Буднаера-Епохалнивремена
Буднаера-Епохалнивремена: Новини и горещи теми от България и света
Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство



spacer
Liang Zhen, New Epoch Weekly 28.10.2012

Забранени китайски независими документални филми жънат успехи зад граница

 

Независими документални продукции от континентален Китай получиха повишено внимание и признание зад граница през последните години. Международният фестивал за независимо кино в Буенос Айрес през 2010 г. е добавил нова категория, „Радикални погледи от Китай”, в която са включени осем местни съвременни кинодейци…

Четири от осемте печеливши продукции, наградени с Хуманитарните награди за документални филми, излъчени по време на Хонконгския международен филмов фестивал през април тази година, бяха продукции на режисьори от континентален Китай.

Независими документални продукции от континентален Китай получиха нараснало внимание зад граница през последните години.
Независими документални продукции от континентален Китай получиха нараснало внимание зад граница през последните години. (Getty images)

Един от отличените с награда филми бе „Петиция” – 12-годишен проект на 39-годишния Джао Лянг (Zhao Liang). Документалната продукция, записала историите на група жалбоподатели в Пекин, трябваше да бъде излъчена по покана, по време на специална прожекция в Кан миналия март. Филмът бе забранен в Китай непосредствено след дебюта му на Пекинския фестивал за независимо кино.

Джао Лянг отбеляза, че „Петицията” е по-важен за китайската, отколкото за чуждата публика, защото много хора в Китай нямат представа, че невероятни неща като това са се случвали и все още се случват в собствената им държава.

Друг документален филм, „Карамей” („Karamay”) на режисьора Шу Шин (Xu Xin), разказва историята за трагичния пожар от 8 декември 1994 г. Ученици не успяват да избягат от горящ театър, защото следват нареждането на правителствен чиновник: „Всички да пазят тишина! Не мърдайте. Оставете лидерите да минат първи.” Чиновниците напускат в безопасност, оставяйки децата да загинат в горящата сграда.

Шу Шин коментира, че записва историята, защото се надява тези значими събития никога да не бъдат забравени. В интервю за хонконгска медия той заявява: „Дори днес тези проблеми не са разрешени. През 2008 г. преживяхме скандала с меламиновото мляко, а тази година имахме токсични ваксини. Имаме многобройни ежегодни минни инциденти. Всички тези неща костват животи.”

По думите му властите са обещали да издигнат мемориал на младите жертви на пожара, но 16 години по-късно обещанието не е спазено. На родителите на децата не са били издадени смъртни актове и всички техни жалби са отхвърлени.

Хората искат да знаят”

Карамей” е забранен в Китай, но хонконгският режисьор на независими документални продукции Тами Чеюнг (Tammy Cheung), която бе и домакин на хонконгската премиера на филма, потвърди, че той е привлякъл голяма тълпа на филмовия фестивал и че е забелязала китайски чиновници сред публиката. „Впоследствие чух, че тези чиновници са казали на организаторите на филмовия фестивал да престанат да излъчват този филм”, каза тя.

Макар и под натиск от Китай, китайските независими документални филми са получили световно признание. Но независимите кинодейци са заставени да изнасят продукциите си зад граница, тъй като на тях достъпът до медиите от континентален Китай е стриктно отказван. Независимите режисьори са създали повечето от отличените с награда китайски документални продукции през последните две десетилетия.

Говорейки за популярността на китайските документални филми на чуждестранния пазар, Тами Чеюнг спомена опита си от европейски филмов фестивал: „Репортерите се интересуваха само от независими документални продукции от континентален Китай и обръщаха малко внимание на онези от Хонконг и Тайван. Хората искат да знаят повече за случващото се в Китай, защото то е било при затворени врати толкова дълго, така че темите за Китай наистина са фокусна точка.”

Чеюнг е осъществила няколко пътувания до Китай, за да прави документални филми, и е била шокирана от изправилите се пред нея предизвикателства: „В Хонконг можете да използвате всякаква тематика, но в Китай случаят не е такъв. Много чувствителни теми, като минните инциденти, земетресенията и заграбванията на земя, са теми табу. Беше ни отказан достъп до много региони.”

Когато тя и колегите й най-после приключват два образователни документални филма в отдалечените провинциални области на Китай, установяват, че е невъзможно да представят продукцията си на публиката от континентален Китай. „Всичко, което успяхме да направим, бе да прожектираме тези филми на частни събирания за професионалисти – каза тя. – Придобиването на публичност в континентален Китай е изключено.”

Документалните филми са рядкост в управляваните от правителството китайски медии. Както изтъква китайският режисьор на документални филми, Джоу Бинг (Zhou Bing), документалните филми по никакъв начин не са подкрепяни в Китай. „Не съществува организация или фонд за документални филми и почти няма трибуна, на която да се прожектират.”

Опасностите

Ху Джие (Hu Jie), бивш военен и художник, напуска новинарската агенция Шинхуа през 1999 г., за да заснеме документален филм за миньори, работещи в малки въгледобивни мини в планините Чилиан (Qilian) в Чингхай (Qinghai). Той разказал на медиите за преживяванията си, докато се криел от собствениците на мините. „Те искаха да ме отведат оттам, така че се криех между миньорите или в тибетските региони за известно време и след това се промъквах обратно. Впоследствие миньорите ми казаха да бягам, така че го направих. Докато се измъквах, един куршум прелетя покрай рамото ми изотзад. Можех да усетя, че траекторията на куршума беше достатъчно бърза, за да прониже тялото ми. Знаех, че това е заплаха. Бях се дебнал с тези хора и знаех, че са добри стрелци.”


Напредналите технологии са позволили на мнозина да заснемат свои собствени документални филми. Тами Чеюнг го обяснява по следния начин: „Страната е залята от твърде много напрежение и омраза. Много хора искат гласовете им да бъдат чути. Мнозина искат да бъдат интервюирани, да бъдат чути.”

На новата победителка, отличена с наградата на Симон дьо Бовоар – Ай Шяоминг (Ai Xiaoming), китайски професор и продуцент на няколко документални филма за човешки права, е отказано подновяване на паспорта и достъп до Хонконг.

По думите на Ай, на нея й е било казано да не заснема или дискутира за човешките права, преди да замине за провинция Сичуан (Sichuan) за документалните си филми относно жертвите на земетресенията и оцелелите, включително продукциите „Нашите деца” („Our Children”) и „Разследване от гражданите” („An Investigation by Citizens).

Служители на Екипа за вътрешна сигурност на Сичуан вкараха името ми в черни списъци, така че имах наистина трудни моменти там. Не смеехме дори да идем в хотел, за да си вземем душ, защото хотелите щяха да поискат да видят документите ни за самоличност”, каза тя.

Ай продължава въпреки опасностите. „Днес Китай губи важна част – паметта. Ето как властите поддържат автократично управление: отнемат историята и така отнемат здравия разум, морала и много други неща – каза тя. – Ако упорито записваме историята за последните десет години, ще можем да видим промените в десетилетието. Можем да съхраним тази история за бъдещи поколения.”


Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

  

Последни публикации