Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Филмов преглед: „Буда рухна от срам”, пост-талибански Афганистан през очите на едно дете
Във филма „Буда рухна от срам” (Buddha Collapsed out of Shame), Бактей (Никбахт Норуз / Nikbakht Noruz) се скита пред мястото на огромни статуи на Буда, красили Афганистан, преди да бъдат разрушени с динамит от талибаните през 2001 г. (makhmalbaf.com)
Lidia Louk, Epoch Times- Ню Йорк
Незабавно запечатващото се в съзнанието заглавие „Буда рухна от срам” на режисирания от Хана Махмалбаф филм е резултат от наблюдение на баща й, известният ирански филмов режисьор Мохсен Махмалбаф: „Дори и статуя може да се засрами при засвидетелстване на всичкото застигащо тези невинни хора насилие и жестокост, и да рухне от това.”
„Буда рухна от срам” (Buddha Collapsed out of Shame) е първият игрален филм на Хана Махмалбаф (Hana Makhmalbaf). Нейният първи късометражен филм се прожектира по време на филмовия фестивал в Локарно (Швейцария), когато тя е едва осемгодишна.
Действието на „Буда рухна от срам” се развива в Бамиан, малко историческо градче в Афганистан, опустошено от кървавото управление на талибаните. Насилието е довело до пълното унищожение на ценни исторически и културни реликви, включително и взривяването с динамит на две статуи на Буда, всяка от които с височина над 30 м., изсечени в скалите на Бамиан преди 2000 години. Трагичната празнина на някогашните места на статуите служи за декор на кулминационните и най-жестоки сцени от филма.
Сюжетът е отражение на войната и на изглежда затворения цикъл на насилие у децата. Бактей (Никбахт Норуз) – главната героиня, е малко момиченце в Бамиан, което упорито се опитва да отиде в ново девическо училище от другата страна на реката.
По пътя тя трябва да се пребори с различни препятствия, като бедността на семейството си, безразличието на майка си и накрая да се изправи пред безмилостните момчета, които я използват за жертвата в своята „игра на война”. Дългият и труден път на малкото момиче предоставя многобройни културни препратки към съвременен Афганистан и неговите опити да се завърне към едно нормално състояние след управлението на талибаните, в това число да се пребори с бедността и неграмотността, и да намери пътя за необходимите помирение и повторно интегриране на обществото.
Тъй като разказвачът в това пътуване е малката сладка Бактей, за зрителя е много лесно да стане съпричастен към нейните стремежи и разочарования, въпреки доста основното ниво на диалога. Чистотата на детето и неговите усилия илюстрират същината на проблемите в Афганистан и неговите предизвикателства, докато публиката изживява от първа ръка жестокостта на талибаните в лицето на момчетата и тяхната „игра на война”.
Типичен за Махмалбаф е неореалистичният стил на заснемане със семпло и натуралистично обрисуване на събитията, с ръчни камери и главни герои, които не са актьори. Основната сюжетна линия, обаче, е пресъздадена символично и посредством специфичната заобикаляща героите обстановка, допълнена с игрите на персонажите и техните костюми – всичко това, в комбинация със засилващата кулминационните моменти музика са нашият пътеводител в това така колоритно, но опустошително пътуване до Средния Изток.
Най-важното за оцеляване от ККП-вируса (Ухан)
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!