Големината на мозъка не предполага по-висок интелект

Helena Zhu, Epoch Times

Размерът на мозъка варира значително между различните същества. Мозъкът на кита може да достигне до 9.1 кг и съдържа над 200 милиарда нервни клетки, човешкият мозък тежи между 1.3 и 1.5 кг с приблизително 85 милиарда нервни клетки, а при медоносната пчела мозъкът е само милиграм и се състои от по-малко от 1 милион нервни клетки. Но независимо от малкия размер на мозъка, биолозите смятат насекомите за не по-малко интелигентни от значително по-големите животни…

„Знаем, че размерът на тялото е единственият най-добър начин да предвидим големината на животинския мозък – пише професор Ларс Читка (Lars Chittka) от Лондонския Университет в обзорна статия, публикувана в сп. „Current Biology”. – Но, противно на всеобщото схващане, не можем да кажем, че размерът на мозъка определя способността за разумно поведение. Животните с по-голям мозък не са непременно по-интелигентни.”

Досегашните изследвания доказват, че насекомите са способни на разумно поведение, което учените до този момент свързваха само с по-големите животни. Например медоносната пчела може да брои, да разпределя по категории сходни обекти, а също така да отличава симетрични от несиметрични форми.

Резултатите от компютърен модел показват, че мисловна дейност може да се генерира от много малки неврални вериги, които на теория могат да се вместят в мозъка на насекомите. Според Читка живите организми могат да броят само с няколкостотин нервни клетки, а възникването на по-сложна мисловна дейност изисква едва няколко хиляди нервни клетки.

Проучванията предполагат, че по-големите животни се нуждаят от по-голям мозък, само защото той трябва да контролира повече тъкан. Например за контрола над по-големи мускули са нужни повече нерви. Увеличеният размер позволява на мозъка да функционира по-детайлно, с по-добро разпределение на задачите, с по-висока чувствителност и с по-голяма точност.

"В по-големия мозък често откриваме не по-сложно устройство, а само безкрайно повторение на еднакви невронни мрежи. Това може да добави детайли към запомнени изображения и звуци, но не добавя сложност. Ако се направи аналогия с компютърната техника, то увеличението на мозъка по-скоро може да се сравни с увеличения обем на харддиска, а не с ускорението на централния процесор”, заявява професор Читка.

Материалът на проф. Читка може да се прочете тук.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!