Красивата приказка ще свърши, когато работник попита Борисов: Как се живее с тези пари, г-н премиер!
Ще дойде време когато хвалбите, придружени с атака към критиците, вече няма да вършат работа
София има най-високия кредитен рейтинг от столиците на Балканите, бодро обяви премиерът Бойко Борисов в началото на заседанието на Министерския съвет днес, 4 декември 2019 г.
Борисов цитира данни на международната рейтингова агенция Standard and Poor's. Припомни, че агенцията е повишила кредитния рейтинг и на България преди няколко дни.
И обобщи ситуация така: „Това им го подаряваме на нашите критици. Когато те постигнат такива резултати, правителството и държавата да имат най-високия рейтинг на Балканите, а и в сравнение с Русия, Турция и Унгария, а столицата ни да е на първо място сред всички останали, тогава ще им слушаме критичните бележки!”
Комбинацията – хвалби с високите постижения на управлението на ГЕРБ, придружени от остри думи към критиците на това управление, е характерна за Борисов.
Използва я непрекъснато все едно каква е конкретната ситуация.
Например на 3 декември Борисов, докато тества електрически джип, каза:
„Съжалявам, че на фона на всички негативни новини, които се изливат, българите не могат да се зарадват на това как всъщност тези красиви дизайни се пишат от български инженери, технолози.“
А на 1 декември, преди за замине за конференцията по климата в Мадрид заяви:
„Специалистите ни дават най-висок рейтинг на Балканите. На тях вярвам, не на певци и летци!“
Малко по-рано – на 27 октомври, при откриването на нова производствена база за фирмено осветление до с. Куклен рапортува: „Завод след завод строим!“ И че не може да се размине от инвеститори.
С други думи премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, който с малки прекъсвания управлява страна от 2009 г., е ловък комуникатор, който умее да представи в най-добра светлина „плюсовете“ от управлението си, а „минусите“ да запише на сметката на завистници и недоброжелатели.
Затова често изявленията на Борисов звучат така, сякаш продължава някакъв диалог с отсъстващ опонент. Така беше и по време на брифинга в неделя – Борисов четеше точка по точка съобщението на Standard and Poor's, придружавайки всяко изречение на агенцията със свой коментар – остра забележка към критиците. На публиката остава да се сети кога за кого става дума – за БСП и лидера й Корнелия Нинова или за президентът Румен Радев. От време на време в ролята на „лошия“ влиза традиционната десница и Иван Костов. Но последния път бившият министър-председател бе дори похвален - „дал интервю и направил точни оценки“.
Когато този похват не може да бъде използван Борисов прибягва към безадресното - „ако беше лесно, ТЕ да го бяха направили“. Публиката трябва да се сети кои са „ТЕ“ - ясно е, „комунистите“.
Така представената политика на Бойко Борисов се харесва на повечето българи – показаха го изборите за Европейски парламент и за местни органи на самоуправление. Въпреки че ГЕРБ загуби около 300 хиляди гласа спрямо предишните местни избори, партията се представя достатъчно стабилно.
Но за запазването на тази, превърнала се в емблема на управлението на ГЕРБ, стабилност, приказките ще бъдат все по-недостатъчни.
Защото колкото повече време минава, колкото повече се отдалечаваме от времето, когато някой друг, а не Борисов, е бил премиер, толкова тази политика на бодряшки отчети ще издиша.
И критик на управлението ще става безмълвното, сиво мнозинство на бедните и обезверените. Защото ще престанат да вярват в картинките на светло бъдеще, които им рисува Бойко Борисов. Още по-малко ще вярват на министрите му, каквито и изкусни разказвачи на приказки да сложи в Министерския съвет. Стана ясно какъв е бил основният грях на сменения социален министър Бисер Петков – бил прекален експерт, но лош комуникатор.
А бедните и обезверените са много – около трета от населението.
Защо?
По официални данни пенсионерите са 2,130 милиона. За най-бедните от тях са предвидени коледни добавки от 40 лв. Ще ги получат, пак по официални данни, 1,250 милиона души. Критерият за получаване на тези 40 лв. е доходът на възрастния човек да е по-малък от линията на бедност, т.е. от 363 лв. (Друг е въпросът как се живее с 363 лв.) Като имаме предвид, че най-високата пенсия е 1200 лв. (получават я 26 000 лв.), може да запишем всички пенсионери в групата на хората с някакви материални затруднения.
Според бившия социален министър Бисер Петков работещите бедни у нас са към 800 000. А според статистиката около 700 000 души са получавали между 560 и 1000 лв. заплата. През 2018 г., пак според статистиката, близо 1,7 милиона са обявили пред данъчните доход равен на минималната работна заплата.
Както и да интерпретираме числата, е ясно, че почти три милиона българи живеят зле или почти зле. А населението на България според НСИ към 31 декември 2018 г. е 7 000 039 души. Тук влизат и тези, които са заминали на гурбет в чужбина и не са се регистрирали никъде – нито у нас, че заминават, нито там, че са пристигнали. И затова няма как да попаднат в статистиката.
Затова истинският проблем на управлението на Борисов ще дойде, когато тези три милиона души престанат да вярват на неговите думи, че живеят добре. Ако част от седемте милиона живеещи на територията на страната е виртуална, трите милиона бедни са съвсем реални. Те са тук и никъде няма да заминат, повечето не могат по чисто физически причини.
Особено зле ще стане положението, когато към тъжния протест на възрастните се присъедини гневът на младите, че не живеят така, както им обясняват, че живеят.
Към този момент емиграцията сигурно ще намалее, защото постепенно ще се сменят поколенията. Новите поколения са „по-разглезени“ и по-малко склонни да търпят всякакви лишения в името на някакво по-светло бъдеще за себе си и за своите близки. В началото на 90-те беше нещо обичайно една жена на средна възраст с инженерна диплома, изхвърлена от затворилото врати предприятие, да отиде да гледа възрастни хора в Гърция или Италия. Тогава хиляди българи сами се декласираха в името на оцеляването.
Днешните българи едва ли ще го направят. Те вече са други, не искат да живеят за едното оцеляване.
За късмет на управляващите този процес обикновено е дълъг. Но е неизбежен като природно явление, ако не се прави нищо.
Борисов не обича да се среща с бедните и старите. Да си спомняте да е посетил старчески дом? Или детски дом?
Бедността, самотата и старостта са грозни, не се вписват в красивата картина, която той предпочита да вижда.
Затова трябва да се промени картината. Борисов трябва да знае как да стане това – все пак е най-дълго управлявалият България през последните 30 години.
В противен случай рано или късно по време на някоя от обичайните инспекции на бодрия му въпрос: „Как е?“, работникът ще отговори зло и намръщено: „Как да е?! Как се живее с 1000 лв., когато за едно отиване в магазина хвръкват 50 лв.!“
И тук красивата приказка ще свърши. Анализаторите в хор ще започнат да разискват темата за счупената харизма на Бойко Борисов. Ще се сетят, че кредитен рейтинг не се яде. Някой дори ще припомнят, че "Леман Брадърс" рухна с най-високия възможен кредитен рейтинт - "ААА".
С други думи - дори да е политически безалтернативна, ако нищо не направи за подобряване на реалния живот на хората, властта все повече ще се сблъсква с опозицията на бедните, обезверените и недоволните. И все по-трудно ще намира на кого да прехвърли негативите от "гърмящите" нереформирани системи - днес без вода в Перник, утре - голям град без болница. Да не забравяме проблема с т.нар. втора пенсия. Може днес хората да не разбират в какво точно се състои проблемът. Но на 1 януари 2021 г. със сигурност ще разберат. Ако нищо не се направи, "новите" пенсионери тогава със сигурност ще разберат какво означава израза "две пенсии са по-малко от една". Те ще получат две пенсии - едната от НОИ, редуцирана с 20% и втората от частния фонд, която в масовия случай далеч няма да може да компенсира това намаление.
Голям майсторлък ще е нужен, за да се обясни това в положителна светлина.
Източник/ци: http://epicenter.bg/
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!