Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Трябва ли светът да заимства политиката на Китай за едно дете или това е една лоша идея?
В статията „Реалната и неудобна истина – китайската политика за едно дете трябва да се въведе в цял свят”, публикуванa във в. „Financial Post”, синдикираният журналист и майка на две деца, Даян Франсис, твърди, че „възприемането на световен закон като китайската политика за едно дете, е единственият начин да се преобърне катастрофалната глобална раждаемост”…
След хвалебствията по адрес на китайската програма за семейно планиране тя обрисува опонентите на идеята като „лидери на най-големите фундаменталистки религии в света”, продължавайки с думите „към онези, които упорстват срещу идеята, че правителствата трябва да контролират размера на семействата – просто изчакайте, докато нарастващото човешко население превърне два пъти повече пасища в пустини, отколкото сега”.
Доводът на г-жа Франсис е базиран на лъжлива основа; нейната липса на разбиране за насилствената китайска политика на семейно планиране е ужасяваща.
Като президент на организацията „Права на жените без граници” (Women’s Rights Without Frontiers) аз бях един от няколкото експерти по политиката за едно дете, дали показания пред американската конгресна комисия за човешки права на Том Лантос (United States Congressional Tom Lantos Human Rights Commission) на 10 ноември 2009 г. Записът на конгреса от изслушването е публикуван на нашия уеб сайт, womensrightswithoutfrontiers.org.
Предлагайки, че „правителствата трябва да контролират размера на семействата”, Франсис определено се изказва неподготвена. Ако беше прочела дадените пред конгреса показания, тя щеше да знае, че политиката на Китай за едно дете причинява повече насилие срещу жените и девойките, отколкото всяка друга официална политика на Земята. Китай „контролира размера на семействата” чрез насилствени аборти, насилствена стерилизация и детеубийства.
Когато казваме „принудителен аборт”, какво точно имаме предвид? По време на изслушването на 10 ноември чухме покъртителните свидетелски показания на Уджиян (Wujian), жертва на китайската политика за едно дете. Уджиян започва да се укрива, когато забременява без разрешително за раждане. Служителите от Семейно планиране – „Утробната полиция” на Китай – нахлуват в скривалището й и я отвеждат силом за принудителен аборт. Когато окситоциновата инжекция не успява да предизвика раждане, те я качват насила на операционна маса и нарязват почти напълно износеното бебе с ножици. Сестрата й казва, че тя е един от 10 000-те принудителни аборта за тази година в града.
Това ли е „правителственият контрол” за всички жени по света, който Франсис пропагандира с такава лекота?
Тя не си е свършила домашната работа и по отношение на опонентите на китайската политика за принудителния аборт. На 22 април 2009 г. държавният секретар Хилари Клинтън осъди принудителните аборти и насилствената стерилизация в Китай, заявявайки, че те са „абсолютно неприемливи”.
На 18 януари 2009 г. друга активистка за правото на избор, Фелис Гаер, директор на Института за насърчаване на човешките права „Джейкъб Блаущайн” (Jacob Blaustein Institute for the Advancement of Human Rights), заяви: „Аз съм пламенен привърженик на правото на избор и никога не съм се колебаела да повдигна въпроса за насилието и принудата, свързани с китайската политика за населението”. След това тя описа насилствения аборт като „изтезание”. Тези опоненти едва ли могат да бъдат характеризирани като „лидери на най-големите фундаменталистки религии в света”.
Това не е „фундаменталистки” въпрос. Това е въпрос за правата на жените. Няма значение дали човек е за правото на избор или обратното по този въпрос – и двете страни не подкрепят принудителния аборт, защото това не е свободен избор.
На интервю по Fox News след нейната статия, Франсис нарича себе си „феминистка”. Как след такива думи може да се застъпва за принудителния и репресивен контрол над населението, причиняващ насилие над жени и девойки по многобройни начини? Преди всичко, насилственият аборт е форма на изтезание и е травмиращ за жените. Като майка на две деца, Франсис би трябвало да е способна да разбере това.
Франсис може би не е запозната, че в Китай поради традиционното предпочитание към момчета, полово селективните аборти са широко разпространени и повечето абортирани ембриони са момичета – форма на „полов геноцид”. Знае ли тя, че заради този „полов геноцид” мъжете в Китай днес са с 37 милиона повече, отколкото жените? На свой ред тази полова непропорционалност е главната причина за сексуалния трафик на жени и момичета в Азия.
И накрая, Франсис може би трябва да се поучи от факта, че Китай държи най-висок процент на самоубийства при жените сред всички държави в света. Приблизително 500 жени дневно слагат край на живота си в Китай и това е единствената нация, при която процентът на самоубийства при жените е по-висок от този за мъжете. По мое мнение тази необичайно висока цифра е свързана с принудителното семейно планиране, прилагано в Китай.
След цял век на увеличаващи се права на жените, е шокиращо, наистина ужасяващо, че жена от социалния ранг на Франсис би пропагандирала глобализиране на китайската политика за едно дете – политика на систематично насилие и репресии, която би върнала женските права до тези в Средновековието.
*Реджи Литълджон (Reggie Littlejohn) е президент на организацията „Права на жените без граници” (Women’s Rights Without Frontiers)
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!