Li Xiaoyu (Epoch Times)

Пазарът на луксозни стоки в Китай – свързан с корупция и подкупи

подаръци - днес Китай е вторият по големина пазар за луксозни стоки в света. (Фотоархив на Epoch Times)
Днес Китай е вторият по големина пазар за луксозни стоки в света. (Фотоархив на Epoch Times)

Брутният вътрешен продукт на Китай се нарежда на 105-то място в света според китайското Министерство на търговията. 150 милиона китайци припечелват по-малко от 1 щатски долар на ден – стандарта за бедност на ООН. При все това Китай е вторият по големина пазар на луксозни стоки в света...

Докато пазарите на луксозни стоки в Европа, Северна Америка и Япония се свиват в глобалната икономическа криза, китайският се разширява, като възлиза на 10,7 млрд. щ. д., или 25% от световния пазар на луксозни изделия.

Проф. Уанг Нинг (Wang Ning) от университета „Сун Ян-Сен“, провинция Гуандонг (Guangdong), заяви пред радио Sound of Hope, че потреблението на луксозни стоки е част от „черен“ пазар, защото източниците на доходите за тези покупки не  са прозрачни и не са легални. По думите му богатството в Китай е в ръцете на малка група от населението. Той определя луксозния пазар в Китай като въплъщение на социалната несправедливост и корупция.

Според Джоу Тинг (Zhou Ting), директор на Центъра за проучвания на луксозните стоки към Университета по международна търговия и икономика, луксозните стоки са се превърнали в индикатор за социални проблеми. Той посочва, че проблемът се корени не в стоките, а в самото китайско общество – твърде много новобогаташи, твърде много хора, чиито родители са забогатели чрез политическа власт, и всички те, по думите му, се впускат в покупки на луксозни стоки, за да докажат идентичността си.

Подаръци и подкупи

Според репортаж на McKinsey & Company, световна компания за мениджмънт и консултантски услуги, 50% от поръчаните луксозни стоки в Китай за 2009 г. са били подаръци от луксозни марки. „В китайския цикъл на властта авторитетът се оценява по получаваните подаръци“, изтъква социологът Уанг (Wang) пред изданието Guangzhou Daily.

В Китай, ако човек иска да се изкачи по корпоративната стълбица, трябва да се кланя на началника си. Ако иска да прави бизнес – трябва да има подкрепата на държавни чиновници. Бизнесът на подкупването на държавни служители и този на тайното договаряне с чиновници са много разпространени.

Професорът по право Дай Кетинг (Dai Keting) от Източнокитайския педагогически университет коментира пред сп. Oriental Outlook, че корумпираните чиновници сане само крайните потребители, но и движещата сила на потреблението на луксозни стоки в Китай.

През 2008 г. бившият директор на Бюрото по земеделско планиране на гр. Фушун, Джянг Рунли (Jiang Runli), е обвинен в корупция. Установено е, че 55-годишният Джянг притежава 6 имота, 253 луксозни чанти, 1246 артикула от дизайнерски облекла, над 600 бижута и 48 луксозни часовника.

Натискът от обществото

Все повече млади китайци също се присъединяват към потребителите на луксозни стоки, като 73% от тях са на възраст под 45 години, а 45% са между 18 и 34 годишни. В Япония и Англия процентите за възраст 18-24 години са съответно 37 и 28.

Хонконгският вестник Ta Kung Pao съобщи, че младежи, родени след 1990 и дори 2000 г., купуват луксозни стоки. Те са от всички сфери на живота и не задължително много богати. За много от тях притежанието на луксозни вещи е психологическо облекчение от натиска на заобикалящата ги среда.

Икономистът Юе Дженг посочва, че докато в развитите държави повечето потребители на луксозни стоки са между 40 и 70-годишни, в Китай те са под 40-годишна възраст. Той изтъква и по-големия процент закупени дребни луксозни стоки – индикатор, че хората не са чак толкова богати, но се чувстват принудени да закупуват луксозни артикули поради натиска от порядките в обкръжението си.

Репортаж на china.com.cn, новинарския източник на държавното консулство на Китай, цитира Джу, живееща в Хангджоу от 5 години и работеща в тамошна IT компания. Тя печели 8000 юана (1260 щ. д.) месечно и харчи по-голямата част от парите си за луксозни дамски чанти, въпреки съветите на семейството й да пести за дом и женитба.

Но Джу просто не може да спре да купува чанти. Тя има вече десетина, на марки като Louis Vuitton, Gucci, and Chanel. „Всички мои колежки имат маркови чанти. Моя подчинена, която изкарва едва 4000 юана месечно, носи дамска чанта, която е по-скъпа от моята. Тя трябва наистина да пести, за да си я позволи“, разказва Джу.

Китайският представител на Световната асоциация по луксозни стоки, Оуянг Кун (Ouyang Kun), коментира, че не е благонадеждна тенденцията за понижаване на възрастовата граница при потребителите на луксозни стоки и повишаване на желанието за себеизтъкване.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!