Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Затворените китайски журналисти и Олимпиада ‘2008

Gary Feuerberg, Epoch Times- Вашингтон

Докато светът чака с нетърпение Олимпиадата, до която остава по-малко от година, е добре да има предвид, че несигурността е не само по отношение на спортните състезания. Между 20 000 и 30 000 чуждестранни журналисти и технически персонал ще пристигнат през август 2008 г. в Китай и ще работят в непривична за тях среда.

Дългогодишният журналист Боб Дитц (Bob Dietz) е доволен от факта, че хората започват постепенно да виждат връзката между китайското домакинство на Олимпиадата и агресивната политика на Китай към журналистите, били те чужди или собствени. Като координатор за Азия в организацията ‘Комитет за защита на журналистите’ (Committee to Protect Journalists / CPJ),  работата му е да се занимава с атаките срещу неговата професия в Китай. Основан през 1981 г. , CPJ документира стотици случаи всяка година и се застъпва за свободата на пресата.

„Към днешна дата, по-малко от година преди началото на Олимпийските игри, Китай държи затворени поне 29 репортери заради тяхната работа… По-голямата част от тях са задържани с неясни обвинения, свързани с националната сигурност, като например разкриване на държавна тайна или подстрекаване към свалянето на властта в държавата”, заяви г-н Дитц.  

Боб Дитц (Bob Dietz), координатор за Азия в организацията ‘Комитет за защита на журналистите’ (Committee to Protect Journalists / CPJ) със своя току що издаден доклад ‘Неоправдани надежди’ (‘Falling Short’), разкриващ опита на чуждестранни и китайски репортери продължаващи да се сблъскват със заплахи само година преди откриването на Олимпийските игри в Пекин, и въпреки обещаното от Китай на пресконференция в Пекин през август 2007 г. (PETER PARKS/AFP/Getty Images)
Гао Чиншенг (Gao Qinsheng), майка на китайския журналист Ши Тао (Shi Tao), разговаря с репортери на 14 юни 2007 г. във Вашингтон. Г-жа Гао е поискала санкции за американския Интернет гигант Yahoo заради неговото предаване на информация на китайските власти, довела до осъждане на сина й, обвинен в разкриване на държавни тайни след публикувана от него китайска правителствена заповед, която забранява на медиите да отбележат в Интернет годишнината от кръвопролитията на площад Тянанмен. (PAUL J. RICHARDS/AFP/Getty Images)

Той е бил поканен да говори на специална конференция на 11 октомври, организирана от Фондацията за световен мир ‘Карнеги’ на тема „Предизвикателството на Олимпиадата в Китай: ще удържи ли Пекин на своите обещания?”

Броят на затворените репортери е намалял на 29 от 31 за миналата година. И все пак, според Дитц Китай води световната класация за затворени журналисти от 1999г. насам.

„Смятаме, че е реалистично да се призове режима на Китай да освободи двайсет и деветимата журналисти, които са в затвора до октомври 2008 г. заради своята работа”, заяви Дитц, като отбеляза, че шестима от тях трябва да бъдат освободени преди започването на Игрите, за предпочитане преди 1-ви януари 2008 г.

Дитц каза също, че трябва да бъде оказан натиск на Международния Олимпийски Комитет (МОК), който през 2001 г. е присъдил на Пекин провеждането на Игрите, с разбирането, че Китай ще позволи пълен медиен достъп за всички акредитирани журналисти, без да прави разлика между чужди и китайски репортери.  

„Ще дадем на медиите пълна свобода за отразяване на събитията, когато дойдат в Китай”, каза генералният секретар на комисията по издигане на кандидатурата на Пекин за домакинство на Олимпиада 2008 по време на присъждане на победителя, се съобщава в доклада на CPJ от 2007 г., озаглавен ‘Неоправдани надежди: С наближаването на Олимпиадата Китай се препъва в свободата на пресата‘ (‘Falling Short: As the 2008 Olympics Approach, China Falters on Press Freedom’). Дитц заяви, че трябва да бъде оказан натиск върху МОК да изиска от Китай да удържи своето обещание и да гарантира освобождаването на 29-те журналисти.  

Накрая Дитц отбеляза, че натиск трябва да бъде оказан и върху корпоративните спонсори на Игрите, за да се включат в борбата за освобождаване на затворените журналисти. Той изреди техните имена: Johnson & Johnson, Coca-Cola, Atos Origin, General Electric, Kodak, Lenovo, Namulife, McDonalds, Omega, Panasonic, Samsung, and Visa.  

Китай взема на прицел Интернет

Според Дитц по време на подготовка за откриване на 17-ия Конгрес на ККП служителите от обществена сигурност са увеличили усилията си в следенето и затварянето на Интернет новинарски и дискусионни форуми. Повече от половината от журналистите, които са в затвора, са затворени вследствие на Интернет дейности, отбеляза Дитц.

Според доклада „Неоправдани надежди” за криминални прояви в Китай биват считани Интернет дейности като: неупълномощени публикации на национални и международни новини; отразяване на престъпността и на публичните протести; писането на критични към ККП статии за престъпността и незаетостта; уводни статии, критични към упражнявания от ККП контрол над медиите.

„Безпрецедентен ход на служителите от обществена сигурност в някои райони бяха заповедите за затваряне на цели Интернет информационни центрове (ИИЦ). В ИИЦ се намират физически сървъри, често по няколко наведнъж, във всеки от които се помещават стотици, а понякога дори хиляди уебсайтове”, сподели Дитц. Според информация, която CPJ има от многобройни източници в Китай, всеки Интернет център бива спиран, ако на него се помещава дори един единствен уебсайт, разглеждан от режима като заплаха. Например Уайгаочиао (Waigaoqiao), който е един от най големите китайски ИИЦ и се намира в Шанхай „според многобройните сигнали е получил заповед да бъде затворен на 3-ти септември, спирайки ефективно 30 сървъра едновременно…” казват от CPJ.   

Това, че режимът предприема такива екстремни мерки като спирането на цял ИИЦ показва, че дори с ежедневния надзор над Интернет, цензуриращите не са способни да се справят с огромния информационен поток, заяви Дитц. Бюрото за обществена сигурност на комунистическия режим е наредило на ИИЦ да преустановят всички интерактивни функции на техните уебсайтове, като форуми, блогове и секциите за коментари, докато приключи конгресът на ККП, съобщи уебсайтът на CPJ. Такъв вид натиск обикновено води до масово самоцензуриране от страна на потребителите, за да избегнат криминална отговорност.

Примери за китайски репортери в затвора

Двадесет и деветимата затворени журналисти в Китай, споменати от Дитц, са описани в Приложение 3 на „Неоправдани надежди”. Ето някои от тях:

  1. Ли Чангчинг (Li Changqing), заместник директор на Фужоу Дейли, арестуван през 2005 г. Неговото престъпление: отразил точно разпространението на тропическа треска във Фужиан. Ли докладвал за поне 100 случая през 2005 г., което не съответствало на официално обявените 20 случая. Неговата присъда изтича през февруари 2008 г.
  2. Ши Тао (Shi Tao), редакционен директор на вестник „Съвременни бизнес новини” ("Contemporary Business News”) в Чангша бил арестуван през ноември 2004 г. за издаване на „държавни тайни на чужденци”. Неговото престъпление:  предоставил чрез своя Yahoo профил на приятели в САЩ инструкциите от местния пропаганден отдел за това как 15-годишнината от избиванията на площад Тянанмен трябва да бъде прикрита. Той предоставил също така и инструкциите какво да се говори за забранената медитативна практика Фалун Гонг. Осъден на 10 години. Нямало да бъде хванат без помощта на Yahoo, които го проследили.
  3. Джан Жианхонг (Zhang Jianhong), автор, сценарист, репортер и основател на популярен новинарски и литературен уебсайт. Той излежава 6-годишна присъда от септември 2006 г. за „клевета на правителството и китайската социална система”. Неговото престъпление: апел за политическа реформа в Китай, правене на обществено достояние твърденията за незаконно събиране на органи от живи затворници от страна на правителството и принос към чуждестранни уебсайтове (Boxun News, Minzhu Luntan, Epoch Times ). Джан е лежал година и половина през 1989 г. в един от всеизвестните лагери за принудителен труд заради подкрепяне на демократично настроените протестиращи на Тянанмен.  
  4. Чен Ренжи (Chen Renjie) и Лин Йопинг (Lin Youping) са затворени от 24 години, което ги превръща в журналистите, излежаващи най-дългата присъда в света, според проучване на CPJ. Тяхното престъпление: написване и публикуване на 300 копия от памфлета, озаглавен „Доклад за свободата”. Третият замесен журналист, Чен Билинг (Chen Biling), бил екзекутиран.  

Преминаване на границите

Сплашването и арестите на чуждестранни журналисти е позорно, но те поне се радват на грижата и подкрепата на своите вестници като New York Times и на американското правителство.

Но какво да кажем за местните журналисти, изправени пред „насоките” какво само може да бъде публикувано и заплахите за понижение и прехвърляне? Те не могат да обикалят страната и да задават въпроси както правят техните чуждестранни колеги. Те работят в среда, в която знаят, че са наблюдавани, а относно редакторите – за тях пазят копия от документите с техните „грешки”. Наредби от Министерството за обществена сигурност пристигат постоянно, безспирно и са съвсем конкретни.

„И все пак мнозина преминават границите на забраната и се опитват да разпространяват новините преди цензуриращите да могат да се намесят” каза Дитц с възхищение.

Китайски журналисти все пак се безпокоят какво ще се случи с тях, ако се възползват от свободата, която може да им бъде дадена по време на Игрите, каза Дитц.

„Какво ще стане с тях, когато светлината на прожекторите се отмести от Олимпийските игри и чуждестранните медии се завърнат по домовете си?” попита Дитц.

Най-важното за оцеляване от ККП-вируса (Ухан)

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!