Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Shanshan Wu (Epoch Times)

Кой се страхува от Ай Уейуей?

Три седмици след изчезването на Ай Уейуей хората по света говорят от негово име. В Хонконг хиляди организираха протестно шествие с настояване за незабавното освобождаване на световноизвестния китайски художник и активист на човешките права...

Много хора се появиха в ефектни костюми и маски, носейки впечатляващи плакати и банери с призиви за свобода на художественото изразяване и човешките права.

Според хонконгските организатори – Коалиция на художници – в шествието са се включили около 2500 души.

Координаторът на събитието, Ченг Зануей (Cheng Zhanwei), определи разследването срещу един художник на графити като недопустима „международна шега“.

Парадът бе оглавен от голям плакат с образа на Ай и въпроса „Кой се страхува от Ай Уейуей?“.

Ай, който е прекарал по-голямата част от живота си на Запад, изчезна на пекинското летище на 3 април, на път за Тайван. От три седмици местонахождението му е неизвестно. През това време китайските официални медии инициират клеветническа кампания срещу него, докато поддръжниците му по цял свят протестират пред китайските консулства. На 8 април Работната група на ООН срещу насилствените изчезвания публикува изявление за освобождението му, посочвайки, че „насилственото изчезване е престъпление според международното право.“

Според статия от 21 април, предоставена на неправителствената организация „Human Rights in China“ от използвал псевдоним китаец, Ай е бил жестоко изтезаван и е подписал признания за данъчна измама.

Творбите на Ай Уейуей се радват на огромно признание по цял свят заради будната му съвест. Ай е отявлен критик на нарушенията на човешките права от китайския комунистически режим и в това хората виждат реалната причина за изчезването му.

Вкусът на свободата

Ай е роден на 28 август 1957 г. в семейството на художник. Баща му, Ай Чинг, е поет, обявен за „десен“, поради което цялото семейство е заточено в Шинджянг (Xinjiang) по време на Културната революция. Ай се връща в Пекин на 16 години и през 1978 г. постъпва в Пекинската филмова академия. Само след две години обучение той заминава за Ню Йорк, където остава до 1993 г.

„Откак се помня виждах баща ми да живее живот без свобода. Когато пораснах, открих, че съм живял същия живот. Това беше ужасяващо“, споделя Ай в интервю от 2009 г. и определя липсата на свобода като „почти морален недостиг“.

От творец до дисидент

През последните години Ай взима отношение по много социални проблеми в Китай като скандала с меламиновото мляко, пожара в шанхайска апартаментна сграда и преследването срещу активисти за човешки права.

След опустошителното земетресение в провинция Сичуан през 2008 г. китайският режим обещава щателно разследване на рухването на училищни сгради. Ай предлага помощта си, като инициира гражданско разследване и изпраща на място 100 доброволци да събират информация от пострадали ученици. Властите обаче се намесват и спират разследването им.

Друг участник в инициативата, писателят Тан Зуорен (Tan Zuoren), е обвинен в „подривна дейност срещу държавата“.

На 12 август 2009 г. Ай се приготвя да се яви в съда по делото, но е жестоко пребит от полицията. В последвалото си пътуване до Германия е диагностициран с тежък мозъчен кръвоизлив и е подложен на операция в Мюнхен.

През периода 2009-2010 студиото на Ай издава два кратки документални филма – за шанхайския активист за човешки права Фенг Дженгху (Feng Zhenghu) и за Янг Жия (Yang Jia) – млад китаец, екзекутиран защото наръгал с нож шестима полицаи като отмъщение за изтезанията по време на предишен полицейски разпит.

Режимът трябва да си ходи

В интервю след завръщането си от Германия Ай заявява, че този авторитарен режим трябва да си върви, и призовава китайците да си припомнят обещанията на Китайската комунистическа партия отпреди 60 години.

„Тогава те заклеймиха еднопартийната диктатура и обещаха да дадат на хората демокрация и свобода. Също така предложиха военните да бъдат национализирани и да не бъдат армия, служеща на определен индивид [партия]. Смее ли някой от вас да прочете тези стари публикации?“, обръща се той към китайския народ.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!