Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Jin Jing (Epoch Times)
Китайският режим защитава данъчната тежест
Фискалните приходи на Китай за първите 10 месеца на тази година надхвърлят планираните приходи за цялата година. Експерти преглеждат цифрите и атакуват режима, докато той защитава данните.
Лари Ланг (Larry Lang), професор по финанси към Китайския университет на Хонконг, изнесе реч, твърдейки, че китайският режим налага голяма данъчна тежест върху бизнеса и физическите лица в страната.
„Като цяло печалбите на всички компании в Китай са около 10 трилиона юана (приблизително $ 1,6 трилиона). Правителството взима повече от 7 трилиона юана (приблизително $ 1,1 трилиона), - твърди Ланг. – От данъчните приходи, данъците от частни предприемачи, малкия бизнес и продавачите са 80% и само 20% са от държавните предприятия“, каза той.
В речта си Ланг посочва три грешки в политиките на правителството, една от които е твърде голямо данъчно облагане. Той твърди, че преките и косвените данъци, които предприемачите са платили миналата година, са били 70% от печалбата им преди данъчно облагане; и че индивидуалната данъчна ставка е 51,6%. Това се различава от официалните числа.
В отговор Министерството на финансите заяви, че в относителен аспект макро данъчната тежест в Китай не е висока, съобщава Beijing News.
Неназован служител сподели за Beijing News, че според метода на Международния валутен фонд (МВФ) макро данъчната тежест в Китай е 26.4% през 2010 г. и 25,3% през 2009 г. Средната за света през 2009 г. е 36,4%, със средни стойности от 40.8% и 32.9% съответно в развитите и развиващите се страни.
Джанг Шиню (Zhang Xinyu), бивш професор в техническия университет на Нингбо (Ningbo University of Technology), който сега живее във Ванкувър, заяви, че опитът да се използват макро данните за данъчна тежест, вместо действителната данъчна тежест, е трик. Вместо просто разделяне на данъчните приходи на брутния вътрешен продукт, което дава макро данъчната тежест, трябва да се приложи по-пълен алгоритъм: измерване на данъчните приходи, плюс неданъчни приходи, минус публичните разходи, разделени на БВП. Това дава действителната данъчна тежест, посочва Джанг.
„Сегашната ситуация в Китай е, че неданъчните приходи на правителството са най-малко половината от общите приходи, докато съотношението на публичните разходи към БВП е значително по-ниско от средното за света“, каза той.
През 2007 г. например макро данъчните тежести за САЩ и Китай са били съответно 28% и 20%, докато съотношението на публичните разходи към фискалните приходи са били съответно 70% и 20%, според Джанг. Това прави съотношенията на неданъчните приходи за САЩ и Китай 17% и 50%, което означава, че действителната тежест за американците и китайците е 13,5% и 24%.
По-голям проблем стои зад цифрите, коментира Джанг: „Данъкът, получен от Министерството на финансите на Китай, не е за благоденствието на народа, а за групи с определени интереси. Големите административни разходи и трите основни консуматори на пари за държавните служители (леки коли, банкети и пътувания в чужбина) се приемат за скандални от много хора в рамките на системата.“
Но дори и парите от данъци, действително използвани за публични разходи, се изразходват за неща, които не служат на обществото, посочва Джанг. Това включва огромната и сложна система на китайския режим на цензура, наблюдение и репресии.
„Вземете под внимание това и индексът на данъчната мизерия в Китай става номер едно в света“, заключава той.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!