Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Великият учен Айнщайн

Младият Алберт притежавал огромна любознателност, едно необяснимо влечение към тайните на мирозданието, към природния и вселенския ред. Този силен стремеж, почти страст в изследване на природата датира от пет годишна възраст. Тогава татко Херман решил да изненада болния си син и му донесъл подарък – джобен компас. Запленено от чудното движение на стрелката, момчето твърдо решило, че ще търси да открие тайнствената сила, която я движи.
Колкото повече расте, толкова светът го пленява със своето многообразие, циклични явления и чудни закономерности. В спомените му намираме следните мисли:

"Там, навън, беше този голям свят, съществуващ независимо от нас, хората, и стоящ пред нас като огромна вечна загадка, която поне отчасти е достъпна за нашите възприятия и разум. Изучаването на този свят ме примамваше като освобождение и аз скоро се убедих, че мнозина от тези, които ценях и уважавах, бяха намерили своята вътрешна свобода и увереност да се отдадат изцяло на това занимание."

Алберт не се съмнявал, че това, което осмисляло живота му било работата в полето на науката. Но коя наука?

"Аз виждах, че математиката се дели на много специални области и че всяка от тях може да запълни целия ни кратък живот. И седях в положението на Буридановото магаре, което не можело да реши към коя купа сено да се запъти. Очевидно моята интуиция в областта на математиката не беше достатъчно силна, за да може уверено да отличи основното и важното от останалата премъдрост, без която все още би могло да се мине. Осен това интересът към изследването на природата несъмнено беше по-силен."

Сигурно е било по време на следването в Цюрихското политехническо училище, когато, воден от "интереса към изследване на природата" избира физиката, въпреки че като се дипломирал имал правоспособност за учител и по математика.

Физиката, обаче, също е една вселена и за това как се ориентирал във вярната посока той признава:

"Разбира се и физиката беше разделена на специални области, като всяка от тях би могла да погълне краткия трудов живот, без да утоли жаждата за по-дълбоко познание. Огромното количество недостатъчно свързани помежду си емпирични факти и тук действаше угнетяващо. Но тук аз скоро се научих да намирам това, което може да поведе към дълбочините и да отхвърлям всичко останало, всичко което претоварва ума и го отвлича от същественото."

Какво повече му трябва на младия учен? Въоръжен с любимата наука и с прецизен поглед за отсяване на съществено от несъществено Алберт Айнщайн поема пътя към великите открития. Естествено те не го чакали на първата пресечка, а трябвало усилено да се бори за време, за да ги докосне. Първите две години след дипломирането били доста тежки в материално отношение. Известно време учител във Винтертур /Швейцария/ и в един пансион за момчета в Шафхаузен; обикалящ градове, той се труди по прехраната си, но не престава да изследва прекрасния свят на законите на Природата. И в резултат от научните му търсения в този труден период се появява първата му научна работа в полето на теоретичната физика – "Следствия от явлението капилярност", издадена в списание "Анален дер Физик".

През 1902 година намира стабилна работа като технически експерт трета степен в Швейцарското патентно бюро в Берн. Седем години той съвестно се труди в тази държавна институция като междувременно написва най-великите си трудове. Така че под прикритието на чиновника Айнщайн успява да се роди и укрепне геният Айнщайн. Ние ще се спрем на най-плодоносната година от седем годишния период – 1905-та!

Първият бисер в поредицата научни шедьоври е докторската му дисертация "Ново определение на размерите на молекулите", разпростряна само на 21 страници.

"Двадесет и една страница! – удивено възкликва изследователят Васил Симеонов и поднася впечатляващи подробности по приемането й. – Кой днешен научен съвет ще обсъжда подобна скромна по обем дисертация? За чест на професорите от Цюрихския университет трябва да признаем, че те оценили труда на Айнщайн. Макар и плахо, един от рецензентите, професор Алфред Клайнер, върнал работата на дисертанта със забележка, че тя е твърде кратка. Айнщайн добавил едно изречение и дисертацията била приета безусловно."

Следвал труда "За една евристична гледна точка за възникването и превръщането на светлината", в който великият учен формулирал фотоелектричния ефект. За този труд и по-специално за откриване на закона за фотоефекта Айнщайн получава Нобелова награда 17 години по-късно /1922г./.

Можем да добавим и труда му "Зависи ли инерцията на тялото от съдържащата се в него енергия", както и изследването на брауновото движение. Но безспорно най-големият шедьовър на Айнщайн се казва "Към електродинамиката на движещите се тела", в който е поместена специалната теория на относителността. Това е революционния труд, за който академик Ландау и професор Румер казват, че в началото на века много учени са го считали за "парадоксална игра на ума, а днес е един от крайъгълните камъни на физиката. Без теорията за относителността съвременната физика би била също така безпомощна, както без представата за атомите и молекулите. Трудно е даже да изредим всичките разнообразни физически явления, които може да се обяснят само с теорията на относителността. Въз основа на нея се създават такива сложни уреди, като ускорителите на "елементарни" частици, изчисляват се ядрените реакции и т.н."

Можем ли да получим кратко и достъпно определение какво в действителност изследва тази прочута теория? За отговор се отзоваха физиците Рубен Геворкян и Владимир Шепел:"В теорията на относителността на А.Айнщайн важно значение има предложения от него способ за измерване на времето и ново определение на понятието за едновременност на събитията, протичащи на различни места в инерциалните системи за отчитане.

...В първата част на тази теория – в така наречената специална теория на относителността се утвърждава следното:

1. Законите на физическите явления имат еднакъв вид по отношение на всички инерциални системи за отчитане /принцип на относителността/

2. Скоростта на разпространение на светлината е еднаква по всички направления за всички инерциални системи за отчитане /принцип на неизменност на скоростта на светлината/"
Разбира се, най-просто се изразил самият Айнщайн и в едно интервю от 1930 г. на въпроса защо е създал такава теория той отговаря:

"Когато си задавам този въпрос, струва ми се, че причината е в следното.Нормалният възрастен човек изобщо не се замисля над проблема за пространството и времето. Той счита, че вече е мислил върху този проблем още през детските си години. А аз се развивах тъй бавно, че пространството и времето занимаваха моите мисли, когато бях вече възрастен. Естествено аз можех по-дълбоко да вникна в този проблем, отколкото едно дете с нормални наклонности.

- Как можете да изложите с една фраза теорията за относителността? – питат журналистите.

- Ако сте съгласни да не се отнесете твърде сериозно с отговора и да го приемете като своеобразна шега, мога да ви дам следното обяснение. По-рано смятаха, че ако всички материални тела изчезнат от Вселената, времето и пространството ще се запазят. Но според теорията на относителността времето и пространството ще изчезнат заедно с телата." Както виждате Айнщайн се е стараел на достъпен език да обясни на хората своите открития, защото е бил верен на принципите си.

"Твърде малко е, казва той, че отделните резултати се признават, разработват и използват от неколцина специалисти. Обстоятелството, че научните знания се явяват достояние само на малка група хора, снижава философското ниво на народа, води до духовно обедняване".
"По единодушното мнение и на неговите съвременници, и на по-късните изследователи на трудовете на великия физик е, че с теорията на относителността се открива нов свят във физиката, построява се "цял етаж" в света на познанието на Вселената", пише Васил Симеонов.

Милиони хора днес разбират и приемат тази теория, както и оценяват нейното епохално значение. Затова съвсем заслужено в класацията на сп."Тайм" издигнаха Алберт Айнщайн за най-значимата личност на века.

"В столетието, което ще бъде запомнено най-вече с научните му и технически постижения – по-специално за нашата възможност да разбираме и управляваме силите на атома и Вселената - една личност се откроява едновременно като най-големия мислител и върховна икона на нашия век, - пишат от редакцията на списанието. – Внимателният професор, с абстрактно мислене, с коса като ореол, пронизващ поглед, ангажирана хуманност и извънредна яркост превърна лицето си в символ, а името си – в синоним на гения – Алберт Айнщайн."

Петър А.Вангелов

Източник/ци: Big.bg

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!