Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Lin Baogong, Kan Zhong Guo

Ужасът на публичните екзекуции - Част 1

През 1946 г. бе първият път, когато наблюдавах екзекуция. Тогава бях младо момче, което учеше в държавно училище. Комунистическият режим избра място за екзекуцията - градината "Daowai", малка местна атракция за гледане на маймуни, черни мечки, тигри и пауни, с кът за игра с пързалки, люлки и др. След пролетния сезон беше пълно с посетители, които искаха да се насладят на цветята и животните.

Неразбираемо е защо една красива и спокойна малка градина, от която получавах огромно удоволствие, бе превърната в поле за публично убиване. Екзекуции за период от осем или десет дни така ужасиха жителите, че те не смееха да се разхождат по близките улици през нощта, а дори и посред бял ден.

Бях твърде млад, за да разбера или дори да знам думите на билборда, поставен вътре в градината, като "удостоверяване на самоличността", "вързан и превозен до полето за екзекуции" и "незабавна екзекуция". Когато по-късно си играехме на игра, наречена "екзекуция", заловеният "таен агент" трябваше да бъде екзекутиран. Екзекуцията бе придружена от силни викове на някои от клишетата на таблото, тъй като "тайният агент" бе смятан за "контра-революционер". Ако фалшивата екзекуция на "агента" не изглеждаше достатъчно реална, изстрелите се повтаряха. Дали това се дължи на детското състояние на ума ни или на нещо друго?

Беше много студен ден в края на есента, когато станах свидетел на екзекуция за първи път в живота си. Четири или пет от осъдените вървяха пред шествието. Двама от възрастните дори си шепнеха нещо. Единият от тях носеше роба, а другият - скъпо палто с яка от лисича кожа. Един млад мъж, който предполагам бе на около 20 г., ходеше в близост до улицата. Походката му приличаше на студент, носеше студентска шапка с емблема на технически университет и черно памучно яке, съветски стил.

Членове на смъртоносния отряд вървяха отзад, като всеки държеше блестящ пистолет в ръка. Сляпо аз следвах младежа няколко десетки метра по пешеходната пътека. Гледах в очите му, бледото му лице, празно и безизразно, което ми се струваше да се пита накъде се е отправил. Изглежда той нямаше представа какво се случва с него, нито пък аз знаех, че той щеше да бъде екзекутиран, или смъртоносно застрелян. Но друг млад мъж, на същата възраст, го следваше. Единствената разлика бе, че първият бе здраво завързан, а вторият държеше лъскав пистолет. Зад всеки един от здраво завързаните затворници имаше възмутен и ядосан мъж. Не доумиявах защо те бяха толкова ядосани. Дали наистина щяха да убият тези завързани хора?

Още по-назад бяха масите, които крещяха лозунги и размахваха хартиени знамена. Техният ръководител бе толкова енергичен, че почти крещеше. Неговото поведение бе симулирано от тези около него. Хората, които изоставаха обаче, все по-малко откликваха с викове всеки път, когато развяваха знамена. Някои само позираха, докато всъщност свеждаха главите си веднага след като вдигаха знамена. Отделно от организираното шествие, наоколо имаше много жители - деца и възрастни - за да гледат екзекуцията за забавление.

Както ходех, чух изстрели от вътрешността на градината. Чувайки това, мъже и по-големи момчета се втурнаха към сцената, за да бъдат първите, които виждат мъртвите. Когато се насочих навътре, очите ми видяха трупове. Младежът, който приличаше на студент, лежеше по корем в близост до входа на градината; главата му беше в голяма локва кръв, шапката му я нямаше.

Сред наблюдателите видях единствения син на наемодателя ми, по прякор "шишко", който е три или четири години по-голям от мен, както и нашия над трийсетгодишен нощен пазач. Като ерген, той си изкарваше прехраната, пазейки над тридесет домакинства в замяна на малка заплата, която успявахме да съберем за него.

Полето за екзекуция гъмжеше от зяпачи, които сякаш се забавляваха на панаир, като се изключи призрачната атмосфера и израженията на хората. Няколко минути по-късно, една възрастна жена, пристигна с една голяма кратунка в лявата си ръка и една малка в другата. Двете й ръце бяха обагрени с прясна кръв. Тя молеше хората с дрезгав глас: "Може ли някой да помогне да обърнем (мъртвото тяло)?" Със сигурност, смел мъж отвърна на молбата й. Това бе нощният пазач. Зачудих се защо той трябваше слепешката да се забърква в това и дали някой ще се осмели да го наеме на работа в бъдеще. Тогава забелязах голяма дупка в дясното око на мъртвия "студент". Скалпът и плътта в тази област бяха изчезнали - вероятно бяха под краката на наблюдателите в този момент. Тогава жената започна да загребва мозък с малката кратунка и да го изсипа в голямата, сякаш поръсваше подправки в купа със спагети. Когато я попитаха защо, тя отговори: "синът ми беше уплашен до лудост, когато гледа екзекуция последния път. Научих, че има лек за това - като пие супи, направени от прах от изсушен човешки мозък." Нейните думи толкова ме впечатлиха, че никога няма да ги забравя. Продължение...

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!