Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Милена Атанасова,
Downshifting - Въведение
Онзи ден по телевизията казаха, че социалното поведение downshifting, нашумяло през 90-те в индустриалните общества на САЩ, Великобритания и Австралия, все още не е намерило българския си превод.
Downshifting означава забавяне на темпото, по-прост начин на живот, излизане от цикъла „работя за да консумирам”.
Основни принципи на downshifting са смислено прекарване на времето докато не харчим парите си безмислено, както е описано в Wikipedia.
Често downshifting се свързва с природосъобразен и устойчив начин на живот, осъзнаване че можем да живеем добре и с по-малко вещи, повече свободно време за любимите занимания и за изграждане на взаимотношенията ни с важните за нас хора.
За първи път сериозно започнах да се замислям, защо целият български народ напира да живее в София, като на село е по-хубаво, някъде на третата година след активна работа и целеустременост.
Ранно ставане, недоспиване, бързане, гримиране, офис костюмиране, високи токчета, пак няма време за закуска, трафик, задръстване, борба да влезеш в маршрутка (до пускане на метрото до Младост през 2009), закъснение, коментар че пак съм закъсняла, кафе на гладно, стартиране на компа, електронна поща, бизнес среща с второ кафе на гладно, обяд някъде към 1-2, но коремът ми вече така се е свил, и все пак бързам-имам само 30 минути обедна почивка, draft проект, телефонно обаждане, закачки с колеги, навън грее слънце, вътре свети луминесцентна лампа, искам да си ходя, но не може „има си работно време в тая фирма”, но аз не мога да седя вече тук, не мисля, не работя, само чакам да си тръгна, networking…Среща с приятели, слънцето вече се е скрило, вечеря, приказки, бар, такси, душ, умирам в леглото. Кариера.
 |
| (фото: Милена Атанасова, личен архив) |
Идилията на село
Който не е имал баба на село, не знае какво е славно детство! Тичане в гората, джапане в реката, търсене на приключения или както казваше братовчед ми, „да си дирим боя”.
Бягайки от София, която „расте, но не старее”, пак там на селската къща, разбираш че птиците говорят, закуската береш си сам всред плодовете, разходка в гората, лежиш си на тревата, жива е водата, хубава храната и ти е топло в душата.
Може да се каже, че наред с големия поток на онези, които се обвързват с доживотни заеми към банки, за да притежават апартаменти в големия град, в стремежа си да живеят в него, което според тях им гарантира по-големи възможности за работа, по-добро образование за децата им, по-интересен начин на живот, скорост набира и движението downshifting. То се състои от млади, образовани и вече успели в големия град хора, търсещи начини за дългосрочно и устойчиво бягство от урбанизацията.
To be continued…
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!