Бюджетът издава на кого разчита и от кого се страхува властта: чиновниците – да, майките и пенсионерите – не!
Бюджетът издава кого обича властта: чиновниците – да, майките и пенсионерите – не!
Слушам депутати от управляващата коалиция ГЕРБ – Обединени патриоти да обясняват защо няма пари за пенсионерите и майките с думите, че „такива са възможностите на държавата“. И говорят ли, говорят. В същото време ни обясняват за икономическия растеж и за повишения кредитен рейтинг на държавата. За това как стабилно стои страната ни в ЕС и НАТО.
Държавният бюджет е концентриран паричен израз на волята на управляващата партия. И като такъв издава за кого ги е грижа властниците, а за кого – не. Затова сега в буквалния смисъл на думата – цифром и словом, ще се опитам да покажа за кого най-вече се грижи властта, когато разпределя нашите общи пари.
Стана ясно, че администрацията й е на сърце, но пенсионерите и майките – не. Парите на чиновниците нарастват с 10%, а на пенсионерите – с 6,7%.
Майчинските са замразени на 380 лв. С обяснението, че е хубаво майките по-бързо да се върнат на работа, иначе се депрофесионализирали. Не е ли по-добре да им се предостави избор? Те сами ще се върнат на работа, ако смятат, че получават добра заплата и искат не просто да се утвърдят на работното си място, но и да растат в кариерата.
433 хиляди държавни служители получиха с 10% увеличение на заплатата от 1 януари тази година. От 1 януари 2020 г. чиновниците отново ще получат 10-процентно увеличение.
В бройката, съобщена тогава от министърът на финансите Владислав Горанов, явно фигурират всички на държавна издръжка. НСИ съобщава данните без заетите в съдебната власт, Министерството на отбраната и на вътрешните работи. Според националната статистика в администрацията на изпълнителната власт работят 99 258 души, а в териториалните – още 42 309 (данните са към юни т.г.).
Администрацията е лицето на една държава. Не може да искаме в институциите да ни посрещат приветливи служители, ако те едва свързват двата края. Така че повишаването на доходите им не е нещо лошо.
Но защо „на калпак“, къде е прословутата административна реформа? Къде е дигитализацията, която щеше да намали раздутите щатове и да пресече от корен корупцията? А „едното гише“, за което слушаме от времето на Иван Костов като министър-председател, къде е?
Сигурно някога ще ги бъде. Но не сега.
Това, което ще стане след 1 януари, е 10% върху доходите на всички чиновници. И на протестиращите заради ниските си (според тях) заплати работници от агенцията по храните, и чиновници в министерствата, получаващи два пъти повече. При това увеличението ще засегне еднакво и работливите, и мързеливите.
Заетите в БАБХ получават между 800 и 1000 лв. заплати, стана ясно по време на протестите, на които симпатични млади жени носеха плакати с надпис „Отговорни сме за вашето здраве“. Това, което искаха да кажат е, че няма как с тези пари да се живее нормално, според критериите на развита страна, член на Европейския съюз. Според критериите на върховната ни власт сигурно може.
Еднаквото увеличение на чиновническите заплати може да докара напрежение сред самите чиновници, които обикновено на тримесечие получават и т. нар. допълнително материално стимулиране, което също е процент от заплатата. С други думи „богатите“ сред тях ще стават по-богати, „бедните“ – по-бедни.
А най-“богати“ ще бъдат тези от каймака на администрацията.
Колко са те?
Пак според статистиката, в централната администрация се трудят близо 57 хиляди души. В най-висшия ешелон на държавната пирамида – в Министерския съвет и министерствата, работят 6938 души (без съдебната власт, Министерството на отбраната и на вътрешните работи). Други 3170 души са по бюрата в държавните агенции. Отделно над 42 хиляди има в териториалните администрации.
Много повече, отколкото са били онези 90 000 по царско време. Дори по времето на социализма, който се наричаше още командно-административен строй и администрацията наистина командваше икономиката, чиновниците са били 107 хиляди.
Сега да видим колко получават депутатите, за да разберем сит на гладен вярва ли.
Народните представители са пряко заинтересовани възнагражденията в обществения сектор да се повишават, защото собствените им доходи зависят от тях. Депутатската заплата е равна на средната заплата от последния месец от тримесечието в обществения сектор, умножена по три. Или 3873 лв. в момента. Върху тези пари има добавки за стаж, за участие в комисии и т.н. В предишното тримесечие тя е била със 117 лв. по-ниска. Повишението е заради нарасналите доходи в обществения сектор.
Това повишение е половината от цялата пенсия, която депутатите решиха да отпуснат на най-бедните пенсионери – 250 лв. Най-ниската пенсия е дори под линията на бедност – 363 лв. Припомням – тя се определя административно.
Интересно ми е тези, които са я определили, с колко лева живеят? Влизали ли са в аптека, поглеждали ли са колко струват лекарствата? Сещат ли се, че с годините, нас хората, ни нападат различни болести?
Всичките тези числа показват, че държавната баница можеше да се разпредели по-добре, ако се правят реформи, а не се кара по инерция – тазгодишният бюджет, като миналогодишния. Защото колкото и да са много чиновниците, те са много по-малко от пенсионерите.
Заетите в управлението получават пари от всички нас, за да управляват. Всички искаме да го правят добре. Не да наливат пари в нереформирани сектори. Например, да позволяват откриването на нови частни болници, но да не ремонтират съществуващите. Почти във всеки областен център има по една огромна болница с много сгради, разположени в парк. Повечето от сградите се рушат, паркът отдавна е запустял и в него е страшно да минаваш дори през деня. За това състояние са виновни чиновници, които от 1 януари ще получат своите 10% отгоре.
И тези от ВиК-Перник, които не са разбрали, че се задава криза с водоснабдяването на града, също ще ги получат.
И тези в НАП, които допуснаха данните на всички нас, които плащаме данъци, „да се разхождат“ из интернет.
Примерите, уви, са много.
Не мога да се отърва от подозрението, че преизчисление на пенсиите не се прави не защото няма пари, а от някаква инертност. Както се казва – пенсионерите да потърпят още малко, и без това едва ли гласуват за нас.
Приоритет е превъоръжаването на армията, заплатите на учителите.
Което, разбира се, е похвално. Българският учител трябва да има самочувствие, а със 600 – 700 лв. заплата – какво самочувствие? Българският войник също трябва да има самочувствие сред колегите си от останалите държави в НАТО.
Но как тези правилни, европейски политики да срещнат одобрение, когато огромна част от намаляващото българско население не живее „европейски“? Как българите да зарежат старите димящи брички и да харесат електрическите автомобили, когато за тях те струват колкото космически кораб – все едно не могат да си го позволят?
Как да прегърнат идеята за чист въздух, отказвайки се от евтин начин на отопление, когато не могат да си я позволят?
Ясно е, че управляващите няма да приемат идеите на опозицията. Че ще ги обявяват за популистки или за некомпетентни.
Защото е по-лесно. Бюджетът – това са числа и сметки, ако мръднеш едно число се обърква цялата сметка. И трябва да се преизчисли, да се работи наново. Работа, която трябва да свършат чиновници – по-висшите да разпоредят и да създадат организация, по-нисшите – да изпълнят. Все работа. И защо да я вършат? Те своите десет процента отгоре са си гарантирали.
Началниците им също са „гарантирани“ – догодина няма избори.
Има една арабска поговорка: Пътят на кервана се определя от най-бавната камила.
За да повярват всички българи, че наистина живят като европейци, трябва и най-бедният да е убеден в това. А не всяка сутрин за него да е малко чудо – че с тези доходи още е жив.
Красина Кръстева, Епицентър
Източник/ци: http://onovini.eu/
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!