Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Социалната несправедливост и липсата на морал в Китай

„Тези хубавите прасета бяха хранени с кленбутерол и ще бъдат продадени на гражданите. Обикновените на вид са за наша собствена консумация”. […] „Знаете ли, че кленбутеролът е вреден?” „Да, но гражданите имат безплатна медицинска помощ. Няма да имат проблеми.

Един епизод от романа за бойни изкуства „Хрониките на Дракона” (“The Dragon Chronicles”) описва как старият Джу дал воля на гнева си след като бил бит така жестоко, че лявото му око посиняло и лицето му се подуло. Освен това го принудили и да готви за враговете си. Старият Джу насъбрал толкова много яд в сърцето си, че докато приготвял храната се изплюл в тигана, изтъркал в него от насъбралата се по ръцете му мърсотия, а накрая добавил малко и от носния си секрет. След което се усмихнал доволно. Той приготвял храната с ‘чиста съвест’ и радостта от отмъщението почти преливала.

Напоследък отровните храни на Китай привлякоха вниманието на международната общност. Много хора предполагат, че причината за това са търговците без съвест, липсата на контрол и прочие. Но ако анализираме внимателно нещата ще се уверим, че има прилика между търговците и стария Джу от „Хрониките на дракона”.

Миналата година г-н Джоу Чин (Zhou Qing), китайски учен, публикува книгата „На коя храна могат да се доверят и разчитат хората?” В тази книга има история, която е поучителна:

„По време на посещението си при един свинар в централната част на Китай провинциален чиновник придружавал най-висшият държавен служител, отговорен за земеделието. Посетителите забелязали, че в кочината някои прасета се открояват сред останалите със своята лъскава четина и охранени задни части. От любопитство висшестоящият служител попитал на какво се дължи тази разлика. Фермерът отвърнал:

„Тези хубавите прасета бяха хранени с кленбутерол и ще бъдат продадени на гражданите. Обикновените на вид са за наша собствена консумация”.

Висшестоящият служител бил шокиран и попитал: „Знаете ли, че кленбутеролът е вреден?”

„Да, но гражданите имат безплатна медицинска помощ. Няма да имат проблеми.”

 В Китай фермерите са най-ниската прослойка в обществото и са обект на презрение и дискриминация. Таейки гняв в сърцата си, те естествено придобиват начина на мислене на стария Джу. Тъй като са на най-ниското стъпало, те използват прасетата като средство за отмъщение. Храненето на прасетата с отрова е не само по-доходоносно, но им помага и да излеят гнева си. Те дори нямат търпение да видят как висшестоящите чиновници консумират отровното свинско месо.

Вероятно фермерите не осъзнават, че служителите от финансовия, данъчния и карантинния отдел действат срещу тях защото също биват подтиквани от своето негодувание към висшестоящите си, които са въвлечени в корупция, подкупничество и се отдават на алкохол, жени, удоволствия и т.н. Тези служители обаче не могат да се домогнат до своите висшестоящи, ето защо изливат гнева си върху фермерите.

Всъщност на по-високо ниво директорите на различните отдели пък негодуват срещу кметовете, които продават свободните работни места и правят пари от това. Също така съгласно неписано правило, директорите трябва да дават над половината от получените подкупи на кметовете като вид ‘покровителствена такса’. За да си запазят службите, те си мълчат. Същият вид изнудване и шантаж продължават и на по-високите етажи. Например колкото по-високо е нивото, толкова по-големи са възможностите да се краде от националните банки.

Ето защо без значение каква длъжност заемат, колко власт притежават и колко могат да откраднат, чиновниците пак таят яд. Гледайки пирамидата на властта, всяко ниво ограбва по-ниското и всяко ниво е изпълнено с яд. Когато човек не може да си изкара яда нагоре, той го прави надолу, спрямо по-нискостоящите. Така фермерите слагат сега отрова в храната в знак на отмъщение.

Може да е изненадващ фактът, че макар причинявайки вреда на другите, фермерите могат да спят спокойно нощем. Това е в резултат на приспаната им съвест: „Поне съм по-добре от шефа си.”

Общество без съвест е безнадеждно. Отровните храни са само едно от проявленията на нашия строй. Ако този създаден от комунистическата партия строй не бъде унищожен, лошите феномени могат само да стават повече, а съществуващият болезнен за обществото цикъл ще продължава да се повтаря.

Zhang Tianliang, New Epoch Weekly

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!