Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Грижи за китайската здравна система
Dr Robert A. Burns Ph.D, Специално за Epoch Times
„Знаех, че не бих могъл да получа достъп до случващото се вътре в болниците на Китай, а и си мислих, че е малко вероятно китайските медии да ме осветлят по този въпрос особено, така че бях много заинтригуван да слушам и да науча което те имаха да кажат. Чрез тези разговори осъзнах колко усложнена и неадекватна е китайската здравна система – разбиране, което ме подтикна да направя допълнително проучване и да включа дискусиите с други хора, преди да напиша тази статия.”
За известен период от време преди изтичането на договора ми, работата ми бе да повишавам нивото на английския език на група китайски медицински сестри, явно за да ги подготвя както трябва за университета в Австралия, където те щяха да изкарат квалификационен курс за медицински сестри – една от многото трудни стъпки по пътя към придобиване на правоспособност за медицинска сестра в Австралия. Групата медицински сестри, на които преподавах за период от осем седмици, се състоеше от 24 студентки; всички те, с изключение на една, в последствие успяха да заминат за Австралия, за да започнат курса си в един от големите университети.
Тъй като те трябваше да упражняват английския си, аз използвах теми, по които те имаха известни познания и които представляваха интерес за тях, което включваше дискусии относно служебното положение на медицинските сестри в Китай и няколко техни есета за китайската здравна система. Знаех, че не бих могъл да получа достъп до случващото се вътре в болниците на Китай, а и си мислих, че е малко вероятно китайските медии да ме осветлят по този въпрос особено, така че бях много заинтригуван да слушам и да науча което те имаха да кажат. Чрез тези разговори осъзнах колко усложнена и неадекватна е китайската здравна система – разбиране, което ме подтикна да направя допълнително проучване и да включа дискусиите с други хора, преди да напиша тази статия.
В Китай корупцията е едно от многото неща, които бързо станаха очевидни за мен в тази култура. По време на престоя ми в страната говорих за това с много хора, които един след друг твърдяха, че тя е много широко разпространена във всяка една сфера, която човек би могъл да си представи; вероятно е изненадващо, че дори и новините по телевизията изглежда потвърждаваха това твърдение чрез периодични репортажи за чиновници и бизнесмени на различни постове във властта, хванати след приемането на порядъчно големи подкупи за някое непристойно деяние или пране на пари по един или друг начин.
В този смисъл не би било изненада за никого, запознат с всичко това, че системата на здравеопазването изглежда не прави изключение. Едно от неоспоримите твърдения, изказано от сестрите в този смисъл бе, че лекарите редовно получават незаконни пари от пациентите, което увеличава значително доходите им в сравнение с и без това относително високите им заплати. В резултат на това пациентите, които могат да си го позволят, очакват да получат по-добро лечение и позволение да се „пререждат на опашката”, получавайки медицински грижи по-бързо, отколкото в обратния случай.
Медицинските сестри знаят, че това се случва; пациентите, които плащат, очевидно знаят, че това се случва; много хора твърдят, че всеки знае, че това се случва, а тъй като самите правителствени служители понякога са пациенти и можем да предположим, че имат приятели и познати, които са медицински лица или пациенти от време на време, вероятно можем със сигурност да предположим, че знанието за този феномен е широкоразпространено и в правителството. Въпреки относително широкия израз на този феномен, според сестрите той продължава невъзпрепятстван.
Интересно е, че по думите им, докато лекарите печелят допълнително от предлаганите услуги и знаят за ситуацията, самите сестри са тези, които без финансово възнаграждение трябва да предоставят или да асистират в предоставянето на голяма част от това допълнително или специално лечение. Също толкова смущаващо е и твърдението, че лекарите имат склонността да предписват лекарства, от които те получават по-голямата част от финансовото възнаграждение, приписвано на специалните им връзки с фармацевтични компании. Смята се, че те имат това пристрастие без оглед на ефективността и приложимостта на лекарствата или на излишно увеличените разходи на пациента. Не е изненадващо, че медицинските сестри понякога са тези, които назначават тези лекарства, напълно съзнавайки ситуацията, но неспособни да кажат нещо на пациентите или на надзорниците си, нито да докладват на някого, тъй като трябва да запазят работата си, а и поради вездесъщия проблем за възможна корупция и съучастничество на висшестоящите. Така те просто си мълчат и вършат своята работа.
Както и в други области, в договорите за работа на медицинските сестри са включени санкции при нарушения, които, при все че са разбираеми в някои отношения, са известни с това, че поставят служителите в уязвима позиция. В случая с китайските медицински сестри, ако искат да напуснат работата си те рискуват да заплатят или изгубят хиляди юани – сума, която би могла да бъде еквивалента на една или повече заплати, а в някои случаи и на още повече: познавам медицинска сестра, която за да напусне работа е трябвало да заплати 20 000 юана, което е заплатата за около шест месеца.
Сестрите могат също така да бъдат задължени да заплатят депозит, преди да започнат работа; в една болница той възлиза на 3 000 юана – приблизително една месечна заплата. В случай на нарушаване на договора и напускане преди той да е изтекъл и без едномесечно предизвестие, те ще загубят тази сума. А ако са получили специално обучение и подготовка, предоставени от болницата (което понякога се случва), те ще трябва да заплатят и таксата за обучение.
Санкции за нарушения могат да бъдат приложени и ако болничната администрация реши да уволни медицинска сестра по какъвто и да било повод. Въпреки че за тези положения са постановени условия в договорите и служителите би трябвало да са наясно, когато подписват, проблеми могат да възникнат, когато ситуацията на работното място се влоши. Това се подкрепя от твърдението на сестрите за това, че трябва да са много внимателни що се отнася до отношенията им с другите на работното им място, поради способността на заемащите високи постове да влияят или да определят съдбата на хората под тях. Част от това включва необходимостта да се вслушват в изискванията на висшестоящите и лекарите, в това число дори и нежеланото внимание, което биха могли да получат и което в някои случаи може да се определи като сексуален тормоз.
За да запазят работата си те трябва да работят когато им бъде наредено и с минимални или без никакви възражения. В резултат на това много от тях работят извънредно без допълнително заплащане; в някои случаи те трябва да заработват много допълнителни часове почти постоянно, без никаква надежда за облекчение и – още веднъж – нямат към кого да се обърнат за помощ, което води до голям стрес, физически проблеми и изтощение.
Тяхната уязвимост включва и докладването за инциденти по време на работа, като убождане с игла например. Медицинските сестри са задължени да докладват за всеки един инцидент, но нямат почти никаква полза или стимул да го направят, тъй като ще бъдат принудени да излязат в болнични (понякога неплатени, както се твърди) и да изчакат резултатите от изследванията, за да се определи дали са заразени с нещо или не. Ако са заразени, може да стане невъзможно да продължат да упражняват професията си, но в случаите, в които това би означавало да загубят доходите си за този период от време, те може да нямат възможността или желанието да го направят.
Проблемът, създаван от подобна система, е че статистически винаги ще има хора, които се справят с относителна лекота и успех, но също така ще има и такива, които се превръщат в мишени за другите и страдат поради злополучни събития с ужасяващи последствия, които както би могло да се предположи, са многобройни. Още повече, че система като тази разчита на добротата и честността на хората с отговорност и власт, а това в една неконтролирана и видимо корумпирана среда не звучи убедително.
Към стресът на лекарите и медицинските сестри се прибавя и споменатата постоянна заплаха от физическа разправа, която силно ги обременява психически. Те твърдят, че понякога биват нападани от пациенти и техните семейства, и че когато те им говорят с агресивен тон възможността за преминаването към насилие разбираемо причинява у тях значителна тревога. Също така се твърди, че охраната в болниците е твърде често недостатъчна, или пък липсва напълно. Някои сестри споделиха, че в техните болници, където персоналът редовно бива подложен на физическа разправа, при нужда от помощ се свързват с местното полицейско управление, което изпраща полицаи, но преди те да пристигнат, сестрите и останалият болничен персонал трябва сами да се справят със ситуацията. Потенциалната възможност подобен инцидент да излезе от контрол преди пристигането на достатъчни и обучени подкрепления в ситуации като тази, е очевидна.
Освен това, липсата на охрана в болниците продължава независимо от знанието на болничните администрации относно честите случаи на физическа разправа. Интересното е, че предполагаемата причина за подобни заплахи и атаки е убедеността на пациентите и техните семейства, че лекарите и сестрите не правят всичко, което е по силите им, за да помогнат на нуждаещия се пациент. Важен фактор, за който се счита, че е създал тази ситуация, са нарастващите медицински разноски през последните няколко десетилетия и съпътстващото ги повишаване на жизнения стандарт. Вероятно поверително медицинските сестри заявиха, че интензивността на атаките е пряко свързана с тези промени поради засилената осъзнатост и търсене на лични права от страна на хората. Както и поради повишените очаквания, за които веднага можем да кажем, че вървят ръка за ръка с по-голямата икономическа сила на развиващ се Китай. Това се комбинира с натиска, който толкова скъпото медицинско лечение оказва върху икономическите ресурси и емоциите на семействата на пациентите. Обосновката е, че те плащат толкова много за медицинско лечение, че са разгневени ако пациентът не се завърне към доброто здраве достатъчно бързо, в желаната или очаквана степен, или въобще. Този начин на мислене третира медицинските услуги като продукт, който може да бъде поръчан и предоставен без изключения и следователно неуспехът за предоставянето му не може да бъде толериран.
На пръв поглед подобно положение би било предизвикано от едно относително невежество по отношение на сложността на медицинските процедури и на вероятностите и рисковете, съпътстващи много от формите на лечение, съществуващи днес. Това е проблем на обществената информираност, с който на професионалистите от тази област и на медицинския персонал по цял свят им се налага да се борят. Но който вероятно е по-сериозен в Китай, където степента на образованието е доста ниска, а броят на населението – доста висок. То значително затруднява успеваемостта и поддържането на ефекта от образователните кампании, имащи за цел повишаване на общото ниво на информираност у населението.
В допълнение на тази неудовлетвореност е и твърдението, че много медицински сестри са задължени да извършват и счетоводна работа и слугинска дейност като чистенето – роли, които очевидно се отклоняват и не използват техните научни и клинични познания и умения. Важно е да се отбележи, че това допълнително усложнява проблема с броя на наличните медицински сестри в клиничните заведения, с броят на сестрите, обслужващи едно болнично легло и броят медицински сестри на глава от населението, който вече е относително нисък в международно отношение – факт, известен с вредния си за пациентите ефект. Сестрите предполагат, че на болничните администрации им липсват или желанието, или финансовите средства, за да назначат уместен брой медицински сестри и друг персонал, с цел безпроблемното функциониране на болничното заведение.
Но в явен опит за облекчаване на този проблем, при установена нужда, по-нискоквалифицирани и по-евтини временни работници с по-ниско образование и подготовка често са назначавани като „заместители”, за да изпълнят дадена част от спомагателните функции на медицинските сестри. Въпреки всичко се твърди, че болничните администратори предпочитат да назначават лекари където е възможно, а не медицински сестри, поради убедеността, че когато има търсене лекарите докарват на болницата пари, тъй като могат сами да поемат цялото бреме на някой пациент. Предполага се, че това предпочитание се е разпростряло до такава степен, че е създало неефективно съотношение между лекари и медицински сестри, в резултат на което се достига до непропорционалното съотношение между медицински сестри и пациенти.
Този проблем с медицинския персонал, заедно с твърденията за голям брой безработни медицински сестри, позволява да се преструктурират твърденията за недостиг на медицински сестри в страната. В този ред на мисли вероятно не е изненадващо, че част от недостига на медицински сестри се отнася не само до броя на медицински сестри действително намиращи се на разположение за работа, но и до пристрастията към оптимизация на приходите и свързаните с това предпочитания за ограничаване на разходите.
В допълнение на тези професионални и системни въпроси, и горчивия опит на медицинските сестри е известното разбиране, че те са считани за хора с нисък статус не само в болниците, но и в обществото въобще. Те споменават, че в болнична среда това е особено очевидно, когато комуникират с пациенти и техните семейства, които се отнасят към тях с по-ниско или недостатъчно уважение, въпреки техния значителен, активен принос към лечението на голям брой пациенти, контрастиращ с често резервираните и разсеяни лекари по време на престоя на пациента в болницата.
С перспективи като тези, почти изплували на повърхността и готови да бъдат изказани, нима е чудно защо толкова много медицински сестри желаят да напуснат Китай и защо толкова голям брой от тях го правят? Мащабът на установените различия в положението на медицинските сестри в Китай и чужбина, било то реални или въображаеми, и неконтролируемостта на проблемите в собствената им здравна система принуждават медицинските сестри да търсят по-добри условия другаде, което очевидно засилва недостига на медицински сестри в страната. Следващият въпрос обаче е дали другаде те самите ще са по-добри в професионално и социално отношение, и ако ‘да’, до каква степен?
Най-важното за оцеляване от ККП-вируса (Ухан)
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!