Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Matthew Robertson, Epoch Times

Възможни размествания в регионалната динамика с развитието на космическия арсенал на китайския режим

Впускането на китайските производители на космически оръжия във все по-добри и повече – много повече – балистични ракети, изтребители, уреди на бойната електроника и потенциално разположена в пространството сензорна архитектура – все щедро финансирани от дълбоките джобове на Китайската комунистическа партия (ККП) – би трябвало да алармират експертите по сигурност и могат да прекроят политическата и военната динамика в Азиатско-Тихоокеанския регион, според американска организация…

В доклади от тази и миналата година, както и в неотдавнашни речи, изследователи от института „Проект 2049“ (Project 2049 Institute) във Вашингтон описват подробна и смущаваща картина за модернизацията на космическите военни сили на ККП – на онези, които кръстосват и въздуха, и космоса.

Схематична демонстрация на поразителните възможности на балистичните ракетни бригади с малък радиус на действие от Втора артилерия на китайския режим.
Схематична демонстрация на поразителните възможности на балистичните ракетни бригади с малък радиус на действие от Втора артилерия на китайския режим. Тайван е фокусната точка. (Google Maps чрез института "Project 2049")
Марк Строукс
Изпълнителният директор на института "Проект 2049", Марк Строукс, говори за космическата модернизация на Китай в SAIS. ( Epoch Times)

Марк Строукс, изпълнителен директор на института, установен през януари 2008 г., за да „направлява вземащите решения към една по-сигурна Азия до средата на века“, представи най-новото становище на организацията по темата в Школата по напреднали международни изследвания към университета „Джон Хопкинс“ (John Hopkins University’s School of Advanced International Studies - SAIS) в средата на октомври.

„Постепенното разширение на ударните способности на Китай по отношение прецизността при голям радиус на действие променя регионалната стратегическа картина“, коментира Строукс.

За момента ракетите са основна част в тази космическа мощ.

„Тези ракети са главоболие за военните стратези – продължи Строук. – Ако разполагате с ракети с висока точност, как можете да стартирате въздушни операции, как можете да защитавате кораби в морето? Тези ракети поставят пречка пред Тайван да се защити.“

Това се отнася главно до капацитета на ракетите на ККП с малък радиус на действие, които, според „Проект 2049“, са основен инструмент на режима за упражняване на психологически и политически заплахи, особено срещу миниатюрния Тайван.

ККП разполага с инвентар от поне 1300 балистични ракети с малък радиус на действие, а от неотдавна – с десетки или вероятно стотици балистични ракети със среден радиус на действие.

Освен огромния брой на ракетите, реалната способност за изстрелването им едновременно или през кратки интервали, е подсигурена от броя на активните „пускови бутона“

Военновъздушните бригади на Народноосвободителната армия – военната единица, контролираща ракетите – имат общо шест батальона с два състава, като всеки състав разполага с два или три пускови бутона. Така пет бригади – бройката, прицелена в Тайван близо две десетилетия – би могла да изстреля стотици ракети в рамките на няколко часа. И тук говорим само за балистичните ракети с малък радиус на действие.

В следващите 5-10 години фокусът на ракетния потенциал на ККП ще са балистичните ракети със среден радиус на действие, които са много по-мощни.

Подобни ракети, направлявани така, че да могат да се насочват в полет към целта си, могат да пренесат двутонна бойна глава в обсег от 1750 km, с точност до 50 m. „С тези неща можете да уцелите писта много добре и защитата срещу тях е трудна“, поясни Строукс.

Наред с развитието на балистичните ракети има и нещо по-тревожно: морските ракети. Ново поколение морски ракети, очевидно също разработени с Тайван наум, има сериозни отражения върху регионалната сигурност според миналогодишен доклад от друг експерт от „Проект 2049“, Иън Ийстън. „Ракетите вода-земя летят ниско и бързо и са трудни за противодействие, може да се каже – по-трудни за противодействие – каза Строук. – Ако можете да видите една приближаваща се, можете да я повалите… но проблемът е да можете да я видите.“ Тези ракети също така са евтини за изработка и трудни за засичане, защото летят по-ниско от балистичните; те могат да поразяват от всяка една посока и могат да бъдат с вградени ядрени бойни глави – тъй като могат да поемат и конвенционални, и ядрени полезни товари, е невъзможно да се знае коя ракета каква бойна глава носи.

За изграждането им ККП работи извънредно от 2009 г. насам. По думите на бивш служител на разузнаването, интервюиран от Easton, програмата представлява „много голяма заплаха“ за регионалната сигурност. Според него пълният размер на усилената военна подготовка „би могъл да означава, че те ще са в състояние да надделеят над нашите [т.е. на САЩ] отбранителни сили“.

ККП е разработила и балистични ракети, способни да прихващат движещи се обекти в морето, като американските самолетоносачи.

Успоредно с разработването на ракети ККП се устремява и към нови хоризонти, включително към разположена близо до пространството сензорна архитектура и към бойната електроника.

Последното се отнася до способността за блокиране на американски сателити, за атака на командни системи с помощта на разпространили вируси вътрешни лица и за установяването на бутафорни комуникационни мрежи за заблуда на вражеското разузнаване.

По-нататък – като заимствани от компютърна игра – електромагнитни „бомбени“ уреди, които при детонация могат да извадят от строя безжични, сателитни и радарни мрежи, също са вероятни. Наземни предаватели за активни смущения със същата цел биха съпровождали ракетните и въздушни атаки.

Близкият космос, пространството между атмосферата и космоса, е разглеждан от ККП като друга област за стратегическа надпревара. За тази цел режимът проучва т. нар. постоянни системи за наблюдение в близкия космос, които биха могли да наблюдават определена област по-дълго от обикновените сателити поради бавната си орбита.

Според партията усилената военна подготовка, разработките и проучванията са с цел отбрана. Строукс и Ийстън обаче отстояват тезата, че военновъздушната мощ със сигурност ще бъде използвана в отговор на доловени заплахи за националния суверенитет и териториалното единство – термини, чиито дефиниции се менят съобразно менящите се изгодни позиции на партийната политика.

Според Строукс военновъздушната мощ може да се трансформира в една по-агресивна външна политика. В своя доклад от май 2010 г. авторите пишат: „който контролира небето над дадена територия… има решаващо предимство на повърхността“.

Поне що се отнася до института „Проект 2049“, действителните намерения на Китай са или неясни, неизвестни или непознаваеми. Дейвид Браун от SAIS, домакин на форума на Строукс, определи разработките като „доста отрезвяващи“.

Директно отражение на всичко това е, че докато ККП разработва тези оръжия, съседите й също може да започнат да ги искат, изтъкна Строукс. Сега Русия се опитва да излезе от договора за ядрените сили със среден радиус на действие, подписан от нея в края на Студената война, с който се задължава да елиминира балистичните си и морски ракети, а Индия разработва свой ракетен инвентар, отчасти в отговор на китайските разработки. По думите на Строукс, ако японците „се събудят и установят, че са обградени от ракети“, те също може да поемат по пътя на сериозно въоръжаване.


Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!