Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Днес в медицината е модерно да се лекуват здрави хора

Dr. John Briffa

За нездравите връзки между лекарите и фармацевтичната промишленост

В днешната медицината е модерно да се лекуват здрави хора. Може би най-явният пример за това са хората с „повишен“ холестерол. Дори и да сте здрави, във форма, активни, със здравословно тегло, непушачи и да се храните здравословно, това не означава непременно, че няма да приемате лекарство за намаляване на холестерола…

Прагът на холестерола, над който лекарите препоръчват лечение, е 190 mg/dl.

Средното ниво на холестерол във Великобритания е 220 mg/dl.

Холестеролът, основна съставка на тялото, присъства в мембраните на всички клетки и е основният изграждащ блок на стероидните хормони, като кортизол, естроген, тестостерон и витамин D.

Според много лекари и учени достигането на нивата на основните съставки на тялото до нормални стойности е излагане на хората на смъртна опасност от болест и е нещо, което изисква лечение.

Желанието на някои да лекуват здрави хора не се ограничава с лечението на нормални нива на холестерол.

Сега това се разширява до състояния като пред-диабет и пред-остеопороза. Призивите идват от определени групи в лекарската общност за лечение на хора, за които се смята, че са изложени на риск от развиване на заболяването, като се опитват да предотвратят същинското достигане на това състояние. Теорията е, че това ще помогне за лечение на хора, „изложени на риск да бъдат изложени на риск“.

На 24 август 2010г. The British Medical Journal (BMJ) публикува статия „Кой се облагодетелства от лечението на хипертензия?“ от Рей Мойнихан (Ray Moynihan), а на 2 септември – статията от редакторите „Подложени ли сме на риск да бъдем подложени на риск?“, която засяга някои от въпросите и регулациите относно прехипертензията (кръвно налягане, което е по-високо от нормалното, но не достатъчно, за да се определи като високо).

Въпреки че много лекари признават, че кръвно налягане, близко до горната граница на нормалното, не е състояние само по себе си, има много хора, които искат да видят това предварително състояние по-широко признато и лекувано.

Какво е основанието на тази позиция? Те развиват теорията, че лечението може да намали риска от развиване на високо кръвно налягане (хипертензия) – състояние, което се свързва с повишен риск от здравословни проблеми, като инсулт или бъбречни заболявания.

Подкрепящи тази концепция доказателства идват от изследване, публикувано през 2006 г., което установява, че антихипертензивното лекарство candesartan, приемано в период от две години, помага за намаляване на риска от развитие на хипертензия. Въпреки това, както отбелязва Рей Мойнихан в статията си, седем от единадесетте автора на това изследване са заявили множество връзки с фармацевтични компании, а един всъщност е бил служител на AstraZeneca (които произвеждат candesartan).

Това, което изследването не ни казва, е дали лечението на прехипертензията всъщност помага за намаляване на риск от заболяване или смърт.

Връзките на фармацевтичната компания са от значение, защото фармацевтичната индустрия изглежда се справя много добре при продажбата на лекарства за предварителни състояния. Изчислено е, че един на всеки трима възрастни има прехипертензия, което се равнява на 50 милиона души само в САЩ.

Не всеки, както отбелязва Рей Мойнихан, е ентусиазиран относно концепцията за прехипертензията и нейното лечение.

В статията си Мойнихан цитира Кърт Фурберг (Curt Furberg), професор по обществено здраве в Wake Forest University, който казва: „Това е начин за увеличаване на пазара за фармацевтичните компании.“

През 90-те години на ХХ век д-р Фурберг е ръководил комитета, отговорен за написването на насоките за лечение на хипертензия в САЩ.

Той искал членовете на комитета да декларират своите конфликти на финансови интереси. Когато това не било направено задължително, Фурберг подал оставка. Насоките били публикувани през 2003 г. и било разкрито, че единадесет от дванадесетте члена на комитета имат множество връзки с фармацевтичната индустрия.

Мойнихан завършва статията си със следното:

„До сега определението за това, в какво се изразява състоянието или предварителното състояние и насоките за лечението му, в по-голямата си част са оставени на старши членове на лекарската професия и техните уважавани общества, които често се срещат на форуми, спонсорирани от фармацевтични компании.

Но за хора, като професор Фурберг, професията е станала прекалено близка до индустрията. Той се чуди дали не е дошло време за обществото като цяло да изпълни по-голяма част от ролята за решаване на това кой трябва да се определи като болен.

Ясно е, че предотвратяването на разрушителните ефекти от сърдечни удари, инсулти и фрактури на бедрената кост е в интерес на всички, но дали поставянето на етикет за предболестно състояние на милиарди здрави хора е най-добрият начин за действие, изисква бурни дебати сред по-широка група от гласове.

Как да се създадат по-независими и по-широкообхватни експертни групи, които да могат да обмислят добре извън дългите сенки на фармацевтичната индустрия, може би е въпрос, който заслужава размисъл.“

В редакторската си статия Фиона Годли (Fiona Godlee), редактор на BMJ пише:

„Дали не е дошло време за обществото като цяло да изпълни по-голяма част от ролята за решаване на това кой трябва да се определи като болен? Докато професията не възвърне независимостта си от търговското влияние, моят отговор е да.“

Мисля, че наистина е срамно лекарската професия да има толкова тесни търговски връзки с фармацевтичната индустрия.

Положителната страна е, че тези нездрави връзки стават несъмнено по-широко известни и аз приветствам Рей Мойнихан и BMJ за техния принос към това.

Беше време, и то не много отдавна, когато явни конфликти на интереси като изложените тука, оставаха неразкрити.  

Д-р Джон Брифа (Dr. John Briffa) е лондонски лекар и автор с интереси в областта на храненето и природната медицина. Неговият уебсайт е Drbriffa.com

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!