
Тези истории ни показват, че макар й животните да не са умни колкото човешките същества, те могат да разпознават правилното от неправилното и добротата в сърцата им не е по-малка от нашата.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!