Следвайте "Буднаера" в Телеграм
David Matas
Обществената образованост по човешките права и убийствата за органи
Из речта на канадския адвокат по човешки права, Дейвид Матас, изнесена пред Международната конференция за образоване по човешки права в Университета на Западен Сидни, Австралия, м. ноември 2010 г.
„Когато предоставяхме информация, ККП (Китайската комунистическа партия) контрираше с дезинформация. Когато ние или домакините ни уреждахме зали за събитията, ККП се опитваше да предизвика отказа им. Когато канехме хора на среща с нас, ККП се опитваше да ги разубеди да не присъстват. Бяхме клеветени, бойкотирани и заплашвани…”
 |
| David Matas ( Epoch Times) |
Дейвид Килгор и аз написахме доклад, публикуван през юли 2006 г., който заключава, че практикуващите Фалун Гонг в Китай са убивани за органите им. Органите са продавани от китайски болници на пациенти от цял свят, нуждаещи се от трансплантация. Фалун Гонг е комплекс от медитативни упражнения с духовна основа, които Китайската комунистическа партия забранява през 1999 г.
И двамата с Дейвид Килгор сме активисти на човешките права, както и изследователи и писатели. След като достигнахме до заключението си, не можехме просто да захвърлим доклада си и да продължим напред. Трябваше да направим нещо, за да сложим край на установената от нас злоупотреба.
Това „нещо“ бе опит за обществена мобилизация чрез образоване по отношение на човешките права. Заловихме се да информираме хората по цял свят относно резултатите от работата ни в опит да спрем това нарушение.
Това усилие предостави необичайни предизвикателства. Първо, и двамата с Дейвид Килгор сме „частни играчи“ и не представяме никакви институции или организации. Второ, трябваше да се борим с правителството и комунистическата партия в Китай не само по отношение съществото на работата ни, но и за предаване на посланието ни.
Работата като частни лица има очевидни недостатъци. Нямаме спонсори, нито помощен персонал, на никого не бе възложено да прави проучването от наше име. Ние бяхме – и сме – въвлечени в много други дейности и можехме да посветим само част от времето си на тази задача.
Има и преимущества. Едно от тях е възможността да се съсредоточим върху само един китайски въпрос.
Надеждата за бизнес с Китай смълчава и частните предприятия, и правителствените възражения срещу китайските нарушения на човешките права. Геополитическата действителност заглушава правителствените и междуправителствените критики към Китай. Необходимостта от получаване на достъп до китайските чиновници и визи за Китай запушва устата на много китайски експерти.
Богатството от нарушенията на човешките права в Китай и изкушението от фокусиране върху тези от тях, които е най-вероятно да бъдат поправени, отдръпва много правозащитни НПО от борбата с преследването на Фалун Гонг. За китайските чиновници да се постави под въпрос преследването на Фалун Гонг е равносилно на поставяне под въпрос на техните позиции във властта. Повдигането на въпроса пред тях води до тормоз, гняв и заплахи. От започването на преследването партията/държавата не е отстъпила и на сантиметър по въпроса и няма признаци да го направи.
Когато партията/държава е изправена пред критики от НПО в други области – като смъртното наказание или липсата на справедливи процеси – тя е по-сговорчива. Склонна е да признае, че има проблеми, и обещава промяна. Обещанията може и да са по-скоро лицемерие; промените изглежда никога не идват или са само повърхностни. Но независимо от това, за неправителствените организации за човешки права е примамливо да се придвижат от театъра на ярост и твърдоглавие спрямо Фалун Гонг в зоната на беседите, където разговорът е любезен, а миражът за промяна – подканящ.
Дейвид Килгор и аз нямаме нужда да балансираме други съображения против необходимостта от откровеност по отношение на извършваните от китайското правителство нарушения на човешките права. Нямаме никакви интереси в областта на бизнес или кариера, които биха могли да бъдат компрометирани от противопоставянето на правителството на Китай в неговото преследване на Фалун Гонг. Можем да си позволим да смутим комфорта на китайското правителство. В течение на десетилетия сме водили много битки за човешки права и сме развили дебелокожие; свикнали сме да сме обекти на критики.
Подобно предимство е и способността ни да бъдем избирателни. Когато правителства, междуправителствени организации и НПО протестират срещу конкретна злоупотреба, те са посрещани от призиви от широк спектър участници за противопоставяне на други нарушения. Всяка държава, без изключение, има някакви нарушения на правата. Щом дадена единица каже нещо по този въпрос, тя незабавно е посрещана с въпроса: „А какво ще кажете за това?“
Въпреки че Килгор и аз сме посрещани с подобни запитвания, ние имаме прост отговор – не можем да вършим всичко. Ограниченията ни по отношение на време и бюджет се превръщат в преимущество, позволяващо ни да защитим активната ни кампания срещу едно нарушение, без да участваме така активно в кампании срещу всички останали.
Третото ни преимущество е липсата на борд на директорите, персонал, медиен ръководител, главен секретар или членство, които да трябва да удовлетворяваме. Можем да реагираме незабавно на медийни запитвания или покани за речи, без нуждата от позволение. Можем да заемем каквато позиция пожелаем.
Естеството на тази група жертви също допринесе за гъвкавостта ни. Някои групи жертви са организирани. Адвокатите, противопоставящи се на нарушения срещу организирани групи – дори да не са част от тази група – се опитват да работят в координация с тях, като впоследствие претърпяват някои организационни ограничения.
Но Фалун Гонг не е организация. Това са пръснати по света солиден брой индивиди, занимаващи се с един и същ комплекс упражнения. Това е група без членство, без офиси или длъжностни лица, без банкова сметка, без финансиране. Има духовен лидер, Ли Хонгджъ, но няма организационна йерархия, която да одобрява или не нашите усилия, или да ни ограничава по какъвто и да е начин.
Практикуващите Фалун Гонг сформират групи – понякога и с други – за да се включват в голям брой дейности. Сред тях е Коалицията за разследване на преследването срещу Фалун Гонг (Coalition to Investigate Persecution against the Falun Gong / CIPFG).
Именно CIPFG ни помоли да разследваме обвиненията, че практикуващите Фалун Гонг са убивани за органите им. Но Коалицията не ни даде никакви инструкции, никакви средства и никакви данни. След като приехме молбата им да разгледаме въпроса, което направихме поради убедеността ни от необходимостта за това, трябваше да действаме сами.
Коалицията ни предложи да покрие разходите ни по проучването, предшестващо доклада ни. Така и не се възползвахме от това предложение. Никой от двама ни никога не се е обръщал към Коалицията за пари и никой от нас не е получавал пари от нея.
Отделни практикуващи Фалун Гонг ни предоставиха откъслечни данни, които бяха от полза за проучването ни. Например няколко практикуващи Фалун Гонг, задържани в Китай, които са успели да излязат от затвора, а после и от Китай, ни разказаха преживяванията си в затвора. Събирането и анализирането на данните бе изцяло наше дело.
Плащането на пътните ни разноски зависеше до голяма степен от естеството на получаваните покани. Ако организация или институция ни помолеше да говорим, обикновено те поемаха разноските. Получавали сме възстановяване на пътните разноски от организатори в лицето на неправителствени организации, болници и университети. Ако отделни практикуващи Фалун Гонг решаваха да поемат организирането на събитие, където да бъдем поканени да говорим, тези практикуващи плащаха разноските по събитието от собствения си джоб.
Когато докладът ни излезе първоначално, имаше доста голям интерес в световен мащаб. Получихме голям брой спонтанни покани да говорим по него. С времето обаче, шокът от новината се разсея. За съжаление установеното от нас нарушение продължи. Така че трябваше да разработим стратегия да запазим темата жива.
Един от начините бе създаден от нас уеб сайт: www.organharvestinvestigation.net. Приемаме комуникация чрез сайта, като част от нея бе доста полезна в идентифицирането на допълнителна информация, както и по отношение на доброволци, желаещи да се присъединят към усилията ни.
Друга предприета от нас стъпка бяха ревизиите. Изготвихме втора версия на доклада ни през януари 2007 г. и трета – през ноември 2009 г. Ревизиите бяха необходими просто защото ситуацията продължи да се променя. Преследването продължи; но формата му се изменяше.
Изборът на книга като форма за третата версия имаше недостатък. Тя не се намира под формата на Интернет-четиво; има я само на хартия. Книжната версия също си има предимства: генериране на рецензии, покани от книжарници и книжни панаири и възможност за развиване на въпроса в обема на книга.
Един от начините за разпространение на работата ни бяха преводите. Докладът ни стана наличен на 18 езика в първата си версия и на 19 – във втората, всички от които бяха качени на уеб сайта ни. Тази многоезична техника обаче не можеше да бъде приложена и за книгата, в която имаше много повече за превод и която се нуждаеше от издатели в различните държави.
Разбира се, опитвахме се да приемем всяка получена покана. В началото това, че бяхме само двама, представляваше трудност, когато поканите започнаха да валят. Опитахме се да организираме обиколни, за да съчетаем възможно най-много покани. Имаше много случаи, в които бях в три държави за един ден, а веднъж бях и в четири. Единият или другият от двама ни прекоси над 40 държави и 80 града, говорейки за работата ни.
Много от тези държави посетихме повече от веднъж. Това е петото ми пътуване до Австралия от излизането на доклада ни, и второто ми за тази година.
След като доброволните покани намаляха, започнах да ги инициирам, заявявайки участие за различни конференции, в това число и тази. Всяка конференция е нова аудитория, не само защото хората в залата са различни, но и защото всяка една конференция събира своята общност. Тази събира хора, образоващи по въпросите на човешките права, така предоставяйки ни възможност да се обърнем към тази конкретна общност.
През август тази година бях в Мелбърн, за да говоря на конференция на ООН по световното здраве. Речта ми бе в контекста на форум по нарушенията при международните трансплантации на органи, което бе предложено от мен на организаторите на конференцията.
Дейвид Килгор или аз сме се обръщали към ООН, както и към нейната Работна група за Всеобщ периодичен преглед на човешките права в Женева, когато Китай излезе с мнение за преразглеждане, към Комисията срещу изтезанията към ООН – също в Женева, когато бе разглеждан докладът на Китай за спазването му на Конвенцията против изтезанията, чрез среща с Манфред Новак във Виена и чрез реч като представител на неправителствена организация-домакин в съдебната зала на Съвета по човешки права. НПО, която представяхме, бе „Interfaith International“, която ни даде позволение да говорим от нейно име на базата на борбата срещу религиозна нетърпимост.
Ангажирахме с това общността на неправителствените организации за защита на човешките права, информирайки подробно възможно най-много заинтересовани НПО – „Amnesty International“, „Human Rights Watch“, „Human Rights in China“ и т.нт. Две НПО, освен „Interfaith International“, подпомагаха активно усилията ни – „International Society for Human Rights“, базирана във Франкфурт, и „Human Rights without Frontiers“ в Брюксел.
Положихме всички усилия да ангажираме медиите. Медийни запитвания идват отвсякъде. Често са доста подробни. И обикновено репортерът има кратък срок.
Когато започнат да звънят от главни медии, не е необходим тънък стратегически усет, за да се осъзнае, че да се даде отговор на техните запитвания е препоръчително. За нас обаче никоя медия не е твърде малка или твърде отдалечена. Ако получа медийно запитване от журналист в гимназиален вестник в град, за който никога не съм и чувал, ще положа всички усилия, за да му отговоря.
Проблемът, който повдигнахме – нарушенията при трансплантации на органи в Китай – възниква в пресечната точка на опасения от етично, медицинско и регионално естество, както и на такива от сферата на човешките права. Всяко едно от тях си има своя общност, която се опитваме да достигнем. Така че отидох и говорих на академична конференция в Хюстън през март 2009 г. в Университета „Св. Томас“ относно етиката на присаждането на органи. Протоколите от тази конференция в момента се публикуват под формата на книга. По време на това пътуване нося със себе си доказателствата за приноса ми към тази книга за справка.
Посетихме и говорихме на редица регионални конференции по въпросите с азиатските човешки права. Така че например през юли 2009 г. говорих на конференция на Световния алианс за спиране геноцида в североизточна Азия в Сеул, Корея (Global Alliance to Stop Genocide in Northeast Asia in Seoul Korea). Говорих на конференция за човешките права в Азиатско-тихоокеанския регион, проведена в Университета в Сидни през ноември 2009 г.
Положихме всички усилия да въвлечен професионалната трансплантационна общност, срещайки се с отделни лидери от нея, както и говорейки на професионални конференции. Трансплантационното общество, обединяващо професионалистите от сферата на трансплантациите в световен мащаб, се събира на всеки две години. През 2006 г. се събра в Бостън; през 2008 г. – в Сидни; тази година срещата му бе във Ванкувър. Дейвид Килгор изнесе реч по време на обществен митинг извън бостънската конференция. Аз направих представяне по време на конференцията в Сидни. Предложих резюме за конференцията във Ванкувър, което бе прието, и изнесох реч там.
Нарушенията при трансплантациите на органи възникват, когато предпазните мерки, необходими за предотвратяването на тези нарушения, не са налични. Предпазните мерки могат да бъдат правни, както и професионални. Дейвид Килгор и аз направихме активно усилие да насърчим законодателството в тази област. Миналия месец, например, бяхме в Париж в подкрепа на проектозакон на член от Националното събрание, Валери Бояр (Valérie Boyer), имащ за цел да се бори с международните нарушения при трансплантациите на органи, от френски граждани и жители на Франция. Правили сме презентации пред много парламентарни комисии.
Когато става въпрос за китайски нарушения на човешките права, дипломатичността е обезсърчаваща дейност. Независимо от това сме се срещали с дипломати по света с молба да ангажират Китай с тревожния за нас въпрос.
Станахме опортюнистични, като се възползвахме от други събития, за да изразим опасенията си. Присъждането на Олимпийските игри на Китай през 2008 г. ни предостави възможност да говорим по време на митингите на факела за човешки права, провеждани по света. Проведената в Сидни среща за Азиатско-тихоокеанското икономическо съдействие (Аsia Pacific Economic Cooperation / APEC) през септември 2007 г. се превърна в повод да говорим на събиранията, изразявайки загрижеността ни по отношение на човешките права в този регион.
И накрая, но не на последно място, се опитахме да въвлечем обществеността в това директно, говорейки на публични форуми навсякъде, където ни поканеха да го направим. Така че например аз съм се възползвал от това пътуване, за да се обърна към обществеността по-рано тази седница в Брисбейн и Сидни.
За Дейвид Килгор и за мен това бе обезсърчителна задача. Ако ни бяха оставили да вършим работата си със собствените ни средства, би било достатъчно трудно. Но освен всички логистични проблеми, пред които сме изправени като индивиди без институционна подкрепа, една от най-големите и най-агресивни организации в цял свят, Китайската комунистическа партия (ККП) действаше активно срещу нас в опита си да парира всяко наше действие.
Когато предоставяхме информация, ККП контрираше с дезинформация. Когато ние или домакините ни уреждахме зали за събитията, ККП се опитваше да предизвика отказа им. Когато канехме хора на среща с нас, ККП се опитваше да ги разубеди да не присъстват. Бяхме клеветени, бойкотирани и заплашвани.
Всеобщата кампания на Китайската комунистическа партия/държава срещу работата ни не прилича на нищо, което сме виждали от който и да било сред другите големи нарушители на човешките права. Като съдебни адвокати сме свикнали да има хора, които да не са съгласни с нас. Но никога не сме виждали нещо като несъгласието с доклада ни, изразено от правителството на Китай.
Китайското посолство в Канада издаде първия отговор на доклада ни в деня на неговото издаване, 6 юли 2006 г., както и втори, с дата от 26 юли 2006 г. Първото изявление директно отхвърли доклада ни. Това означава, че китайското правителство не се е ангажирало с никакви разследвания, за да определи дали съдържанието на доклада е вярно.
Второто изявление, публикувано почти три седмици след издаването на доклада ни, предостави време за задълбаване в материала и съставянето на някаква съществена информация в опровержение. Да, такава нямаше.
Първото изявление на китайското правителство оттогава гласи: „Очевидно е, че целта им е да очернят имиджа на Китай.“ Това е типична пропаганда на ККП, идентифицираща партията с Китай и твърдяща, че всякаква критика към партията е антикитайска.
Първият отговор на китайското правителство гласи: „Съвсем очевидно е, че слухът относно Фалун Гонг има скрити политически мотиви.“ Това заявление съдържа две типични за ККП извъртания с твърдението, че докладът ни е базиран на слух, и с приписването на работата ни на Фалун Гонг общността.
Двата отговора на китайското правителство ни нападат като несамостоятелни от Фалун Гонг и нападат Фалун Гонг като зъл култ. Но работата ни трябва да бъде оценявана според достойнствата й. Нападките срещу нас не са уместен отговор.
Вторият отговор на правителството на Китай е главно развиване на нападките срещу Фалун Гонг като „зъл култ“. Вторият отговор има осем параграфа. Само три от тях засягат отнемането на органи. Единият говори за канадско-китайските отношения. Четири параграфа – „пълнежът“ на отговора, са злъчни нападки срещу Фалун Гонг, изпълнени с лъжливи, клеветнически твърдения. Това е този тип очерняне, което в Китай обезличава и лишава от човешки качества Фалун Гонг и прави възможно нарушението на основните им човешки права. Действително фактът, че китайското правителство превръща изпълнена с омраза нападка срещу Фалун Гонг във фокуса на отговора си на нашия доклад, засилва анализа в доклада.
Хонконгската медия Phoenix TV изготви документален материал за отговора на китайското правителство на нашия доклад. Материалът не интервюира нито нас, нито който и да било независим експерт, проучил доклада ни. В него са интервюирани медицински източници от Китай, като служител от трансплантационната сфера се отрича от свое цитирано от нас изявление на китайски уеб сайт, при все че изявлението все още стоеше на сайта по време на изготвянето на видеоматериала, а лекар отрича да е правил коментарите, които наши следователи са го записали да изказва. Този документален материал може да се намери в много китайски правителствени посолства и консулства.
В много от посетените от нас държави се впускахме в битка с местното посолство, консулствата и челните им организации, за да предадем посланието си. Заминах за Израел, за да говоря по време на симпозиум по присаждане на органи, провеждан в болницата „Бейлинсон“ (Beilinson) в близост до Тел Авив, на 30 май 2007 г. При пристигането ми в Израел в неделя преди събитието бях известен, че китайското посолство се е обърнало към Министерството на външните работи на Израел да отмени събитието, на което бях поканен да говоря.
Помощник зам.-министърът на външните работи, Ави Нир (Avi Nir) и помощник зам.-министъра на здравеопазването, Боз Лев (Boz Lev) отправиха искането си към домакина, болница „Бейлинсон“, която отказа. Тогава от министерствата на външните работи и на труда помолиха болницата да оттегли поканата си до мен, дори ако програмата продължи. От болницата отказаха и това.
Министерството на външните работи и здравеопазването тогава поискаха от болницата да оттегли поканата на Рой Бар Илан (Roy Bar Ilan), практикуващ Фалун Гонг, който беше включен в заключителната група оратори. Това болницата направи, макар, че не извади името му от програмната брошура.
Но щом като китайското посолство разбра, че симпозиумът ще се проведе с мен в списъка на ораторите, те изпратиха свой говорител, за да неутрализира моите аргументи. Освен това преди симпозиума те поставиха на всеки стол лист хартия, на която пишеше: „Съобщение за позицията на китайското правителство относно обвиненията за така нареченото ‘събиране на органи’ ”, където пишеха, че написаният от нас доклад за събиране на органи от Фалун Гонг практикуващи съдържа:
„Словесни доказателства без източници, недоказуеми свидетели и огромно количество неубедителни заключителни бележки, базиращи се на думите „може би”, „вероятно” и „беше казано”, и пр. Всички те могат само да поставят под въпрос истинността на доклада”.
Когато китайското правителство поставя тези думи в кавички и настоява, че те са от нашия доклад, много е вероятно да се приеме, че това е така. При все това, и в двете версии на нашия доклад, които могат да се намерят на Интернет, няма употреба на думите „може би”, „вероятно” и „беше казано” в нашите заключения.
Всичко, което човек трябва да направи, е да провери нашата работа, за да види, че всяко наше заключение е независимо проверимо. Там няма словесно доказателство без източник. Където разчитаме на свидетели, ние ги идентифицираме и цитираме какво казват.
Забележките на китайците, в типичен техен стил, се отнасяха в по-голямата си част не до нашия доклад; те бяха по-скоро клеветническа атака срещу Фалун Гонг, която нямаше нищо общо с отнемането на органи. Тези забележки всъщност показаха голямото тесногръдие, довело до престъплението, което те отричаха.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!