Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Kan Zhong Guo

Древен Китай: Природна и вечна музика от Рая

Ши Куанг (Shi Kuang), от днешното село Донгши (Dongshi), провинция Шанши (Shanxi), бил музикант в областта Джин (Jin) по време на пролетния и есенния период. Той имал огромен опит с различни видове китайски музикални инструменти. Бил един от най-прочутите музиканти в китайската история и бил почитан като "светец на музиката". Има много подкрепени с факти истории, илюстриращи отношението на Ши Куанг към Небето, състраданието му към хората и неговата божествено красива музика...

Небесно момиче (фото: Kan Zhong Guo)

Ши Куанг приел конфуцианския принцип за музиката, който отстоява, че музиката трябва да бъде създавана, за да насърчава хората към правилно поведение и добро сърце. Той вярвал в традиционните ценности, в музиката и културата, установени от дука на Джоу (Zhou) от Западната династия Джоу, и се застъпвал за теорията, че музиката трябва да се придържа към пътя на Небето, да следва хода на природата и със своето съдържание да насочва слушателите към нравственост. Това е, което е известно като "хармония между Небето и хората чрез музика". Сама по себе си музиката с ритъм и темпо не гарантира, че ще резонира в сърцата на слушателите. Единствено музиката, която идва от хармонично сърце, ще достигне Небето, ще се обърне към сърцата на слушателите и ще достигне по-висша сфера, където сърцата на музиканта и слушателите ще бъдат пречистени и просветлени по Небесен начин.

Според Ши Куанг съществуват три категории на древна китайска музика - Чинг Шанг (Qing Shang), Чинг Дженг (Qing Zheng) и Чинг Джяо (Qing Jiao). Чинг Шанг е музиката на гибелта, Чинг Дженг е музиката на хармонията, а Чинг Джяо е музиката на просперитета. Твърди се, че конете спирали паша и повдигали главите си, за да слушат Ши Куанг  когато свирил. Птиците кацали и спирали лова си, за да пеят с Ши Куанг.

Един ден дук Пинг (Ping) от област Джин и дукът на област Уей (Wei) слушали музикално изпълнение на Ши Джуан (Shi Juan), придворният музикант на окръг Уей. Малко след започване на изпълнението Ши Куанг отишъл бързо до сцената и спрял Ши Джуан. "Моля Ви, спрете! Това е музиката на гибелта, създадена от корумпирани дворцови служители за тираничния цар Джоу от династията Шанг (Shang)", възкликнал Ши Куанг. "Цар У (Wu) от област Джоу е сложил край на династията Шанг, тъй като цар Джоу от династията бил безнравствен. Приятната и сърдечна музика ще води слушателите към нравственост. Лошата музика ще ги кара да губят самоконтрол и ще ги води към упадък. Музиката трябва да бъде създавана да насърчава нравствеността. Човек никога не трябва да изпълнява лоша музика, която да погубва морала на хората!"

Дукът на област Джин попитал Ши Куанг, "Как нарекохте музиката, която изпълняваше Ши  Джуан?" Ши Куанг отговорил, "Това е Чинг Шанг, музиката на гибелта". Дукът на област Джин казал, "Тогава трябва да изпълните музиката на хармонията пред нас". И Ши Куанг изсвирил пред двамата владетели Чинг Дженг, музиката на хармонията.

Ши Куанг демонстрирал най-възхитителна техника, когато започнал да свири на китайската цитра. След първия акорд 16 червени жерава се спуснали от южното небе и кацнали. На втория акорд жеравите се подредили в редица. На третия акорд жеравите започнали да пеят и танцуват в редица. Ши Куанг продължил и скоро се появили цветни облаци в небето, а пеенето на жеравите се хармонизирало с музиката на цитрата. Музиката отеквала дълго време в небето. Публиката почуствала вдъхновение от природната и небесна музика, както и че сърцата им се стоплят и стават спокойни. Всеки се възхитил на музиката и поздравил Ши Куанг за неговото музикално майсторство.

Тази историята е родила китайския идиом "червени жерави и цветни облаци", който се използва да се опише очарователната небесна музика.

Ши Куанг посочил,че тази музика трябва да бъде създавана да води хората към добрина и да насърчава нравствеността. Ши Куанг създал "Бял сняг", "Слънчева пролет" и много други възвишени и хармонични музикални произведения. В "Слънчева пролет" Ши Куанг  пресъздал по ярък начин израстващия и оживяващ характер на пролетното време.

Той също така пресъздал образа на благороден джентълмен, който пази своята нравственост и се стреми към красиво и възвишено бъдеще.

Хората в древен Китай вярвали, че възвишената музика може да достигне Небето и да достави истина, проникновеност и вечност на своите слушатели. Да се водят хората към добросърдечност и да се разпростира добрината нашир и надлъж е път, който демонстрира близост и загриженост към човечеството. Това е също начин, който показва признателност към милосърдието на Небето.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!