Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Xia Xiaoqiang, Epoch Times

Успешната Египетска революция и влиянието й върху Китай

Успехът на Египетската революция 2011 е вече факт. Той дойде след успеха на Жасминената революция в Тунис през януари, която даде начален тласък на протестите в много арабски държави. Хората в Египет, Йемен, Алжир, Йордания и на други места излязоха по улиците в протест срещу политическото управление, правителствената корупция и високата безработица, с искане за промяна. Вече в две страни протестите дадоха резултат; какво е посланието за Китай? …

За последните две седмици въпреки масираното полицейско присъствие и правителствените предупреждения за предприемане на енергични мерки, хиляди египтяни наводняваха улиците в Кайро, Суец и Александрия всекидневно. Вдъхновени от успеха на бунта в Тунис, те също настояваха за политическа реформа и призоваваха президента Мубарак да напусне страната.

Претъпканият пл. "Тахрир", в Кайро, Египет, при подновяване на протестите с успешното искане Мубарак да напусне поста си незабавно. Февруари 2011 г. (Снимка: Peter Macdiarmid/Getty Images)

Влиянието на успеха на социалните размирици в Египет срещу режима на Мубарак, е много по-голямо от това в Тунис. Заради обширната си територия и военната си сила, Египет играе важна роля в арабския свят. Държавата е и ключов съюзник на САЩ в Близкия изток, както и вторият най-голям получател, след Израел, на американска военна помощ. Ето защо египетските събития играят демонстративна роля в Близкия Изток и влиянието им се разпростира далеч отвъд него.

Следвайки египетските безредици, стотици хиляди протестиращи срещу правителството изпълниха улиците в редица йеменски градове на 2-ри и 3-ти февруари с викове: „Не на корупцията, не на диктатурата!“ и настояха за край на 32-годишното управление на президента Салех.

В Сирия опозиционните групи твърдят, че те също планират свой собствен „Ден на гнева“ в протест срещу диктатурата на президента Башар ал-Асад.

А Китай?

На другия край на света много интернет-потребители в Китай, въпреки медийната цезура, следят отблизо египетските събития. Те се интересуват от влиянието, което всичко това би могло да има върху страната им.

На 29 януари думите „Египет“ и „Кайро“ бяха блокирани в по-важните микроблогове като Tencent, 163 и Sohu, но не и в Sina. Китайският режим не иска китайският народ да вижда тези масирани демонстрации срещу диктатурите в държава след държава. Не иска на китайския народ да му хрумват идеи.

Водещите медии в Китай отразиха много слабо протестите в Египет. Репортажите на Шинхуа избягваха да споменават последните новини от безредиците. Агенцията не съобщи за настояването на египтяните президента да се оттегли от поста си, нито за приятелските отношения между войниците в танковете и протестиращите по улиците на Кайро.

Според неофициални уебсайтове Информационното бюро на Държавния съвет и Министерството по обществената сигурност са издали съвместно нареждане към всички медии да използват единствено репортажите на Шинхуа и да не използват преводи на чуждестранни репортажи. Нареждането инструктира всички уебсайтове да „засилят мениджмънта“ на своите форуми и блогове, особено на микроблоговете, като нарушения на директивата биха довели до закриване на уеб страниците.

Централният отдел за пропаганда на комунистическата партия е органът, контролиращ всички китайски медии. От какво се страхува той?

В неотдавнашен репортаж Epoch Times посочи многобройните прилики между туниското и китайското общество, като огромното неравенство между бедни и богати, високите цени на храните, голямата безработица, правителствената корупция, здраво укрепената политическа диктатура и сериозното обществено напрежение.

В действителност арабските държави, в момента преминаващи през размирици, споделят тези характеристики. Статията цитира и няколко експерти, според които подобно развитие е възможно и за Китай.

Когато една държава – особено с тоталитарна диктатура – е изправена пред масов обществен протест, който би могъл да предизвика голяма политическа промяна, военните често играят важна роля за крайния резултат.

Нека видим какво избраха египетските военни. На 31 януари те обещаха да не стрелят по мирни протестиращи. Всъщност войниците, които навлязоха в Кайро, вече бяха застанали на страната на народа, преди военните да направят официалното си изявление.

По думите на репортер на Associated Press от мястото на събитията, полицай, който свалил униформата си, за да се включи към протеста,  бил носен на раменете на приветстващите го протестиращи – паметна сцена, невиждана в Египет от 30 години.

Ако китайските войници можеха да видят случващото се в Египет, със сигурност щяха да са шокирани и повлияни от него. В резултат би било много вероятно те също да изберат да свалят оръжията си от китайския народ и така Китайската комунистическа партия (ККП) би загубила контрола си над армията. Това незабавно би прекратило безмилостната история на насилие на компартията над китайския народ. Китайските военни биха могли да преминат от защита на ККП към защита на своите родина и народ.

Китайските власти положиха всевъзможни усилия да омаловажат и изличат от паметта на народа си спомена за кръвопролитието на пл. „Тянанмън“. Същевременно те постоянно засилват страха на хората от режима чрез използване на насилие и куршуми в местни конфликти.

Но бързото развитие на Интернет и антифилтриращия софтуер, разработван зад граница, помага на все повече китайци да получават нецензурирана от режима информация. По подобен начин, потъпканото желание за свобода става все по-силно.

В коментара си „В търсене на достойнството“ (The Quest for Dignity) Дейвид Брукс от New York Times (NYT) говори за огромното течение, започнало да се разпростира по света преди около 50 години, в което хората имат различни очаквания за начина, по който би трябвало да бъдат третирани, и „те започнаха демонстрации за вслушващо се правителство и демокрация“.

„Над 100 нации са преживели демократични бунтове през последните няколко десетилетия. Над 85 авторитарни правителства са паднали. Приблизително около 62 държави са станали демокрации, свободно дефинирани“, се посочва в статията от NYT.

Според нея опитът ни е научил на няколко урока, един от които е, че „засега автокрациите са по-крехки от всяка друга форма на правителство … [и] при целия песимизъм и нервност, съпътстващи промяната, за повечето преживели бунтове държави нещата накрая се нареждат добре.“

Ако всеки китаец оставеше настрана страховете си, успешните Жасминена революция и Египетска революция биха могли да донесат Нова пролет за Китай.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!