Този материал бе любезно предоставен от Светла Василева и Павлин Цветков 

Страхът от гражданска инициатива в Правец

Страшно. По-страшно. Най-страшно  … сдружение “Гражданска инициатива  за Правец”.

     Колко голям може да бъде  страхът от неформално гражданско сдружение в “затворен” град като Правец? Град, фокусирал икономически ресурс, получил внимание и привилегии от тоталитарната държава, поради факта, само и единствено, че е родно място на Тодор Живков. Град, за който през последните 20 години се промени семантиката, но лексиката остана същата.

     В посттоталитарния  демократичен период  от “град на Тодор Живков”, Правец се превърна и присъства в публичното пространство като “частния град на Златеви”. Зад кулисите лексиката е същата, независимо от смяната на знаците. Васил Златев е неизменна част от публичната власт на града в тоталитарния период. Кмет, почетен гражданин и … осъден за длъжностни престъпления, след абдикирането на режима. Днес, след 20 години демокрация, Златеви – баща и син, са все така постоянно, трайно и неизбежно значими фактори в живота на градчето. Формално ги няма в официалната публичната власт, но никой правчанин не се съмнява в задкулисното им присъствие навсякъде – в протежирането на кметове, в подбора на общински съветници, в назначаването и уволняването на шефове на ключови институции.

   „На дъното на тази типична съветска феодална стълба стои крепостният народ. Онзи народ, който по законите на феодализма е прикрепен завинаги към дадено място и дадена работа и който няма право:

   да  не харесва режима,

   да  се съмнява във  феодалната идеология,

   да  има свое мнение и да го изказва,

   да  критикува феодалите,

   да  се организира свободно,

   да  избира свободно,

   да  пътува свободно,

   да  сменя работа свободно, да разполага с  продуктите на труда  си,

   да  се ползува от справедлив съд,

   да  има своя религия,

   да  бъде третиран човешки от милицията,

   да  слуша чужди радиостанции,

   да  чете книги, неодобрени от феодалите,

   да  не служи във феодалната армия,

   да  бъде себе си.

   Единственото  право, което крепостният  народ има, е безропотно и усърдно да произвежда блага за феодалните касти и да се надява, че те ще оставят нещичко и за него. В качеството му на производствен добитък крепостникът има право на известни медицински и социални грижи, за да го поддържат работоспособен.”

   Това  е част от “Задочните репортажи от България” писани от Георги Марков между 1975  и 1978 г. Но и днес написаното не е така чуждо на действител-ността.

     20 години след рухването на  тоталитарния режим, демокрацията е далеч от “затвореното общество” в Правец. На повърхността всичко е привидно спокойно, решенията в общинския съвет се вземат почти винаги със 100% единодушие. Също като по времето на Тодор Живков. Всяка съпротива, инакомислие или опит за противопоставяне на порядките в града се унищожават още в зародиш по старите изпитани методи: показно, шумно и категорично – за назидание на публиката (като уволнението на журналиста Георги Коритаров от Нова ТВ) или тайно, последователно и безкомпромисно, с подли хватки и удари в гръб, на границата на здравия разум. Малко са конституционните права на гражданите, останали непогазени и непоругани – правото на собственост, правото на достъп до публична информация, правото на свободно сдружаване, правото да изкажеш открито мнение, да подадеш жалба, която да бъде разгледана и справедливо решена, правото да участваш в честен и прозрачен изборен процес без задкулисни сметки и интриги.

     Колко голям може да бъде  страхът от неформално гражданско сдружение в Правец - града на бай Тошо, някога, а сега – частният град на Златеви?!!

     Вероятно огромен, парализиращ, сковаващ. Особено когато група граждани без принуда, по собствена воля решават да кажат “НЕ” на безобразията, прикриваните беззакония и своеволията на самозабравилата се публична и задкулисна власт.

     Колко голям може да бъде страхът от неформално гражданско сдружение, решено да брани обществен интерес?!! Вероятно неописуемо блокиращ мисълта.  Щом главен редактор на местния вестник  “Правешки глас” – Христина Иванова, отказва публикуването на платена покана за общо събрание на сдружението в броя, излизащ на 23.04.2010. “Издателят на вестника счита, че Сдружението работи против неговите интереси” – това е “обяснението” получено в телефонен разговор между госпожа Иванова и секретаря на “Гражданска инициатива за Правец” – Павлин Цветков.  

     В текста на Поканата (целия  текст – тук) няма нищо смущаващо, освен може би … точка 3 от дневния ред, която гласи: “ПРЕДПРИЕМАНЕ НА ДЕЙСТВИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ИНТЕРЕСИ ОТ НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ АКТОВЕ, ПРИЕТИ ОТ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ – ПРАВЕЦ”.

     Издателят на в. “Правешки глас”, а също и на “Шанс Ботевград” чрез фирма “Палмар” е Павлин Марков – бизнесмен, общински съветник в Ботевград и кандидат за депутат от листата на ДПС от София област.

     “Невежеството е сила” писа  Джордж Оруел в антиутопията  си “1984”. Цензурата също. Особено  когато е брутална и неприкрита. Ефектът обаче не винаги е  очаквания. Въпреки отказа на  “Правешки глас” да публикува поканата, същата вече е на електронната страница на botevgrad.com, а на 26.04.2010 ще бъде отпечатана на страниците на “Ботевградски вести плюс” – вестник, чиято съдба също е учудваща за ХХI в. Забранен за разпространение от кмета на Ботевград – Г. Георгиев, той достига до читателите си единствено чрез ръчна продажба. Години наред.

     Страхът от гражданското общество и гражданските инициативи ражда безумия, непонятни за века, в който живеем и мястото, което заемаме на политическата карта на Европа. Това не означава обаче, че трябва да спрем или да се откажем. Тъкмо обратното.       


Светла Василева

Павлин Цветков 

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!