Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Dr. John Briffa
Твърдата храна е по-засищаща
Тук, във Великобритания, температурите наскоро паднаха, което по естествен начин подтиква хората да търсят по-топли храни. Единият вариант е консумацията на „първичната“ храна като месо, риба или яйца със зеленчуци. Подобни опции са постижими за вечеря, но може да не са удобни за обяд. Не всеки разполага с времето или условията да си купи или приготви подобен обяд. И така, какво да правим?...
Възможен вариант е супата. За човек, който не е вегетарианец, обикновено препоръчвам месна супа, ако има такава. Едната причина за това е, че такава супа в общия случай е по-засищаща, отколкото вегетарианската.
 |
| Засищаща храна в предизборната кампания на германския канцлер Ангела Меркел. (Photo by Andreas Rentz/Getty Images) |
Факт е, че повечето хора ще бъдат по-заситени от консумацията на говеждо с черен боб или на пилешки бульон, отколкото от моркови с кориандър или доматена супа. Не мисля, че обядът трябва да държи човек сит чак до вечерята, вероятно осем часа по-късно. За мнозина обаче, яденето на вегетарианска супа ще ги остави гладни няколко часа по-късно. Супата с месо, риба или морска храна клони да засища двойно по-дълго.
Една от възможните причини за това е, че невегетарианските супи в общия случай са по-богати на протеини [и мазнини – бел. ред.], което е по-засищащо от въглехидратите. Друга причина може да е, че невегетарианските супи понякога изискват повече дъвчене.
Дъвченето на храната и престоят й за известно време в устата преди преглъщането й увеличава удовлетворението от нея. От друга страна повечето вегетариански супи са пасирани и често могат да бъдат по-скоро изпивани, отколкото изяждани.
Взаимовръзката между тези фактори ми се изясни неотдавна, след като прочетох едно проучване върху затлъстяването, в което се оценяха ефектите от твърдите и течните храни върху потискането на глада.
В това проучване участниците са консумирали високо протеинови храни, уеднаквени по калоричност, но различни по форма. В един случай им е била дадена храна в твърда форма, докато в друг са били нахранени със същото, но в течна форма.
Около два часа след хранене участниците, консумирали твърдата храна, са имали по-малко желание за храна и по-силно изразено потискане на глада, отколкото тези, консумирали същото ястие в течна форма. Това откритие изглежда предоставя доказателство, че консумацията на нещо твърдо може да ни държи сити по-дълго. Още няколко други изследвания са достигнали до същия извод.
В това конкретно проучване времето за обработка на храната в устата е било в общи линии еднакво и за двата типа форми на храната. Което означава, че е малко вероятно повишената ситост да е вследствие на повечето време, отделено за сдъвкването на твърдата храна.
Друг механизъм, който може да оказва влияние, е свързан с отделянето на определени хормони, като инсулин и грелин, които стимулират апетита. Предишни проучвания предполагат, че твърдите храни могат да понижат нивата на тези хормони в сравнение с течните храни. В това изследване обаче не е имало разлика в нивата на тези хормони при различните форми на ястията.
Може и да не разполагаме с всички отговори на въпроса защо твърдите храни са с тенденцията да са по-засищащи, но това би трябвало да ни накара да се замислим за наблягането на повече твърди храни в диетата си.
През зимата една възможна опция са ястия като задушено или месо с ориз или картофи. В неделя сготвих говеждо задушено, от което ядох два пъти. И в двата случая малка купичка от него свърши чудесна работа. Дали ефектът щеше да бъде същия, ако бях пасирал задушеното на гладка супа? Не зная, но ми се струва, че нямаше да е така.
Д-р Джон Брифа е базиран в Лондон лекар и автор с интереси в областта на храненето и природната медицина. Неговият уебсайт е Drbriffa.com .
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!