Следвайте "Буднаера" в Телеграм

ИСА: Рухват цели системи - водна, здравна, изборна. България има нужда от морална революция

България се нуждае от политически рестарт, който да върне почтеността на всички нива в управлението

Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец ноември 2019 година под заглавие: 

СРЕЩАТА ТРЪМП-БОРИСОВ ЧЕРТАЕ НОВИ ПРОЕКТИ ЗА БЪЛГАРИЯ

- ПРЕЗИДЕНТЪТ ПОДПИСА ЗА ГЕШЕВ И СЕ НАСОЧИ КЪМ КОНСТИТУЦИОННА РЕФОРМА

- ГЕРБ – ГОРЧИЛКАТА НА СПЕЧЕЛЕНИТЕ ИЗБОРИ

- БСП - НАЧАЛОТО НА КРАЯ НА ВЪТРЕШНАТА ОПОЗИЦИЯ

- ДПС - ПО-СИЛНА след МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ, НО ПОД ДВОЕН ОБСТРЕЛ

- БЮДЖЕТ 2020 – ИНЕРЦИЯ И ЛИПСА НА РЕФОРМИ 

- ПРОТЕСТНА ВЪЛНА ЗАЛИВА СВЕТА – ОТ ФРАНЦИЯ ДО БЛИЗКИЯ ИЗТОК 

Предлагаме ви резюме от ОСНОВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ

Очакванията за срещата в Белия дом между премиера Борисов и президента Тръмп доминираха информационната среда и моделираха политически втората половина на месеца. Още преди да се е състояла, визитата стана лакмус за перспективите пред България, региона и конкретно – сегашното управление на страната.

Основният Рубикон, през който трябва да мине правителството са двата газови проекта, планирани през българска територия – подкрепяният от Москва „Турски поток“ („Балкански поток“) и подкрепяният от Вашингтон и Брюксел интерконектор между Гърция и България. Те съответстват на икономическите и финансови интереси на България, но геополитически я поставят в центъра на една от най-чувствителните сфери на геополитическата борба на споменатите големи играчи.

Доставките на американски втечнен газ добиват плътна перспектива. На този етап България не се ангажира с договор за фиксирани количества за дълъг срок, което ни носи икономическа полза. Но за страната остава широко отворен въпросът за редовните доставки на газ през Украйна след като през последните дни на ноември Русия и Украйна втвърдиха позициите си, които не им позволяват да подпишат споразумение за доставките на газ през следващата година.

България предложи „създаване на военноморски координационен център във Варна в подкрепа на инициативата на НАТО за адаптирано предно присъствие.“ Това не е военна база, но подчертаваме дебело: по въпроса за военното присъствие на НАТО в Черно море има абсолютен консенсус между демократи и републиканци в САЩ, така че всякакви лавирания са почти изключени.

За първи път през изминалия месец в страната се наблюдава рухване (буквално, морално, частично) на цели системи – водна, здравна, изборна, пенсионна и други. Дълго задържаните и нерешени проблеми (включително заради двата вида избори – европейски и местни) започват да избухват с неподозирана сила. 

Социалното напрежение нараства в контекста на реакциите за плащането на болничните, за вдигането на местните данъци и такси, за водния режим в редица области, за смъртта на тригодишно дете, за доказаните изборни манипулации, за това, че две осигуровки за пенсия ще са равни на по-малко от една.

Енергийни или водни режими се наблюдават само при тежки кризи в държавата и начина й на функциониране. Такива имаше в България в средата на 80-те и средата на 90-те години на миналия век. Аргументът, че водният режим в областните градове (Перник, Плевен, Ловеч и други) се дължи на природни условия е абсурден и нерелевантен в съвременните реалности, когато хората в пустинята и в далечния Север живеят функционално без подобни явление и без ресурсите, които има България. На островите в Тихия океан превръщат солена вода в сладка и няма режими. Тук става въпрос само и единствено за лошо управление, независимо дали заради тежка корупция или тежка некадърност.

Във варненско село съдът откри десетки бюлетини, отбелязани със симпатично мастило, и касира изборите. Това е частен случай, но показа размерите на явлението на компрометиране и опорочаване на изборния процес, който трябва да е първата стъпка в налагане на реда в една държава – избори, излъчване на представители, политики, решения, резултати. Избори бяха касирани в Панагюрище. Това е само началото на лавината от жалби и дела за касиране на изборите из цялата страна. 

Може да се направи изводът, че толкова опорочен изборен процес не е имало в демократичната история на съвременна България (рекорден брой невалидни бюлетини (над 600 000), купен и контролиран вот, измами (правене на невалидни бюлетини, симпатично мастило), демонстративно участие в процеса на силови структури и пасивност от страна на правоохранителни институции (МВР).

Провеждането на честни избори трябва да стане национална кауза.

Екологичните казуси се превърнаха в рецидив (разкопаната река Вит, път през Рупите в защитена територия, пикови стойности в замърсяването на въздуха в София и т.н.).

Налице е мащабен системен проблем, който директно засяга екологичната и здравна сигурност на гражданите, независимо от населеното място.

За първи път в историята на членството на България в ЕС има мащабна наказателна акция за злоупотреби с европейски пари. От ДФ „Земеделие“ публикуваха списък с 253 къщи с нарушения, срещу които са открити производства за връщане на парите на обща стойност 46 млн. лева. За мащабите на случващото се говори фактът, че от 295 обекта само 42 или едва 14% са изрядни. Това е нагледен пример, че кражбите на еврофондове са масово явление, но няма да останат ненаказани, независимо от времето и начина на „усвояването“ им.

Разкритията за тежки злоупотреби в Българския футболен съюз, където са източвани милиони чрез договори с фалшиви фирми от Афганистан, е апотеоз на чувството на безнаказаност, липсата на контрол и ентропията, до която е стигнала държавната тъкан.

Ноември бе като дежавю на летните месеци, последвали европейския вот – засилване на властовото присъствие на ГЕРБ, серия от скандали на медийно ниво, дефицит на справедливост, рестриктивни управленски решения. След евровота драстично бяха намалени партийните субсидии, сега се предлага увеличение на местните данъци и такси. В някои общини то стана факт, други (Русе) са изправени пред финансов колапс, ако не въведат непопулярната мярка.

Диспропорциите в развитието, качеството и стандарта на живот в различните общини и региони ще се задълбочава. Кризисни развития са възможни в редица общини, което може да увеличи вътрешната миграция (основно към София) или да задълбочи демографската криза с емиграция към уредени държави с по-висок стандарт.

Повишение на местните данъци и такси ще засили ефекта от евентуална рецесия. Защитните мерки в други страни са в обратна посока – увеличение на паричната маса в семейните бюджети.

България се нуждае от политически рестарт, който да върне почтеността на всички нива в управлението, в обществените отношения и поведението на елит и граждани. 

30 години след началото на демократичните промени страната се връща към проблеми и каузи от началото на 90-те – за независимост на институциите, демокрация, правова държава, екзистенциални неща като достъп до вода, гарантирана пенсия, живот. 

Изборът на Валери Симеонов за заместник-председател на Народното събрание разкрива тежък морален дефицит в българската политика, който се проявява системно и не само в конкретния случай. Протестите на майки на деца с увреждания поставиха във фокуса на своето недоволство именно етиката.

България има нужда от морална революция, от цивилизационни норми на поведение, колкото и есеистично да звучи подобен призив.

Българското общество все по-често чува за проблемите си отвън и от чуждите медии, а не от българските (Макрон, Пардю, хърватският вестник Jutarnji list). Това е индикатор за задълбочаващи се проблеми в медийната среда. Властта инвестира в имиджа си вътре в страната, но не може да влияе върху гледната точка на чуждите медии. 

Агресивни медийни атаки (през месеца срещу лекари) мултиплицират агресията в цялото общество. Все повече социални групи изпадат в пасивност или фрустрация.

След балотажите около правителството моментално се завихриха проблеми (болнични, пенсии, воден режим, здравеопазване и др.). Това занули резултатите от изборите, които по дефолт трябваше да рестартират доверието в управляващите, които останаха водеща политическа сила.

Страната се оказа обект в дипломатически скандали (Макрон за нелегалните български „каналджии“, Сърбия за шпионската афера), които са резултат на геополитически сблъсъци и лидерски амбиции. Но стъпват и на български слабости като корупция, организирана престъпност, дефицит на автентично лидерство.

След местния вот за ГЕРБ антикомунизмът стана константна тема за политическа експлоатация и основна за самоопределението на формацията. Сливането с марката СДС, което започна по време на евровота, се задълбочи на местните избори и вече е трайно сътрудничество. 

Оставките не решават проблемите. Напротив, във властта навлизат все по-некомпетентни и неподготвени хора. Цялата администрация е просмукана от партийни назначения. Борисов е изправен пред тежките проблеми за крепенето на крехки баланси в управляващата коалиция, разрастващите се конфликти на местно ниво между враждуващи фракции на ГЕРБ, политическото уплътняване на фигурата на Цветан Цветанов и перспективата пред нов проект, който той подготвя. 

Корнелия Нинова изостри атаките си в различни посоки – лично към Борисов, към ДПС, към така наречената вътрешна опозиция. Разделителната линия в българската политика се измести от противопоставянето комунизъм-антикомунизъм към „за“ или „против“ ГЕРБ. Новата разделителна линия засяга не само партиите, но и всички бенефициенти на статуквото и агенти за влияние – неправителствен сектор, медии, експертен елит и т.н.


В процедурата за избор на главен прокурор президентът Румен Радев спази стриктно конституционните текстове. Държавният глава върна първия указ, но подписа втория след прегласуването на кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор. Радев очерта жалоните пред него и обяви, че стартира обществен дебат за промени в Конституцията. 

Шансовете да се свика Велико народно събрание за промени в Конституцията обаче са нулеви. В момента няма конституционно мнозинство, което да пристъпи към такива промени,няма и съгласие в обществото. Съществуващата крайна конфронтация между политическите субекти обрича инициираните на президента конституционни дебати на неуспех. 

Три години след избора му за президент ограничените конституционни правомощия на държавния глава влизат в колизия с очакванията на огромна част от гражданите за промяна в страната.

Политически светът преминава в ново агрегатно състояние. Изследва се вече и тезата за нова арабска пролет в международен мащаб. В страни от различни континенти избухнаха масови протести с жертви, ранени, сблъсъци с полиция и специални части. На този фон България изглежда спокойна държава, но според ИСА със силни подводни течения около властта и елита.

Задълбочаващото се социално и икономическо неравенство вътре в държавите и между тях, възраждането на етнически, религиозни и национални „вражди“ създават нови и събуждат стари предизвикателства пред международната сигурност.

Все по-често напоследък се подлагат на съмнение международно признати граници. Опасно се разраснаха ксенофобските и национално-шовинистични настроения в обществата, които оказват все по-осезаемо влияние върху поведението и решенията на националните политици.

Напрежението в различни държави от почти всички континенти през последните месеци достигна до нива, които се сравняват с най-тежките периоди през последното столетие.

Заговори се за „протестна епидемия“.

През третото тримесечие икономиката на САЩ се забавя като се отбелязва свиване на търговията с Китай в резултат на водената протекционистична политика. Все пак с ниската безработица и растящи работни места американската икономика не дава сигнали за близка рецесия.

Другата голяма икономика – китайската - отбеляза през третото тримесечие на 2019 г. най-ниския си растеж за последните тридесет години главно заради намаляването на външното търсене, а инвестиционните проекти се забавят заради влошаването на инвестиционния климат. Вече никой не вярва на положителните сигнали за подписване на търговска сделка между САЩ и Китай заради многократното им отлагане и връщане в изходна позиция. Ако обаче сделката се случи до края на тази година, е възможно глобалната икономика да удължи растежа си, но сериозните вътрешни структурни проблеми в големите икономики и изчерпването на монетарните стимули няма да дадат възможност за значим подем на световната икономика.

Диалогът на равнище глобална икономика през месеца се засили. След повече от година противопоставяне министрите на външните работи на държавите от Г-20 на годишното си заседание в Нагоя постигнаха консенсус за необходимостта от реформа на Световната търговска организация, отчитайки кризата в международните търговски отношения. За реформи в най-важната международна финансова институция – МВФ, призова Китай, настоявайки за по-голяма роля в управлението на тази институция на бързо растящите икономики, включително Китай. Очертава се труден мандат за новия изпълнителнителен директор на МВФ.

Данните за преките чуждестранни инвестиции тук и за българските в чужбина потвърждават тенденцията за изтичане на капитали в чужбина, както и малкия обем на входящите инвестиции в сравнение с размера на икономиката.

В икономиката се натрупва риск от нарастващата задлъжнялост. Сега – в ситуация на исторически най-ниски лихви, ниска безработица и растящи заплати - обслужването на заемите изглежда безпроблемно. Но при неизбежната промяна в лихвите и икономиката, длъжниците ще се затрудняват да изплащат заемите си.

Българските инфраструктурни проекти продължиха да произвеждат противоречиви новини: неяснотите относно икономическия ефект на проекта „Южен поток/Балкански поток“ остават; строежът на „Струма“ през Креснеското дефиле поскъпна с 65 млн. лв.

Липсата на сериозни противоречия и проблеми в конструкцията на държавния бюджет за 2020 година предопределиха неговото лесно приемане, но в това е и неговата слабост – инерция и липса на реформи. Това, което липсва в рамката и самия бюджет е всякакъв намек за присъединяване към ВМ II и Банковия съюз, както и стартиране на големи икономически проекти.

 

Анализът е направен от авторски колектив в състав:


Таня Джоева
Институт за стратегии и анализи
Валерия Велева
Изпълнителен директор на
Институт за стратегии и анализи
Проф. д-р Даниела Бобева (икономика)
Валентин Радомирски
(дипломация и геополитическа динамика)
Международни наблюдатели
Д-р Пламен Христов (Гърция)
Д-р Антон Панчев (Албания, Косово)
Борислав Ангелов (Русия, Северна Македония)
Даниел Томов (Румъния)

Съдържание:

I. ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ

II. ОСНОВНИ ИНСТИТУЦИИ

ОТНОШЕНИЯТА СЪС САЩ И ЕНЕРГИЙНИТЕ ПРОЕКТИ

ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ - ВЪВ ВОДОВЪРТЕЖ ОТ ТЕКУЩИ КРИЗИ

ПРЕЗИДЕНТЪТ ПОДПИСА ЗА ГЕШЕВ И СЕ НАСОЧИ КЪМ КОНСТИТУЦИОННА РЕФОРМА

ИЗБОРЪТ НА ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ ИЗПРАВИ ПРЕД ТРУС ПАРЛАМЕНТА

МЕДИИ ПОД ПРИЦЕЛ

III. МЕСТНИ ИЗБОРИ 2019 – ИЗБИРАТЕЛНИ ПРАКТИКИ, ОЦЕНКИ И ПРОГНОЗИ

IV. ПАРТИЙНА ДИНАМИКА

ГЕРБ – ГОРЧИЛКАТА НА СПЕЧЕЛЕНИТЕ ИЗБОРИ

БСП – НАЧАЛОТО НА КРАЯ НА ВЪТРЕШНАТА ОПОЗИЦИЯ

ДПС - ПО-СИЛНА след МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ, НО ПОД ДВОЕН ОБСТРЕЛ

ВМРО-НФСБ-“АТАКА“ - СЪДБИ НА КРЪСТОПЪТ

ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ

IV. ИКОНОМИКА

ВЪНШНАТА СРЕДА: ИМА ЛИ ШАНС ДА СЕ РАЗМИНЕ РЕЦЕСИЯТА?

ЩЕ ПОДКРЕПИ ЛИ БЮДЖЕТ 2020 БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА?

V. ГЕОПОЛИТИЧЕСКА ДИНАМИКА

ПРОТЕСТИТЕ ПО СВЕТА – НОВА АРАБСКА ПРОЛЕТ?

РАЗГОВОРЪТ ЕРДОГАН-ТРЪМП И НАПРЕЖЕНИЕТО В НАТО

СРЕЩАТА НА ВЪРХА НА БРИКС

РУСИЯ ЗАПОЧВА ДОСТАВКИ НА ГАЗ ЗА КИТАЙ

VI. РЕГИОНАЛНИ РАЗВИТИЯ

ГЪРЦИЯ ОСТАВА ПОД СИЛЕН МИГРАЦИОНЕН НАТИСК

СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ НА ПРАГА НА ЧЛЕНСТВОТО В НАТО

АЛБАНИЯ ЗАТЪНА В ПОЛИТИЧЕСКА КРИЗА

ПРЕГОВОРИТЕ ЗА НОВО ПРАВИТЕЛСТВО В КОСОВО ВЛИЗАТ В РЕШАВАЩА ФАЗА

РУМЪНИЯ – КЛАУС ЙОХАНИС СПЕЧЕЛИ ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ 

Пълният 64-страничен вариант на анализа е достъпен само за абонати.

За контакти и абонамент - 0878 852 713

Източник/ци: http://epicenter.bg/

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!