Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Kat Piper (Epoch Times)

Откритие води до преосмисляне миграцията на древните хора

Nubian тип 1 от Оман, за първи път тази конкретна технология за каменни инструменти е открита и извън пределите на Африка.
Nubian тип 1 от Оман, за първи път тази конкретна технология за каменни инструменти е открита и извън пределите на Африка.

Каменни инструменти, открити в Оман, показват, че модерните хора са живели в южната част на Арабия от много по-рано от определеното чрез генетичните теории за това как хората са колонизирали света. Това твърди международен екип от учени, провел ново изследване.

По време на полевата работа през последните две години, ръководена от д-р Джефри Роуз (Dr. Jeffrey Rose) от университета в Бирмингам във Великобритания, са открити над 100 нови места от "нубийската средна каменна ера" в планината Дхофар (Dhofar) в южен Оман, на югоизточния бряг на Арабския полуостров.

Преди, нубийски каменни инструменти са откривани само в Североизточна Африка, по протежение на долината на Нил, в хълмовете на Червено море и източната част на пустинята Сахара.

Изследователите използвали техника, наречена Оптически стимулирана луминесценция (OSL), за да определят, че каменните артефакти датират от около 106 000 години.

С помощта на ДНК, генетиците са определили, че хората мигрирали от Африка преди 70 000 до 40 000 години.

Въпреки това, новото откритие поставя тази идея под въпрос, казват изследователите.

"Генетиката посочва, че мигрирането от Африка е започнало преди 70 000 години. Въпреки това три отделни открития, публикувани тази година, доказват, че е имало хора в Арабия хиляди, ако не и десетки хиляди години преди това", заявява в съобщение до пресата съавторът на проучването Антъни Маркс (Anthony Marks) от Южния методистки университет в САЩ.

Изследователите оприличават откритието като "пътека от каменни трохи", която показва как древните хора са мигрирали по света. Предишни теории предполагаха, че хората са следвали бреговата линия, но открития от нови обекти във вътрешността на континенталните плочи показват, че хората може вместо това да са следвали реките.

"Тук имаме пример за разминаване между теоретични модели и реални доказателства", казва Маркс. "Хипотезата за крайбрежната експанзия изглежда разумна на хартия, но просто няма археологически доказателства, които да я подкрепят."

Доказателство от геоложките данни показва, че по времето, когато тези хора са живеели в южната част на Арабия, климатът е бил много по-влажен и са преобладавали тревни площи. Повечето от каменните инструменти са открити в близост до това, което се смята, че е било голяма система от реки, водни дупки и извори, съобщават изследователите.

"За известно време Южна Арабия е станала рай, богат на ресурси - много дивеч, сладка вода в изобилие и висококачествен кремък за направата на каменни инструменти", коментира Роуз в прессъобщението.

Засега изследователите нямат археологически доказателства дали тези хора са оцелели много сухия ледников период в южната част на Арабия или са мигрирали другаде.

Изследването е публикувано в списание PLoS ONE на 30 ноември.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!