Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Контакт в морето
Морската електроцентрала изглежда като гигантски червей, гълтащ вода – видял е кореспондент на FAZ в Шотландия. Лакираната в червен цвят инсталация е с дължина 180 метра и диаметър от 4 метра се нарича Pelamis P2. Това чудо е изградено от много гъвкаво свързани стоманени сегменти, които се клатят в различни посоки от морските вълни. Вътре са монтирани генератори, които създават електричество. Токът по подводен кабел се пренася от морската електростанция до сушата и е напълно достатъчен да задоволи нуждите на 500 домакинства.
Пеламис – на гръцки "морска змия" е дело на средно по размер предприятие със седалище в Единбург и персонал от само 70 души. Но интересът към дейността на фирмата е много голям. В посещението си в Европа вицепремиерът на Китай Ли Кейянг държеше да посети малката шотландска фабрика, за да види с очите си уреда /виж снимката/.
Германските компании също активно инвестират в британските производители на морска енергия, отбелязва "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".
Според Амаан Лафайет, ръководител на малък проект на E.ON за проучване потенциала на енергията от вълните и приливите и отливите, морската енергия е следващото голямо предизвикателство в сферата на възобновяемите енергии. Миналото лято петчленният екип на E.ON е проверил на терен работата на "морската змия" - във водите, миещи бреговете на островите Оркни. Заключението им е, че енергията от морето в момента излиза двойно по-скъпа, отколкото произведената от вятърни перки на сушата. Водните змии и водните ротори се нареждат сред най-скъпите форми за добив на възобновяема енергия.
В момента нивото на технологиите е на експериментален стадий, преценява Лафайет: предлагат се множество разнообразни инженерни решения като ротори, гигантски весла, водни змии. Тепърва според него трябва да се открие технология, която да функционира както при силно вълнение, така и при тихо време.
В момента е времето на пионерите: морската енергия е на нивото, където беше вятърната енергия преди 40 години, тоест в самото начало. Впрочем производството на енергия от вятъра навътре в морето все по-силно се развива в цяла Европа, което може би говори за нарастващата роля на морето за енергийния баланс на света.
Обаче в момента енергийните компании не бързат да влагат големи пари в подобни проекти – вероятно включително затова, защото прототипите са много скъпи. Siemens наскоро влезе с няколко милиона в английския производител на оборудване Marine Current Turbines. Проектът на MCT е да се закрепи на морското дъно подводен мотор, който да извлича енергия от движението на приливите и отливите.
Конкурентът на Siemens, ABB, инвестира в шотландски производител, правещ уреда Oyster /стрида/. Съоръжението представлява огромно весло, което се привежда в движение от вълните. Сред другите енергийни гиганти, направили първи стъпки в сектора, са RWE, Vattenfall и Iberdrola.
Сред предимствата на морските електростанции е това, че веднъж изградени, получаваното от тях електричество е сравнително точно предвидимо като количество. Освен това енергия от морето на теория може да се добива върху 70% от територията на планетата.
Засега няма много точни прогнози за размера на този пазар в бъдеще. Според инженерните експерти от Frost & Sullivan, годишно от вълните в морето могат да се добиват 6000 терават часа електрическа енергия и още 700 терават часа от енергия от приливи и отливи. Това е двойно повече от енергията от всички АЕЦ по света. Специалистите предвижат развитие на сектора, но само след като започне серийно производство на някоя от прототипните технологии.
Великобритания в момента води световната тенденция: според правителствената агенция Carbon Trust, още през 2015 г. между 15 до 20% от електричеството на страната може да се осигурява от морските вълни. Според Frost & Sullivan, които сякаш са по-големи реалисти, в рамките на 5 до 10 години може да започне комерсиалното използване на морска енергия.
Един от първите в света, които заговориха за енергия от морските вълни, е 68 годишният британски инженер Питър Френкел. С помощта на своите 19 служители през 2008 г. той създаде приливно – отливната електроцентрала Seagen край брега на Северна Ирландия. Предстои изграждането на нова станция край Уелс, произведена съвместно с npower, британското поделение на RWE. "Можем да постигнем успех" - заявява Френкел.
Но заедно с това новаторът се оплаква от кошмарното финансиране на новите проекти, което спира перспективни начинания, като например възможността до 2013 г. 4000 домакинства от шотландския остров Скай да се захранват от подводни ротори. За целта е изчислено, че са нужни 40 млн. евро. Британското правителство обаче в момента е скъпо на субсидии – а без държавни пари с подобни неща частни инвеститори избягват да се захващат. Ако няма финансиране за морска енергия – обобщава той – няма да има и технологичен пробив.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!