Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Matthew Robertson (Epoch Times) (със съкращения)

Бивш пропагандатор: Комунизмът в Китай не е мъртъв… все още

В Китай той е посещавал караоке барове след работа и е получавал пакети свежо агнешко на прага си като подкупи. Сега, живеейки в китайския квартал Флашинг, в Ню Йорк, той върши слугинска работа и едва свързва двата края...

Джанг Кайчен чете вестник на китайската дисидентска общност. Сега той едва свързва двата края, но в Китай, като директор по пропагандата, е имал собствен офис и редовно е получавал подкупи. (Matthew Robertson/Epoch Times)

Джанг Кайчен (Zhang Kaichen), 55-годишен, е в САЩ от края на 2009 г. Все още чака визата си за политическо убежище, не е получил подкрепа от американското правителство, нито интерес от разузнавателните служби на САЩ – което е изненадващо, тъй като е бивш член на Китайската комунистическа партия (ККП) и десетилетия наред е бил един от главните й пропагандатори в гр. Шенянг (Shenyang), провинция Ляонинг (Liaoning).

Той разказа историята си пред Epoch Times по време на обяд в ресторант във Флашинг.

Като директор на партийния пропаганден отдел на Шенянг, работата на Джанг е била да подсигури прокарването на партийната линия по всички медии. Да се появява на места, където са възникнали проблемни социални ситуации например, и да разгонва журналистите с думите, че ако отразят това, градският партиен комитет ще се занимае с тях – безотказно работеща тактика.

Сега Джанг е от другата страна на барикадата, пишейки унищожителни критики срещу „китайската комунистическа напаст“, разкривайки вътрешните механизми на секретния пропаганден апарат по дисидентски телевизии и изнасяйки публични речи за неизбежния марш на Китай към демокрация.

Една от първите  стъпки след излизането му от страната е била да се оттегли публично от ККП чрез движението Tuidang – доброволческа организация, събираща оттегляния от партията и прилежащите й организации, на партийни и непартийни членове. Той е убеден, че комунистическата партия не е нищо повече от мафия, стремяща се да увеличи мощта си.

Идеята за дисидентство се заражда в съзнанието на Джанг през 1973 г., когато става свидетел на безумието на маоизма, бушуващ в Китай. То стои инертно до кървавата разправа със студентите на пл. „Тянанмън“ през 1989 г. На този етап обаче Джанг се нуждае от работа и блестящото му владеене на китайския език прави държавната пропагандна индустрия привлекателна възможност, където облагите далеч надминават официалното заплащане.

Лъжите, караокето и прясното агнешко го задоволяват до 2006 г. След това колега му дава софтуера „Free Gate“, позволяващ нецензуриран достъп до Интернет. Джанг започва да следи реалните новини за Китай и управлението на ККП – чете тайно в офиса, както и вечер вкъщи.

Дисидентската идея получава своя шанс да се развие и през 2007 г. Джанг преминава от разочарование от системата към осъзнатостта, че тя е безвъзвратно повредена. „Беше именно така: Дън Сяопин (Deng Xiaoping) е Мао Дзедун. Дзян Дзъмин е Мао Дзедун. Ху Жинтао е Мао Дзедун“, припомня си той осъзнаването на китайската действителност.

Джанг усеща, че не може да остане в Китай, където обществото няма нужда от хора, които да казват истината, където партията е истината, а партийните лидери – знанието и стандарта, който трябва да се следва.

Той е бил свидетел и на особено шокиращ за кадрите на медийния контрол инцидент: хакването на предаване по кабелна телевизия от практикуващи Фалун Гонг, преследвана духовна група, които успяват да излъчат документален филм за това как ККП инсценира инцидент със самозапалване, набедява за него Фалун Гонг и го използва, за да насади омраза срещу практиката.

Междувременно Джанг започва да таи все по-негативни мисли за системата. Той се страхува, че ще бъде тихо елиминиран, в случай че пропагандният отдел разбере за тях, сдобива се с фалшива медицинска диагноза и излиза в отпуск за две години на половин заплата.

Вместо обаче да си почива у дома, той чете дисидентска литература по осем часа дневно, въоръжавайки се с информация и подготвяйки план за бягство и присъединяване към редиците на анализаторите, чиито есета чете онлайн.

 „Това е жестока месомелачка за всеки в нея – каза Джанг за съвременен Китай. – Това е един затвор за всеки. Самите кадри нямат право да мислят и говорят сами. В това място собствените ви мисли не могат да бъдат изразени.“

Той използва китайска игра на думи, за да характеризира захватката на компартията върху властта и начина на нейното разхлабване. „Партията обича да говори за „геминг“ – каза той, използвайки китайския термин за революция. Той се състои от два йероглифа, единият от които може да означава „отнемам“, а вторият – „живот“.

„Какво е бъдещето? Има само един начин: геминг [революция]. За комунистическата партия единственият начин е животът й да бъде отнет“, заключава Джанг.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!