Следвайте "Буднаера" в Телеграм
За новия Постоянен комитет на Политбюро на ККП и Фалун Гонг
Новоизбраният Постоянен комитет на Политбюро, върховният орган за управление на Китай: (отляво надясно) Джоу Йонгканг (Zhou Yongkang), Ли Кечианг (Li Keqiang), Ли Чуангчун (Li Chuangchun), Уен Джиабао (Wen Jiabao), Ху Джинтао (Hu Jintao), У Бангуо (Wu Bangguo), Джиа Чинглин (Jia Qinglin), Си Джинпинг (Xi Jinping) и Хе Гуочианг (He Guoqiang). 17-и конгрес на китайската комунистическа партия, 22 октомври 2007, Пекин, Китай. (Guang Niu/Getty Images)
Поредният 17ти конгрес на ККП завърши с интригуващо разпределение на властта. Новият състав на Постоянния комитет на Политбюро на ККП – върховният орган за управление на Китай – показа обрат в баланса на враждуващите две политически фракции. Дали това ще й помогне да се отърве от назряващата вълна на народно недоволство?
Както на предишния 16-и конгрес така и сега при обявяването на новия състав на Постоянния комитет на Политбюро на китайската комунистическа партия (ККП) стана забавяне с около половин час от предварително определеното време. Причината за това тогава бе, че принуденият да предаде върховния пост Джиянг Земин (Jiang Zemin) използва своето политическо влияние в последната минута, за да задържи властта си над армията и да вмъкне в Политбюро двамата свои политически протежета Луо Ган (Luo Gan) и Ли Чангчунг (Li Changchung).
Старите нови трикове на Джиянг
Правейки аналогията със забавянето по време на 16-ия конгрес, политическите анализатори очакваха, че и този път ще има изненади в последната минута, рефлектиращи вътрешните борби на ККП и завършващи с ново преразпределение на силите.
Те се оказаха прави. И сега детронираният преди пет години Джиянг Земин успя да вкара ‘свой човек’ в Политбюро. Заедно с отстраненият от Постоянния комитет негов довереник Луо Ган (Luo Gan) двамата положиха доста усилия, за да включат Джоу Йонгканг (Zhou Yongkang) в елитната деветорка на Китай. Усилията им бяха наложителни, имайки предвид 65-те години на Джоу и неговата не дотам добра репутация в справянето с досега възлаганите му постове - нито в Националната китайска петролна корпорация, нито оглавявайки Министерството на земята и природните ресурси или партийния комитет в провинция Сичуан. А като министър на Обществената сигурност Джоу се провали напълно, въпреки, че многократно се кле да занижи нивото на престъпността, което не само не стана, но дори доведе до сработване на бюрата за обществена сигурност с мафията.
С този си ход обаче Джиянг не успя да предотврати преразпределението на силите в Постоянния комитет. Така от 3:6 новото разпределение стана 5:4 в полза на сегашният лидер Ху Джинтао (Hu Jintao).
През 2002 г. на предишния конгрес на ККП Джиянг бе накаран да се оттегли от властта и той го направи, но само привидно. Правейки свое подреждане в ККП, той упражни сила за да сложи в Постоянния комитет на Политбюро свои довереници като шесторката Зенг Чинхонг (Zeng Qinghong), Хуанг Джу (Huang Ju), Луо Ган (Luo Gan), Ли Чангчун (Li Changchun), У Гуандженг (Wu Guanzheng) и Джиа Чинглин (Jia Qinglin).
Чрез тази стратегия Джиянг бе в състояние да контролира ефективно китайския комунистически режим и да продължава да провежда преследването срещу 100-милионен Фалун Гонг, наложено лично от него през 1999 г.
17-ят конгрес на ККП не може да предотврати неизбежната й гибел
Пет години по-късно 17-ият конгрес на ККП се проведе под зоркото око на много наблюдатели. Конгресът бе свикан в период, когато ККП е изправена пред безпрецедентен разпад – 27 млн. души са се оттеглили от комунистическата партия и прилежащите й организации, като броят на оттеглящите се продължава да расте. Какво ще бъде отражението на 17-ия конгрес върху историческото развитие? Как би трябвало да се гледа на ККП и нейното бъдеще?
Докато за някои твърденията относно разпада на ККП в близките няколко години могат да звучат крайни, това не е необоснована теория. Със своите 27 млн. оттеглили се и около 1 млн. оттеглящи се ежемесечно този феномен бива считан за най-обикновеният, мирен начин за разпадане на настоящия китайски режим.
ККП продължава да управлява Китай все едно всичко е наред, но за да поддържа тази шарада й се налага да полага все повече усилия. Партията използва до изтощаване всички познати от историята тактики, за да задържи властта, наблягайки най-вече на потулването на информация за извършените от нея жестокости.
При все това, с лавинообразното засилване на тенденцията за оттегляне от ККП и неконтролируемия информационен поток, новините разобличаващи режима се разпространяват все по-широко в китайското общество. Въпреки неистовите усилия на ККП, нейната информационна блокада не е 100% ефективна, а пълното изпускане на контрола върху достъпа на информация ще означава крахът на ККП.
Задържането на властта не може да промени съдбата
Сегашното положение на ККП може да се определи с казаното в китайската поговорка „В разпадащото се гнездо има само няколко здрави яйца”. Използвайки своята власт, кликата на Джиянг инициира безмилостното и поставено над закона преследване на Фалун Гонг. С жестоките си престъпления срещу тези 100 милиона китайски граждани те се разписаха в историята като преследващите най-голямата група от хора в света.
По време на 17-ия конгрес на ККП се заговори за евентуално сваляне от власт на ключов персонал, взел участие в преследването на Фалун Гонг – включително Зенг Чингхонг и Луо Ган. Затова Джиянг предприе енергичните мерки да внедри стратегически свои колеги и най вече Джоу Йонгканг, на когото ще разчита да продължи преследването.
Ако обаче тази конспирация на Джиянг и неговата клика спечели още един временен успех, нейните дни ще са преброени. Под натиска на огромната вълна от оттеглящи се от ККП китайци, режимът е крехък като яйчена черупка.
Скоро гражданите на Китай ще бойкотират открито тиранията на ККП
През ноември 2004 г., след издаването на специалната публикация на Epoch Times, „Девет коментара за комунистическата партия” (Nine Commentaries on Communist Party), светът стана свидетел на една безпрецедентна тенденция на открит бойкот на ККП, изразена с продължаващата все още вълна на оттегляне от ККП. Поради крайно жестокото управление на ККП хората в Китай могат да бойкотират нейната тирания единствено прикрито. Тези две тенденции – на открит и прикрит бойкот – постепенно започват да се сливат и вървят към сваляне на нежеланото вече от китайския народ деспотство на ККП.
Разбира се, тази тенденция не е останала незабелязана в редовете на китайската комунистическа партия и липсата на дългосрочен изход от ситуацията започва да предизвиква объркване сред тях. Лидерът Ху не прави изключение. Кликата на Джиянг го притиска поне от две страни - политически, като опоненти в Постоянния комитет, и социално, като осъществява преследването на стомилионен Фалун Гонг, настройвайки масите срещу Ху.
Вече 10 години – откакто Дън Сяопинг (Deng Xiaopeng) посочи Ху за свой приемник след Джиянг – Ху е "коронованият принц". Той пое властта през 2002 г., но на практика никога не е управлявал. Новият състав на Постоянния комитет на Политбюро показа, че Джиянг се опитва да продължи тази тенденция.
Ако Ху е изморен от ролята си на "дете-император", той може да сложи край на игрите на Джиянг. Особено когато става дума за направените от него кървави дългове. Джиянг се опитва да превърне Ху в изкупителната жертва за престъпленията си срещу Фалун Гонг.
Слагане край на това многомилионно преследване ще помогне на Ху да се противопостави на Джиянг. Но Ху не може да го направи директно, тъй като Джиянг и неговата клика са политизирали това преследване. Единственият реален начин е то да стане постепенно, като започнат да се намаляват заделяните за преследването финанси, които в началото (след 1999 г.) възлизаха на една четвърт от Брутния вътрешен продукт на Китай.
Може би затова бившият министър на финансите на Китай Джин Ренчинг (Jin Renqing) не успя да се добере до Централния комитет на ККП. Според вътрешни източници Ху е наредил да се направи разследване на Джин, който като министър на финансите е отпускал тайно на Джиянг значителни суми специално за преследването на Фалун Гонг. В тази ситуация въпреки, че Джиянг успя да постави Джоу Йонгканг в Постоянния комитет, очаква се, че поради недостатъчно финансиране преследването на Фалун Гонг постепенно ще започне да отслабва.
Това, разбира се ще е бавен процес и историята може да не го дочака. От една страна, непоносимата арогантност на ККП я разяжда отвътре в процеса на вътрешните й борби за власт. От друга – народът на Китай набира смелост, окуражен от научаваната истина. Не е далеч денят, когато страхувалите се до вчера от ККП китайци ще дадат воля на своите истински чувства.
Съставът на току-що отминалия 17-и конгрес на ККП по никакъв начин не е показателен за вида на бъдещото китайско управление. Независимо от днешните резултати на конгреса, провеждането на един следващ, 18-и конгрес след 5 години, изглежда все по-малко вероятно, имайки предвид стремглавия устрем на ККП към нейния цялостен разпад и политически срив.
Wang Ziyi, Zhang Tianliang, Специално за Epoch Times
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!