Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Милена Атанасова

Downshifting - Продължение

(фото: Неви)

Точно един месец след публикуване на първата статия от поредицата Downshifting, ще ви запознаем с Неви, която от финансов директор на световно известна търговска марка в Лондон дауншифтва между София и Правешка Лакавица.

С това интервю ще отбележим и началото на Международната downshifting седмица, която тази година е под мотото „Slow down & Green Up” или „Да забавим темпото и да станем по-зелени”.

Интервюто с Неви започна в едно кафене на софийската улица „Цар Асен” и завърши в скайп. Приятно четене!

Неви (фото: Неви)

Неви е на 31. От София. Завършва Френската Гимназия "Алфонс дьо Ламартин" и заминава да следва в Университета в Нотингам. После седем години работи в Лондон. Финансов Директор е на H&M Великобритания и Ирландия, докато не решава да остави корпоративния живот и да се върне в България.

ЕВ: Как така взе това 180-градусово решение и се върна в България?

Неви: Започнах работа на 21. Работех по 80 часа на седмица, бях млада и амбициозна. Исках да градя кариера. Харесваше ми. Докато приятелите ми бяха все още студенти, мен ме повишаваха в работата докато един ден не се озовах на 27 и вече Финансов Директор (смях). Готвех се да си купувам къща в предградията на Лондон и електрическа кола. Както вече може да се досетите, нещо липсваше. Обикновено в Англия, такива като мен, които си задават въпроси за смисъла на нещата, си взимат дълга неплатена отпуска, отиват да пътуват и да намират себе си. Така направих и аз. Не намерих себе си (все пак аз имах само 6 седмици), но взех решение да напусна работа. Подадох си оставката, оставих покъщнината си (която в последствие се оказа 600кг) в един склад в Лондон и се прибрах в София. Уж за малко. По време на моето пътуване, се бях влюбила в едно малко селце в планините до Ница и бях намерила, както си мислих тогава, оптималното решение: Работа в Монако от 9 до 5 ч. и селска френска идилия през останалото време. Отново мечта-клише. Както и да е, работата в Монако ми беше предложена, но на мен пак нещо ми липсваше. Така че просто реших да си постоя в България и да изчакам нещата да се наредят от само себе си.

(фото: Неви)

Нали казват: "Опознай Родината си, за да я обикнеш". Е, с мен се случи  точно това. След почти 10 години в странство, преоткрих красотата на България. И тук има селца. Още по-красиви от френските. Може да са по-бедни, но са много по-истински. Отидох си и до моето село - Правешка Лакавица, родното място на дядо ми, където ме чакаше малката виличка, която той беше построил, а след смъртта му, моите родители оставили в ръцете на местните бандити, змийчоци, коне, крави и диви свине. Направо не можах да я позная. Беше напълно запустяла, разграбена, без врати, прозорци, дворът беше обрасъл и както всички ми казваха: Змиярник.

Е, на мен ми хареса. Исках да вдъхна отново живот в това приказно място, на 60 км от София, но съвсем диво. Един ден това може би ще бъде и моят дом.

ЕВ: В съзнанието ми е запечатана  гледка, която може да се види в цялата страна – вдигната  триетажна къща със самостоятелни етажи както за старите, така и за младите.Неизмазани или недостроени, триетажните къщи остават необитаеми, защото младите напускат  родния си край в търсене на възможности в големия град или зад граница. Ти как реши въпроса в това отношение ?

Неви: С работата нещата се наредиха перфектно, създадох своя фирма и продължавам да работя като финансов консултант, но от вкъщи, което ми позволява сама да организирам времето си. Така прекарвам все повече време на село. Занимавам се с градинката, къщата и тя се посъвзема бавничко. Имам прекрасни приятели, които идват и ми помагат. Съвсем скоро разбрах, че едно младо семейство е купило стара къща в селото и ще се заселва скоро там с малкото си бебче. Искрено се надявам все повече млади хора да се върнат да живеят по селата. Знам, че с работата е трудно, но много професии могат да се упражняват и от вкъщи, а и аз искрено вярвам, че когато силно желаем нещо, то се случва. Според мен, може да се постигне баланс между общуването в градската среда и животът на село.

ЕВ: В какъв цвят е оцветено твоето бъдеще и какво би казала на симпатизантите на дауншифтинга ?

Неви: За мен, бъдещето е още по-зелено и селско. Сега живея в София през зимата, но се надявам, че скоро ще мога да съм сред природата съвсем целогодишно. Животът на село е не само чиста природа, градина, жива храна и крякащи жаби, но и духовно равновесие, чисти мисли и любов. Нека всички бъдем по-добри и много щастливи!

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!