Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Michelle Yu, Epoch Times
Неконтролируемата инфлация в Китай и причините за нея
Отминаха дните, в които хората ходеха до континентален Китай за евтини продукти. Всъщност инфлацията там е направила пазаруването в Хонконг, където цените са ниски, последната гореща тема сред потребителите на интернет в Китай…
Много хора намират цените в Хонконг толкова привлекателни, че пропътуват над 1400 км от пострадалия от инфлацията Шанхай, за да си купят най-необходимото. „Виждайки колко бързо се покачват цените – споделя офис-служителката Сун Нингин (Sun Ningin) в ново съобщение, широко цитирано в интернет пространството в Китай – планувах пътуване с влак до Хонконг с мои приятели.“ По думите й транспортните разходи, поделени с останалите в групата, са били много по-малко от ценовата разлика.
 |
| Китайци чакат на опашка пред сградата на областната митница на Шенджен (Shenzhen) след пазаруване в Хонконг. Инфлацията в Китай е довела до ситуация, в която много китайци пътуват до Хонконг, за да си купят най-необходимото. (Epoch Times archive) |
Списъкът за пазаруване на Сун включвал храна за бебета, душ-гел, спортни обувки и подправки, всички от които са популярен избор за ловките купувачи от континентален Китай. Според скорошно проучване на Oriental Morning Post и университета Фудан, цените на маркови продукти за лична хигиена, като шампоан, могат да бъдат до 30% по-високи в Шанхай в сравнение с Хонконг, където продукти като ябълки и яйца също са по-евтини.
Инфлацията расте бързо
Инфлацията в Китай официално е извън контрол. Индексът на потребителските цени (ИПЦ) за октомври се е повишил с 4.4% в сравнение със същия период миналата година, подобрявайки 25-месечен рекорд. Цените на хранителните стоки представляват по-голямата част от увеличението, повишавайки се с 10.1% от миналогодишните, според официалната статистика – но цифрите може и да не отразяват реалната ситуация. В доклад от 9 ноември Шу Чиюан (Xu Qiyuan), изследовател на китайската академия за обществени науки, твърди, че ИПЦ в Китай систематично е подценяван със 7% през последните пет години. Изглежда ценовата статистика подкрепя неговото заключение: данните от ноември показват, че в 36 главни града на Китай средните цени на едро за 18 наблюдавани зеленчука са се покачили с 62.4% в сравнение с миналата година.
Цените на нехранителните стоки също се повишават. Стоките от памук, например, са се повишили с 32% за последните два месеца, което е довело до увеличаване на цените на платовете и облеклото. Властите са увеличили и цените на горивото и дизела със съответно 4.5% и 5% в края на октомври.
Голямо въздействие върху обществото
Инфлацията е повлияла на китайците по много начини. Увеличението на цените и намирането на най-добрите сделки са станали ежедневни теми; за много хора по-скромният живот е станал неизбежен.
Лиу Хуа (Liu Hua), жителка на Чичихар (Qiqihar), казва за Southern Weekly, че семейството й е изключило от масата си задушено свинско месо и фиде, любимите храни за семейството от десетилетия, тъй като и двете са прекалено скъпи. Тази зима семейството й се е запасило с повече китайско зеле и картофи, за да замести по-скъпи зеленчуци, като зелен фасул и краставици.
Те също се отказали от плановете си за нова пералня, за да използват парите за храна. „Новата пералня може да почака, докато можем да спестяваме повече пари“, казва съпругът на Лиу. „Но оризът, брашното и олиото за готвене стават все по-скъпи. Не можем да живеем без тях.“
Дори и със спестяване до стотинка, хранителните разходи са с 30% по-високи от тези през лятото, каза Лиу Хуа.
Притиснати от повишаващите се цени, потребителите усъвършенстват методите си за пазаруване. Пазаруване онлайн, групово пазаруване, лов за добри сделки и запасяване сега са популярни фрази за търсене в интернет. Уебсайтовете “Groupon” от типа сделка на деня са придобили широка популярност от първото им представяне в Китай преди по-малко от година.
Джанг И (Zhang Yi), 23-годишен служител в рекламна агенция, е почитател на пазаруването с големи групи. Той каза за Xiaoxiang Morning Post, че разчита на уебсайтове за групово пазаруване за подстригване, вечери, билети за филми и дори пътуване.
Но изобретателното пазаруване не решава истинския проблем. За групите с по-ниски доходи високата инфлация е унищожителна. Пенсионираната шанхайска гражданка г жа Шън сподели пред Epoch Times, че разходите за издръжка сега са толкова високи, че тя вече не може да си позволи здравно обслужване. „Като пенсионери не смеем да посетим лекар, освен ако ситуацията не стане много сериозна – каза тя. – Просто не можем да си позволим лечението.“
Гневът придружава отчаянието. На 22 ноември повече от 1000 ученици от гимназия в провинция Гиуджоу (Guizhou) разбиха училищното кафене в знак на протест срещу скорошното силно повишение на цените. Хората се страхуват, че такива насилствени протести ще се случват по-често, поради все по-голямото финансово бреме.
Отчаяни мерки
За комунистическия режим политическото влияние на инфлацията е още по-тревожно: подобна инфлация през 1988 г. спомогна за продемократичното студентско движение от 1989 г., което завършва с кръвопролитието на известния площад „Тянанмън“.
Режимът е предприел редица мерки, за да овладее инфлацията. През октомври Китайската централна банка обяви първото си покачване на лихвените равнища от 2007 г. насам. През ноември Пекин обяви петото увеличение на задължителните банкови резерви за тази година. Освен това Държавният съвет на Китай е издал изискване към местните правителства да гарантират селскостопанските и енергийни доставки и да стабилизират цените на суровините, съобщава държавна медия.
Но някои наблюдатели на Китай твърдят, че тези мерки са прекалено малки и са направени прекалено късно. „В сравнение със стремително повишаващите си цени, 0.5 процентното увеличение на лихвата само драска повърхността“, коментира хонконгският финансов анализатор, д-р Леу Мон Хунг (Dr. Lew Mon Hung). Освен това според него по-високите нива на лихвата ще донесат повече горещи пари, което ще надуе балона на капитала дори повече: „Китайските власти си остават в дилема.“
Основните причини
Експертите твърдят, че инфлацията е резултат от погрешната монетарна политика на режима. Китайският демократичен активист Уей Джингшенг (Wei Jingsheng) каза в неотдавнашно телевизионно интервю, че емитирането на свръхколичество валута и ниското обменно ниво на юана са основните причини за инфлацията. По думите му режимът е емитирал свръхколичества валута през последните две десетилетия, за да стимулира растежа, което е довело до продължителна дългосрочна инфлация. Според официалната статистика широките пари (М2) са 1.8 пъти повече от БВП на Китай за 2009 г. и разликата се увеличава бързо. До септември балансът на широките пари за 2010 г. възлиза на 2.6 пъти БВП. Китайският високопоставен служител У Шяолинг (Wu Xiaoling) призна в наскорошно интервю за China Economics Weekly, че режимът е емитирал свръхколичества валута, за да поддържа висок икономически растеж.
Инфлацията е оставала на приемливи нива заради високото ниво на спестявания в Китай и внимателната манипулация на режима, каза Уей. „Последното повишаване [на инфлацията] беше предизвикано от излишното количество валута, емитирана, за да се бори с глобалната икономическа криза миналата година – обясни той. – Режимът се опита да компенсира глобалната стагнация чрез увеличаване на инвестициите, но такъв вид мерки още повече увеличиха разликата между паричните агрегати и производството за пазара“, което е пряка причина за инфлация.
Според Уей настоящите мерки на режима за контролиране на цените на жилищата влошиха ситуацията,. Големи количества капитал, избутан от пазара на недвижими имоти, се вляха в пазара на суровини, повишавайки цените дори повече.
Икономистът Джан Тянлун (Jian Tianlun) каза за Epoch Times, че 4 трилиона юана (600 милиарда щ.д.) са захранили пазара в края на 2008 г. и над 10 трилиона юана заеми, отпуснати през 2009 г., са тласнали Китай по-напред в спиралата на инфлацията.
Базираният в Америка китайски икономист Цао Ан (Cao An) сподели в интервю за Epoch Times, че инфлацията е увеличила разликата в доходите. От една страна, държавните предприятия и местните правителства са се облагодетелствали много от повишените цени на жилищата и суровините; от друга страна, повишаването на заплатата на средния китаец остава много под увеличението на цените. „Най-важното е, че хората са използвани – каза Уей Джингшенг. – Това е супер икономическа експлоатация, административна експлоатация… Ако режимът продължава да се фокусира върху печалба за сметка на благосъстоянието на народа, е много вероятно хората да въстанат.“
Още през 1994 г. маркетинг и мениджмънт гуруто Питър Дракър (Peter Drucker) казва на японския инвеститор Исао Накаучи (Isao Nakauchi) в книгата „Дракър за Азия“, че китайският пазар, макар и привлекателен, е по-опасен от другите. Той прогнозира, че Китай накрая ще претърпи сериозна инфлация – и „балонът е едновременно по-голям и по-разширен от балона, който се спука в Япония преди няколко години“, което може да доведе до сериозни социални промени.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!