Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Matthew Robertson, Epoch Times
Планината Али в Тайван: древни гори, изгрев и много история
Парата и ароматът, носещи се от фургоните на паркинга, предлагащи храна, окуражаваха всички, които се осмелиха в изключително тъмната сутрин и вледеняващия студ да видят известния изгрев в планината Али в южен Тайван...
Обстановката при продавачите беше общо взето такава: метален поднос на колелца с поне три газови котлона. На единият поставяха големи чайници, които кипяха; на другият – голям тиган с вряща вода, пълен с около 20 кротко тракащи канчета и стъклени бутилки с мляко, чай, кафе, соево мляко, ечемик и други.
 |
| Ето го и слънцето: море от облаци във висините подчертава известния живописен изгрев в планината Али. (любезно предоставено от Тайванско туристическо бюро) |
 |
| Величествен кипарис, наклонен сякаш, за да поздрави посетителите, дошли да видят древните гори на Алишан. (любезно предоставено от Тайванско туристическо бюро) |
 |
| Очарователна красота: Посетителите могат да се насладят на цъфналите череши и още красива флора по няколко изградени пътеки в Alishan National Scenic Area. (любезно предоставено от Тайванско туристическо бюро) |
 |
| Пътят нагоре: посетителите се транспортират до Alishan Forest Line чрез влак, подходящ за изкачването на планината, преминавайки покрай черешови цветове и други красива гледки. (любезно предоставено от Тайванско туристическо бюро) |
Най-важният елемент бе голям железен тиган с цвъртящо олио за приготвянето на френски тост с шунка, яйца и други местни тайвански предпочитани продукти. Поклонниците на залеза търпеливо изчакваха да им сервират топлата храна и напитки, които можеха да консумират, докато чакат влака.
Пътят нагоре
Качването на влаковете в тъмната сутрин бе тайнствена сцена. Лесно можеше да се направи зловеща асоциация с група затворници, които се изпращат в Сибир: пътниците сядаха рамо до рамо по седалките от всяка страна, звукът от релсите заглушаваше гласовете, а натъпканият, люлеещ се вагон сякаш се отправяше към нищото.
Тъй като бе зимна ваканция, повечето във влака бяха студенти. Някои се снимаха едни други, някои си играеха с телефоните си, а други се преструваха, че спят. Някои сърбаха топъл Ovaltine със сламки и наблюдаваха блатото.
Изживяването с парния влак продължи, когато пристигнахме и всеки премина през метална решетка, изкачвайки се по склона, за да изчакаме изгрева. Всичко бе организирано много добре от двама държавно назначени домакини и техните помощници.
Двамата главни домакини застанаха на различни места измежду дългата около 50 м. тълпа. Те използваха мегафони за презентациите си. Стратегическото им разположение позволяваше да не си пречат един на друг. Помощниците държаха всички в една линия по време на прехода и посочваха накъде е най-добрата гледка (надясно, където се намираха мъгливите облаци, а не наляво, където бе по-ясно).
Водещият на презентацията засегна изключително разнообразие от теми. Първоначално каза, че ще говори само на мандарин заради посетителите от Хонконг, Сингапур и континентален Китай, но постоянно използваше местен тайвански диалект, когато се вълнуваше. Тогава той размахваше ръце и крещеше силно, например, за да събуди емоциите по отношение на този, когото беше представил в речта си.
Неговото 50-минутно представяне плавно преминаваше през дузина несвързани теми, включително и грабежите в района, извършени от японците преди по-малко от век. Темите обхващаха от това как да се подбират местни сливи, представяща поне четири вида, всички от които той беше подготвил и прибрал в джоба си, до това колко много хора припаднали миналата година заради височината на планината, възрастта им и от кои страни били те (повечето – млади тайванци в зряла възраст). Разказа за историята на района и местните хора, за най-високите планини на югоизточна Азия (една от които е тази), как изгревът се променя по време на сезоните и множество други въпроси.
Продавачи се промъкваха измежду тълпата. Със силен местен акцент те хвалиха цените на целофанените очила, блокиращи силната светлина, когато слънцето изгрява, както и на различни стоки като бельо, чорапи и цветя.
Повече от красив изгрев
Когато слънцето се показа на хоризонта един час след като пристигнахме, повечето го наблюдаваха през екраните на дигиталните си апарати или мобилни телефони, като вероятно правеха хиляди снимки. Поне една група студенти бе дошла от Тайпе, за да направи документален филм за класа им по киноиндустрия.
Въпреки че планината Али е най-известна с изгрева, той е само една от многото туристически забележителности. Гидът препоръча още две: разходка в гората на „свещените дървета” и разглеждане на специални видове растения, уникални за този район.
Дърветата, за които говори, са на хиляди години и голяма част от техните много, много стари другари – за да бъде обгърнато дървото са необходими 30 човека – са били отсечени и изнесени по време на съдбоносното управление на Япония.
Едно от известните растения, което може да се види разцъфнало от март до май, е сакура или черешов цвят, които всъщност били донесени в Тайван от японците. Въпреки че се срещат и на други места в Тайван, планината Али има най-впечатляващия брой от този красив вид.
За обикновения турист Alishan National Scenic Area (това е разработеният район) е поредица от живописни места като градини, храмове, езера, гори, стари постройки, музеи и други, разграничени от мрежа от пътеки с често поставени по тях карти, които показват къде се намираш. Разстоянията са поносими, а в целия район има няколко отделни части, като схеми, които са подходящи за един маршрут.
Стари и шумни влакове, не по-различни от този, които пътува до изгрева всяка сутрин, също превозват пътниците срещу малка такса. В туристическия материал е споменато, че влакове като тези има още в две страни – Индия и Чили, дължащо се на затрудненията при построяване и функциониране на влакове в планините. Като цяло планината Али е нещо като релаксиращ и разпрострял се тематичен природен парк.
Спри за обяд!
В по-отдалечената околност на планината Али има още няколко селца, които си заслужава да се посетят. Например туристите обикновено ходят до Фенчиху на отиване или на връщане – бавно двучасово пътуване с влак от основната туристическа област.
Фенчиху е най-известен с „кутиите за обяд”. (Това е вероятно най-добрият превод на китайския термин, използван за храна, често взимана в кутия, съдържаща ориз, месо и няколко зеленчукови ястия.)
Когато попитах защо техните са най-известни, младото момиче на смяна помисли за момент и каза, че е заради влака. Тогава взе една брошура и се върна отново на работа. Беше сравнително натоварен ден и тя нямаше време за любопитни журналисти.
Оказа се, че причината за тази слава е, че през 50-те години кутиите за обяд в Дзяй, следващият най-близък град, имали ужасен вкус. (Били наричани „кутиите за обяд, които не струват”.) След като старецът Х започнал бизнеса си в Фенчиху, всички започнали да ходят там по пътя си към планината Али, вместо в Дзяй. Сега има вкусна храна и в Дзяй и в планината Али, но изглежда, че Фенчиху е известен просто, защото е известен.
Снимката на основателя е върху флаерите и на някои други видни места в малкото селце, усмихващ се, благ и изглеждащ като китайския полковник Сандърс. Клиентите могат да запазят малките метални кутии, в които е сервирана храната, защото са включени в цената.
От Фенчиху туристите или отиват към планината Али, или хващат автобус обратно до Дзяй и оттам обратно към цивилизацията. Десетки хиляди туристи от Тайван и чужбина прекарват по няколко дни в планината Али всяка година. Така това е станало едно от най-известните и препоръчвани туристически дестинации.
Английска версия на официалната уеб страница: http://www.ali-nsa.net/english/00home/home.php
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!