Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Обиталището на живота
Живот след смъртта: когато физическото ни тяло умира като угасваща свещ, продължава ли душата да живее? (Stephanie Lam/Epoch Times)
Има ли живот след смъртта и дали същността на безсмъртието лежи в „атомната” душа?
Строго казано, човешкото тяло умира веднъж на всяко десетилетие. Всяка клетка се възпроизвежда, изчезва и заменя със специфична честота в зависимост от вида й (мускулна, съединителна тъкан, орган, нерв и т.н.). Но докато клетките, присъствали първоначално в нашето лице, кости или кръв, вече ги няма от часове, дни или години, нашето непрестанно обновяващо се тяло поддържа присъствието на съзнание… Къде се намира това съзнание? И дали то остава незасегнато от цикъла на живота и смъртта на физическите ни тела? Какво е животът? И кое определя смъртта?...
Отговорите на този тип въпроси често се намират някъде на границата между науката и философията; при все това способността да се определи кога един живот започва, свършва и къде лежи той, е въпрос от безспорно значение за научните среди, които се стремят да открият съществуващи живи организми по време на бъдещи космически проучвания. Разбирането по този въпрос би могло и да определи по-добре точния момент на смъртта, с надеждата за развитие на по-напреднали методи за реанимация на биологичните организми.
Безсмъртният атом
Съгласно съвременната биология, процесът на научаване – състоящ се от разнообразни стимулации от заобикалящата ни среда и установяване на дендритни разклонения през целия живот на човека – се развива в това, което е известно като „невронен информационен запас”.
Този тип складиране на информация е бърз, но не е така ефективен като генетичната информация. Генетичният информационен пакет се предава незабавно поколение след поколение без необходимостта от досадното вербално изучаване.
Казано по друг начин, отпечатъците от нашите тела съществуват в децата ни чрез нашите гени. Цветът на косата, формата на тялото, плазматични протеини или определен състав се пазят в пакети генетична информация, предавани през многобройни поколения.
Дали това се отнася до някакво безсмъртие? Ни най-малко. В комбинацията от гамети, предшестващи оплождането, голям процент от гените е загубен в процеса на образуване на зиготата. Характерните белези се предават, но индивидуалността умира със смъртта.
Независимо от това, някои учени потвърждават, че съзнанието и тялото поемат различни пътища, след като цикълът на живота е финализиран. Според д-р Рене Северийнен и д-р Гер Бонгаертс – изследователи от медицинския център към Университета Радбоуд в гр. Ниймеген, Холандия – животът съществува на различни нива. Те отбелязват, че докато клетките умират сравнително бързо, атомите са фактически безсмъртни.
Според Бонгаертс смъртта на един атом обозначава превръщането на материята в енергия – същото, което се случва при детонацията на ядрена бомба. С други думи, докато тялото се разгражда в моргата (разпад на клетъчно ниво), атомните ядра не се разпадат. В противен случай бихме могли да кажем, че в момента на смъртта всяко тяло представлява потенциална опасност за ядрена бомба.
Атомната активност не свършва със смъртта, така че какво става с тези атоми, когато човек умре?
Ако разгледаме вярванията на древните източни култури, в тях се казва, че хората притежават многобройни тела, съществуващи на различни слоеве. В светлината на това можем да видим, че докато тялото в моргата се разгражда, клетъчният слой (физическото тяло) се разпада. Междувременно, относително миниатюрните атоми в тези клетки, съществуващи в измерение, недосегаемо за подобен разпад, запазват първоначалната си композиция.
И така, тези „тела”, изградени от по-малки от клетките частици, които не претърпяват разпада, наблюдаван от нас в моргата, биха могли да са душата, духът или съзнанието на етапа, следващ човешкото, който ние интуитивно можем да доловим, но който науката остава неспособна да определи.
Тяхното присъствие е показател, че дори и след смъртта на тялото, животът може би не е свършил. Както д-р Северийнен отбелязва, спирането на растежа и на метаболичната активност в момента на телесната смърт е само едната страна на монетата.
Миниатюрен живот
Според някои учени атомите помнят – всяка емоция, всяко усещане, всяко крайно незначително преживяване. Въпреки че идеята за съхраняващите паметта атоми може да изглежда невероятна, откритието за интелекта на микроскопични нива е отворило вратите за нови дебати относно произхода на живота.
В продължение на много години науката е вярвала, че при клетките липсва каквато и да било индивидуалност; считало се е, че те действат заедно с групата като влакна в тъканта. Но неотдавнашно проучване от проф. Брайън Форд, биолог и председател на Кембриджското дружество за приложение на проучванията (Cambridge Society for the Application of Research) предполага нещо друго.
Неговата работа разкрива, че отделните клетки са завършени единици с интелект, които комуникират и споделят информация. Според него отделната клетка е завършен организъм, който в действителност е способен да взема решения.
Помислете тогава, ако – както някои учени предполагат – съхранените способности на една клетка, неописвани от учените никога преди, също се пренасят във фините атомни структури. Това би могло да предложи ключ към човешкото безсмъртие и към очевидната илюзия, отразена в състоянието на смърт.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!