Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Dr. John Briffa
Антидепресант установен неефективен и вреден
Ако искаме да установим дали лекарство или друг медикамент са от някаква полза, ще трябва да проведем някои произволни контролни тестове. Това означава, че на участниците в изследването са произволно предписвани тестваното лекарство, плацебо или друго лекарство.
Нито изследователите, нито участниците знаят кой какво приема. Наблюдават се симптоми или други индикатори за здравословното състояние, както и странични ефекти. След известно време кодът е разбиван и можем да научим кой какво е приемал.
Сега можем да научим дали изследваното лекарство е по-ефективно помощно средство за хората от плацебото и доколко е безопасно. Няколко изследвания с благосклонни резултати обикновено прокарват лекарството като „годно за целите“. Ето как лекарствата получават лицензи, така че лекарите да могат да ги предписват на пациентите си.
Но нека не бързаме толкова. Докато някои (често – производители) твърдят, че има много проучвания в подкрепа на определено лекарство, понякога случаят може да е такъв, че публикуваното проучване да не казва цялата истина.
Понякога съществува и друго проучване, с не толкова положителна оценка за тестваното лекарство – проучване, което може да не е видяло бял свят. Фармацевтичните компании искат да публикуват положителни проучвания и отхвърлят по-негативните резултати. За тази практика си има име – пристрастност в публикациите.
Тя продължава с десетилетия, но едва относително неотдавна някои членове на научните кръгове предприеха стъпки за справянето с нея. Голяма стъпка напред е решението на САЩ за регистриране на изследванията в централна база данни преди или по време на опита. По този начин проучването е записано и ако резултатите мистериозно не се появят, могат да бъдат задавани въпроси.
Не много отдавна резултатите от изследванията трябваше да бъдат насила изтръгвани от фармацевтичните компании, произвеждащи намаляващите холестерола активни вещества симвастатин и езетимиб. На производителите отне две години, докато „изплюят“ данните след заключението от проучването. Щом данните се появиха, разбрахме и причината: тази комбинация от лекарства не работи за намаляване признаците на сърдечносъдово заболяване.
Последвалите проучвания също се оказаха отрицателни. В не много далечното минало подобни данни щяха лесно да бъдат скрити, дори от зорък поглед. Днес за фармацевтичните компании това вече не е толкова лесно.
Сега нещата са по-добре от преди. Естествен въпрос остава колко лекарства са били приети на базата на пристрастни публикации? Някои принципни изследователи имат желанието да дадат отговор чрез преоценка на лекарствата, като използват не само публикуваните, но и непубликуваните данни.
Пример за работа в такава насока се появи онлайн в British Medical Journal. Немски изследователи решават да оценят публикуваните и непубликуваните данни за антидепресанта ребоксетин, сравнително нов тип антидепресант.
Ребоксетинът помага за поддържането на нивата на химикала норепинефрин в мозъка, за който се смята, че подобрява настроението. Той е подобен на по-често предписваните антидепресанти, известни като „селективни инхибитори на обратното поемане на серотонина“ (SSRI).
Предишни публикувани доказателства сочат, че ребоксетинът е по-ефективен при лечението на депресия от плацебото в много европейски държави, включително Великобритания и Германия, от 1997 г.
Изследователите установяват, че почти три-четвърти от данните за ребоксетина не са публикувани. Това само по себе си е обезпокоително. И когато те добавят тези данни към останалите, се получава една съвсем различна картина. При последвала оценка на цялостните доказателства се оказва, че ребоксетинът не е по-добър от плацебото. Повечето изследователи биха обобщили това със заключението, че това лекарство не действа.
Може би не изненадващо, че ребоксетинът се оказва причиняващ повече вреда от плацебото и по-многобройни странични ефекти от най-широко предписвания SSRI – флуоксетина. Авторите заключават, че ребоксетинът е „неефективен и потенциално опасен антидепресант“. Но тук, в Европа, той е лицензиран от повече от десетилетие.
Авторите на този повторен анализ споменават, че британският Национален институт за здраве и клинични постижения (National Institute of Health and Clinical Excellence / NICE) описва ребоксетина като „по-добър от плацебото и ефективен колкото други антидепресанти за лечението на депресия“. Както изтъкват авторите, „това заключение вече не може да бъде поддържано“.
Интересно е да се отбележи, че в САЩ ребоксетинът първоначално бе лицензиран, но впоследствие лицензът бе анулиран. Докато изглежда, че американските власти са взели правилното решение, разминаването с някои европейски държави предполага, че в САЩ са разполагали с повече данни при оценката или вероятно са поставили различни критерии за лиценз.
Подобни несъответствия и този крещящ пример за пристрастност в публикациите не вдъхват доверие.
Добрата новина е, че поне някои изследователи не са съгласни да правят това, което им кажат големите играчи в индустрията, и се доказват като търсачи на истината. Бих казал, че можем да очакваме още скелети от дрешника в идните години.
Д-р Джон Брифа е базиран в Лондон лекар и автор с интереси в областта на храненето и природната медицина. Неговият уебсайт е Drbriffa.com .
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!