Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Послание в очите на Девата от Гваделупа

Дева Мария

Изображението на Дева Мария, отпечатано върху наметало от кактусови влакна по време на изумителна среща през ХVІ век, е едно от религиозните чудеса, помогнали за приобщаването на повече от осем милиона мексикански индианци към християнския католицизъм. На 9 декември 1531 г. по пътя за църквата недалеч от Гваделупа мексиканският индианец Хуан Диего бил пресрещнат от видение на млада жена, което му наредило да построи параклис на същото място.

За да убеди местния епископ в искреността на очевидеца, Девата създала отпечатък от образа си в цял ръст върху наметалото на индианеца, по-късно поставено в олтара на внушителна нова базилика близо до Гваделупа. Религизното чудо било първото от десеттте подобни преживявания, официално признати от църквата и единственото, което датира отпреди 1830 г.

Но това, което превръща реликвата в истинска сензация за науката, е изображението, запечатано в очите на Божията майка. Изследванията на феномена започват още в 1948 г. и стигат до такава прецизност, позволяваща на офталмолозите да идентифицират дори микроартериалната циркулация на кръвта в периферията на левия клепач. В началото на 2001 г. инженерът от Мексиканския изследователски център в Гваделупа и възпитаник на Корнелския университет Жосе Асте Тонсман обяви резултатите от двадесетгодишните си проучвания на образа, вграден върху грубата тъкан на петвековното наметало.

В основата на проучването, започнало през 1979 г., стои дигитален процес, използван при сателити и междупланетни сонди за транслиране на визуална информация. Тонсман настоява, че образът “не е дело на човешка ръка”. Още през ХVІІІ век учените доказват, че не е възможно да се създаде подобно прецизно и детайлно изображение върху материя с такава структура. Кактусовите влакна, използвани при изработката на тогавашните одежди, се износват след 20 години, а наметалото и образът върху него са оцелели над 470 години. Тонсман отбелязва, че нобеловият лауреат по химия Ричард Кух не е открил никакви следи от оцветители с природен или животински произход върху дрехата. От друга страна, в 1531 г. синтетичните бои са били съвсем непознати. Инженерът е изумен от факта, че въпреки липсата на бои или оцветители багрите на божествения портрет са запазили своята свежест и блясък през вековете. До същите изводи достигат и американците Филип Калахан и Джоди Б. Смит, когато в 1979 г. изучават изображението с инфрачервени лъчи. Те откриват, че с промяна на ъгъла на наблюдение цветовете на портрета леко се променят - явление, известно като иридесценция, което не може да бъде възпроизведено от ръцете на който и да е занаятчия.

Тонсман увеличава 2500 пъти ириса на очите на Девата и посредством математически и оптически анализи успява да идентифицира всички хора, запечатани с фотографска точност върху отражението. Въпреки, че мащабът е миниатюрен, ирисът и зениците на очите на Богородица са запечатали детайлна сцена, включваща поне 13 души, твърди Тонсман. Същите хора се виждат и в лявото, и в дясното око, но с различни пропорции, което се обяснява с оптическия ефект при отразяване на срещустоящи обекти. Перспективата съответства на момента, в който очевидецът Хуан Диего разгъва наметалото с фигурата на Дева Мария срещу епископ Зумарага (снимка 1). Освен Диего изследователят различава седнал индианец, отправил поглед към небето, профилът на пълен възрастен мъж с бяла брада, твърде сходен с портрета на епископ Зумарага, нарисуван в онази епоха от художника Мигел Кабрера, и фигурата на млад мъж, по всяка вероятност преводача Хуан Гонзалес. Сцената включва и тъмнокожа жена, вероятно негърка-робиня и мъж с испански черти и замислен поглед, който поглажда брадата си. В центъра на зениците Тонсман детектира още по-умалено изображение на сцена, независима от първата, в която участва индианска фамилия от мъж, жена и няколко деца (снимка 2). В дясното око се виждат и други хора, които стоят зад жената.

Изследователят е на мнение, че образът на семейство в зениците на Божията майка кореспондира исторически и духовно с нашето антихуманно и материалистично съвремие, което сериозно застрашава неговите устои и единство. Според Тонсман в очите на Девата от Гваделупа е скрито послание, адресирано към модерните епохи, и очакващо момента, когато всемогъщите ни технологии ще са способни да го открият и дешифрират.

Източник/ци: lafim.com

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!