Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Jeongmi Moon, Epoch Times

Севернокорейският народен либерален фронт – група, състояща се от дезертьори от севернокорейската армия, на церемонията по учредяването на 9 септември 2010 г. в центъра на Сеул, Южна Корея. Тяхната цел е да общуват със севернокорейските войници и да ги убедят да променят севернокорейския режим. (Jeon Gyung-lim/ Epoch Times)
Джанг Се-юл, главен секретар на Севернокорейския народен либерален фронт, в униформа, подобна на тези на южнокорейското специално военно командване. Той помоли снимката да бъде направена в профил, за да предпази семейството си, което все още е в Северна Корея. (Lee In-sook/ Epoch Times)
Група севернокорейци посещават северната част на село Панмунджом (Panmunjom) в демилитаризираната зона, разделящата двете Кореи, северно от Сеул на 29 септември 2010 г. (Kim Jae-Hwan/AFP/Getty Images)
Мъж (отляво), представящ се за севернокорейския лидер Ким Чен Ир, е воден към разстрел по време на сценичното представяне на 9 септември т.г. в Сеул, когато бивши севернокорейски войници, дезертирали в Южна Корея, организират нова група за провеждането на кампания за сваляне на комунистическия режим. (Park Ji-Hwan/AFP/Getty Images)

Бивши севернокорейски войници си служат с телефони, вместо с оръжия


Генералният секретар на Севернокорейския народен либерален фронт разказва за битката за информация в един нестабилен режим

Сеул, Южна Корея – Има хора, които се заклеват, че няма да свалят военната си униформа, докато Северна и Южна Корея не се обединят. Те са бивши севернокорейски войници, дезертирали в Южна Корея и наскоро учредили група, известна като Севернокорейски народен либерален фронт…


На церемонията по учредяването, която се състоя в центъра на Сеул, Южна Корея на 9 септември тази година, се появиха близо 100 севернокорейски фронтови члена в униформите си.

С дизайн, подобен на този на южнокорейското специално военно командване – различаващи се само по цвета – униформите носят две значения: те представят предишната им идентичност като бивши войници на Северна Корея, представят и обещанието да помогнат за свалянето на режима на Ким Чен Ир (Kim Jong Il) в случай на война между Северна и Южна Корея.

Присъединяването към битка не е тяхната основна цел, те вече са започнали война със севернокорейския режим под друга форма.

„Севернокорейските войници могат да бъдат основният фактор за промяна на севернокорейския режим, ако им предоставим вярната информация от Южна Корея“, каза главният секретар на Севернокорейския фронт Джанг Се-юл (Jang Se-yul) в неотдавнашно интервю.

За да постигнат това, членовете на Севернокорейския фронт използват телефони вместо оръжия – провеждайки редовни разговори с бивши колеги, които все още са в севернокорейската армия, или които вече са я напуснали.

От Южна Корея те правят международни обаждания до китайски мобилни телефони, дадени на севернокорейски войници чрез брокери. Сигналът от китайските антени прониква само шест мили в Северна Корея, затова Севернокорейският фронт се уговаря с войниците по кое време и в колко често да се чуват по телефона.

Войниците, с които те се свързват, обикновено работят като гранична охрана или в бригадите за изстрелване на ракети, разположени по границите. Разговорите звучат небрежно, с въпроси като: „Как си?“, но носят по-дълбоки намерения.

Членовете на Севернокорейския фронт водят списък за фактите, които севернокорейските войници разбират погрешно, и им ги предават отново.

Според Джанг това осигурява „систематично вливане на информация, което да промени войниците“.

Поток на информация

Преди Севернокорейският фронт да бъде учреден, много севернокорейски дезертьори в Юга използваха подобни средства, за да общуват с жители на Северна Корея, използвайки китайски мобилни телефони. Според Джанг хиляди такива обаждания се осъществяват всеки ден.

Обажданията дават на севернокорейските дезертьори и тези извън Северна Корея бегъл поглед върху живота в Севера, където всички медии са строго контролирани, пропаганда се влива във всеки телефон и гражданите дори не могат да провеждат международни обаждания или да използват интернет.

Много севернокорейски дезертьори се опитват систематично да предоставят информация от външния свят на гражданите в Северна Корея. Радиостанции, включително Free North Korea Radio и Open Radio for North Korea, са създадени от севернокорейски дезертьори и излъчват новини в Севера, за да изобличат режима на Ким Чен Ир и да разкажат за външния свят.

Някои севернокорейски групи дори редовно изпращат големи балони, носещи се към Севера, пълни с брошури, компактдискове, малки радиа и еднодоларови банкноти.

Подходът, използван от Севернокорейския фронт, е уникален, тъй като се фокусира върху настоящи войници, които играят главна роля в поддържането на севернокорейския режим.

Въпреки че недостигът на храна и националното разпределение на храната парализира Севера, режимът все още осигурява храна на армията. Севернокорейските дезертьори твърдят, че всичката храна, която Южна Корея и САЩ изпращат за гладуващите граждани на Севера, се разпределя само за армията и комунистически служители, като само малка част се доставя на местните магазини.

„Заради глада войниците не могат да се обучават добре и някои дори бягат“, каза Джанг. „При тези обстоятелства дали режимът дава ориз на гражданите? Не, не дава. Ние се противопоставяме на помощта с храна, дори и нашите родители и братя да са все още в Северна Корея, защото тази помощ ще бъде използвана, за да засили властта на режима.“

Дори и така ситуацията с храната в армията не е идеална. „Войниците живеят по-добре от обикновените хора, но храната им стига само колкото да оцелеят“, каза Джанг. „Те са по-бедни от средната класа, която управлява пазара. На жените на войниците е забранено да ходят на пазар и да имат бизнес. Ако го направят, ще бъдат обект на критика.“

Нестабилен режим

В условията на икономическа криза, севернокорейските войници имат оплаквания срещу евентуалното предаване на Севера на най-малкия син на болния диктатор Ким Чен Ир.

През 1980 г. Ким Чен Ир е публично признат като евентуален приемник на баща си Ким Ир Сен (Kim Il Sung), който ръководи режима от основаването му през 1948 г. до смъртта си през 1994 г.

„Когато Ким Чен Ир взе властта, беше широко разпространено мнението, че няма значение кой ще стане наследник, стига хората да са по-добре“, каза Джанг. „Сега, тъй като хората изживяват тежка икономическа криза от дълъг период без никакви знаци за подобрение, войниците са разтревожени: „Каква промяна може да има, когато властта се предаде на сина?“ “

Извън казармата севернокорейските войници, които изгубиха пари заради 30 ноември 2009 г. (валутната реформа) се чувстват възмутени от „скъпия си лидер“.

Тъй като войниците не могат да се присъединяват към пазара, много от тях са избегнали да станат жертви на реформата, когато режимът конфискувал спестяванията и капиталите на частни предприемачи и ограничил количеството валута, което можело да се обменя.

„Преди валутната реформа гражданите се гордееха с посещенията на Ким Чен Ир в селата им, но сега, когато попитаме за него, те го ругаят“, каза Джанг.

Според него режимът е поддържал контрола си над гражданите и армията чрез пропаганда относно потъването на южнокорейския военен кораб Чеонан (Cheonan), което уби 46 южнокорейски войници.

„Северът е разпространил страха, че Южна Корея или САЩ могат да го нападнат, преминавайки към позиция за война, така че режимът да може да контролира хората, недоволни от валутната реформа. Тяхната стратегия да преодолеят кризата с отчаяни методи работи“, каза Джанг.

Контрол чрез наблюдение

Режимът на Северна Корея контролира гражданите си чрез повсеместно наблюдение – нещо, което Джанг е изпитал на гърба си.

Той става преподавател по математика след като се връща от казармата. Северът е възприел система за набиране на войници, при която повечето здрави мъже в страната трябва да служат в армията 10 години.

През 2004 г. той изпада в неизгодно положение, когато отива да гледа южнокорейския сапунен сериал „Усещане за мъж“ с петима негови колеги – нещо, забранено от режима на Северна Корея.

„По това време чух, че хората са гледали южнокорейски драми. Когато един колега ми каза, че има дискове и може да ми ги даде за една нощ, ми стана любопитно – каза Джанг. – Събрах петима колеги, които ми бяха близки, и гледахме драмата през цялата нощ в изолирана къща, като затворихме всички врати.“

„Но на следващия ден член от Отдела за държавна сигурност (SSD) [севернокорейските тайни служби] събра всички ни. Осъзнах, че сред нас е имало шпионин на SSD, но дори и сега не знам кой беше, защото и той беше наказан заедно с нас“, продължи той.

Самоличността на шпионите не може да бъде разкрита, защото ако бъде хваната група, шпионите са наказвани заедно с тях. Ако съобщят на SSD за някого, те са третирани като престъпници и биват изпращани в концентрационни и трудови лагери, но семействата им се облагодетелстват от тяхната служба.

„Ето защо режимът не рухва дори и милиони да умират от глад и стотици хиляди да са избягали от Севера“, поясни Джанг.

Като наказание той бил изпратен в провинция близо до столицата Пхенян и работил като инженер. След една година четирима от неговите колеги се върнали на предходните си позиции и той предположил, че шпионинът е един от тях.

По-късно казали на Джанг, че не може да се върне на позицията си, защото е бил инициаторът на инцидента. Той бил разгневен. „Те ме съсипаха само защото гледах един сапунен сериал. Почувствах се предизвикан и започнах да гледам южнокорейски драми. Не беше трудно да си намирам компактдискове“, каза той.

„Гледайки драмите, си мислех, че в Южна Корея има избор. Те могат да отидат, където си поискат. Тогава се замислих за единственото си дете. Заради лошия ми произход той не може да бъде избран за комунистически член или служител“, разказва той.

Решението да напусне не било лесно, тъй като той не можел да напусне майка си и братята си. Но още един инцидент го направил решен да избяга.

След изборите през 2007 г. мениджърът на неговия екип изчезнал. Заради враждата си с единствения кандидат, представляващ провинцията, мениджърът отказал да отбележи избирателната бюлетина в знак на протест.

„След половин месец неговото семейство също изчезна – каза Джанг. – Бях много шокиран от новината. Сбогувах се с майка ми, казвайки, че отивам на бизнес пътуване, и пресякох границата с 12-годишния си син.“

„Мой бивш студент, който служеше като гранична охрана, ми помогна. Той помогна и да доведа жена си до границата. Първоначално тя отказа с думите: „Ще направиш семейството ни предател на народа“, но нищо не можеше да направи. Китайски брокер съобщи на южнокорейското посолство за пресичането ни на границата. Най-накрая през февруари 2008 г. пристигнахме в Южна Корея“, продължи разказа си той.

В годините след края на Корейската война, продължила от 1950 г. до 1953 г., 20 000 севернокорейци са избягали в Южна Корея. Повечето са дошли през последните 10 години. Джанг е изчислил, че 3 000 от дезертьорите са бивши войници. Триста от тези бивши войници са регистрирани членове на Севернокорейския народен либерален фронт.

„Съпругата ми каза, че най-голямата грешка, която съм направил, е че не съм я довел тук, когато е била по-млада. Съпругата ми и синът ми харесват живота си тук повече отколкото аз“, каза Джанг.

„Чувствам се малко стресиран по отношение на социалния статус“, добави той. „Измежду севернокорейските дезертьори има много интелектуалци. Всички членове на Севернокорейския фронт са завършили колеж. Мечтата ми е да се върна на предишната си работа, да преподавам математика отново. Желая обединението да дойде по-бързо. Затова нося униформа, за да реализирам тази мечта.“

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!