Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Gary Feuerberg (Epoch Times)

Жестоката китайска политика на едно дете

Бременни жени без разрешителни за раждане са преследвани като престъпници от полицията по планиране на населението в Китай и принуждавани да абортират. Степента на наблюдението и принудата над младите жени в детеродна възраст в комунистически Китай шокира живеещите в свободния свят. По време на конгресно изслушване на 22 септември, председателствано от депутата Крис Смит, няколко жертви на китайската политика за едно дете свидетелстваха за преживените от тях принуда и нежелани аборти...

Жена минава покрай билборд, окуражаващ двойките да имат само едно дете, по пътя към село в предградията на Пекин, 25 март 2011 г. (Goh Chai Hin/AFP/Getty Images)

„В продължение на над три десетилетия братята и сестрите са незаконни; майката няма абсолютно никакво право да защити нероденото си дете от държавно-финансираното насилие“, заяви г-н Смит, който в 30-годишната си конгресна кариера е председателствал 29 изслушвания за човешки права, фокусирани частично или изцяло върху китайската политика за едно дете.

Политиката е представена през 1978 г. и според китайските власти ще е в сила поне до 2015 г. Режимът твърди, че тя е предотвратила 400 млн. раждания от 1979 до 2011 г.

Реджи Литълджон, президент на „Женски права без граници“ (Women’s Rights Without Frontiers), свидетелства по 13 нови случая на принуда в доклад, издаден от организацията в деня на прослушването. Литълджон описва случаи на принудителни аборти (включително на жена в осмия месец и друга, бременна с близнаци от 8 месеца и половина), принудителна стерилизация, принудителна контрацепция, използване на квоти за аборти и стерилизация, затворнически килии на отдела по семейно планиране, разрушаване на домове (дори поради пропусната проверка за бременност) и използване на колективни наказания чрез разрушаване на домове и глобяване на роднините на „нарушителите“.

Държавен надзор

Строгият надзор на Комисията по семейно планиране може да бъде видян в свидетелските показания на Пинг Лиу (Ping Liu). През 1980 г. практиката е била да се използва вътрематочна спирала, имплантирана след раждането на първото дете. Поради оток в десния бъбрек на Лиу лекарите не й имплантират спирала; вместо това й казват, че трябва да използва други методи на контрацепция.

 „Без вътрематочната спирала се превърнах в главна цел за наблюдение на Комисията по семейно планиране във фабриката“, разказва тя. Във фабриката, където работела, работниците се следели взаимно и били враждебни и подозрителни помежду си поради заплахата от колективно наказание. Две от нейните бременности били докладвани от колегите й на Комисията по семейно планиране.

„Разкрити, бременните жени бяха завличани да се подложат на принудителни аборти – просто нямаше друг избор. Като потенциални бъдещи родилки нямахме достойнство.“

По думите на Лиу всеки месец по време на менструалния си цикъл жените трябвало да се събличат пред лекаря по планиране на раждаемостта. „Беше ни позволено да вземем заплатата си само след потвърждение, че не сме бременни“, разказа тя.

От 1983 до 1990 г. поради политиката за едно дете Лиу е била принудена да направи 5 аборта.

Линг Чай (Ling Chai) лично свидетелства за ситуацията да бъдеш бременна и неомъжена. Тя посочи, че китайската политика за едно дете е политика на „едно дете за двойка“. По думите й това е политиката на „всички други деца трябва да умрат“ – на повечето семейни двойки не е позволено да имат повече от едно дете, а за неомъжените жени е забранено да имат деца. Г-жа Чай разказа как тя, неомъжена, е забременяла на 18 години и не е имала друг избор, освен да абортира; по време на втората си бременност е била принудена да абортира повторно.

По време на третата си бременност тя и приятелят й искали да се оженят, но това не помогнало да спасят детето си: за да се сключи брак, комбинираната възраст на двойката трябва да е 48 години.

Дори при възможност за сключване на брак, без разрешително за раждане бебе не е позволено, поясни тя.

Четвъртият аборт на Чай демонстрира коварната страна на политиката за едно дете. Чай била в Париж и вече не я грозяла заплахата от държавна политика на принудителни аборти. Тя била омъжена и не било нужно да крие бременността си засрамено. „И все пак носех китайския манталитет, че абортът е правилният избор, ако обстоятелствата направят задържането на детето трудно“, каза тя.

Заплахите не отказват двойка

Свидетелката Йечинг Джи (Yeqing Ji) имала една дъщеря и много силно искала второ дете. Натиск идвал и от семейството на съпруга й, което силно желаело син. След раждането на дъщеря им тя се съгласила пред Комисията по семейно планиране да си постави спирала, но така и не го направила.

В гинекологичната си клиника научила, че е бременна. На следващия ден четирима агенти от Комисията по планиране я посетили и й казали, че трябва да направи аборт. В противен случай двойката ще бъде глобена 200 000 юана (31 300 щ.д.) – тройно повече от общия им годишен доход. В допълнение щели да бъдат уволнени от работа. Това спряло семейството и Джи направила аборт.

Следващия път, когато научила, че е бременна, петима агенти от комисията по семейно планиране скоро дошли в дома й, но тя им казала, че са решени да задържат детето и ще заплатят глобата. Отговорът обаче бил, че второто дете е забранено.

„Дори да го родях, детето нямаше да може да бъде регистрирано и да ходи на училище. Освен глобите, щяхме да бъдем уволнени и с дете, което никога нямаше да бъде регистрирано от агенцията по преброяването. Но този път не се страхувахме. Искахме да понесем глобите и загубата на работата си. Това не беше толкова важно, колкото детето ни.“

Съпругът на Джи не успява да попречи на агентите да отведат жена му и тя е подложена на принудителен аборт. Цялата надежда, радостта и вълнението им изчезват за един миг.

Плодовете на китайската политика за семейно планиране

Китайската политика за едно дете има сериозни демографски и социални последствия. Ограничаването на повечето двойки до едно дете означава, че има относително по-малко млади хора и повече възрастни. Д-р Хъдсън се позовава на изследване от Центъра за стратегически и международни проучвания, според което съотношението на хората в трудоспособна възраст (15-59 г.) към тези над 60 години спада, което довежда до по-малкия брой работници, които да подкрепят пенсионерите.

Поради традиционните предпочитания към момчета в Китай, политиката за едно дете е довела до „полоцид“ над момичетата. До този извод можем да достигнем от неуравновесеното междуполово съотношение в Китай.

Не само Китай, но и Индия, Пакистан, Бангладеш, Непал, Тайван и Южна Корея показват дисбаланс между половете, предизвикан от предпочитанието към мъже и „обезценяване живота на жените“, посочва Хъдсън. Според него до 2020 г. само в Китай мъжете на възраст между 15-34 г. ще наброяват 23-25 млн. души.

Младите необвързани мъже са по-склонни към антисоциално поведение от семейните. По думите на Хъдсън с нарастване броя на необвързаните мъже Китай ще бъде изправен пред увеличаващи се престъпност, насилие, престъпления спрямо жените, поквара, употреба на забранени вещества и хулиганство. 

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!