Следвайте "Буднаера" в Телеграм
By Cindy Drukier, Epoch Times Staff
Япония: С пресни, чисти очи
При връщането си в Ню Йорк, след едномесечно пребиваване в Япония, видях града със свежи очи. Пресни, чисти очи. Очи, които не можеше да не забележат чистотата, или по-скоро липсата на такава…
Спомням си, когато един колега от Холандия пристигна в Ню Йорк миналата пролет, как коментира, че е бил изненадан да открие Ню Йорк така мръсен и раздърпан. Не само от гледна точка на отпадъците по улиците, но и от мръсните офисни стени, разпадащи се сгради, и никога непоправяните, зейнали дупки в центъра на Манхатън.
В неговото съзнание, в този най-важен на световната суперсила град (извинявай Вашингтон) и символ на съвременния свят, всичко трябвало да блести от чистота. Като канадка, това със сигурност не е било никога впечатлението ми от Ню Йорк (ние сме чистите!), и за мен бе забавно да науча, че той е имал такава представа за града - изглеждаше така откровено разочарован.
 |
| Японските тоалетни отдавна доминират света на тоалетната хигиена със своите функции, от джет-душове до парфюмни впръсквания и маскиращи неудобния шум аудио ефекти. (Kazuhiro Nogi / AFP / Getty Images) |
Така че, когато се завърнах онзи ден в ситито бях изненадана да открия, че имам точно същото впечатление. Ню Йорк изглеждаше толкова ... износен.
Ако сте се докосвали до японския народ и култура ще знаете, че те са изтънчено чисти. В обществените тоалетни ще намерите почти винаги дезинфектант, за да почистите седалката преди употреба. Когато при проверките за сигурност на летището свалите обувките си, за да ги сложите на лентата, служителите ви подават чехли за 10-те стъпки до другата страна на скенера, за да не мърсите чорапите си, или още по-неприятното, за да не мърсите мокета с чорапите си.
Улиците в Япония са толкова чисти, че почти изглеждат необитаеми. Най-удивителното нещо относно липсата на отпадъци е, че е почти невъзможно да се намерят кошчета за отпадъци. Аз си носех отпадъка около половин ден, преди да намеря къде да го изхвърля. Но като всички японци не съм се прибягвала до това да го хвърля на земята при неудовлетвореността си.
Липсата на кошчета за отпадъци може да има нещо общо с факта, че Япония е почти вманиачена в разделянето на отпадъка. Когато се намери мястото за отпадък, изведнъж се оказвате изправени пред блок от контейнери с различни символи и инструкции за какво да се изхвърли къде.
Но това не винаги е било така. Когато живеех в Япония в средата на 90-те години я нямаше тази практика на рециклиране и екологично съзнание. Идвайки от западното крайбрежие на Канада, в епохата на екологията, се ужасих от околната среда и враждебните действия около мен: тук ежемесечно се изхвърляха милиарди пръчици за хранене, използвани само веднъж; автомобили работеха на празен ход; торбичките при пазаруване, независимо колко малко е то (първо поставяха покупката в една торбичка със същите размери, а след това поставяха тази торбичка в друга, по-голяма).
Аз бях в Япония като преподавател по английски език, но същевременно започнах да работя по страничен проект с няколко други чуждестранни учители и един японски колега-природозащитник. Създавахме основна екологични програма за училищата.
Спомням си ужаса, който изживях, след като с огромни усилия направихме една игра за прогимназиалните училища относно тежкото състояние на застрашените животни, само за да открием, че след това един учител в десетки класове превеждал "застрашени животни" като "опасни животни"…
Така връщайки се години назад, аз намерих за много впечатляващо как Япония се е превърнала в страна с усъвършенствана програма за рециклиране, подкрепена от широко обществено образование в тази насока. Предполагам, че тогава, като учител, съм била напред във времето, но сега определено се чувствам зад тях.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!