Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Лошотията като виц
Съобщението как българин втрещил италианци, препускайки с 3,3 промила в кръвта със 120 км в час на камион по магистрала, буди смях. Но не е смешно. Унизително е. Не на последно място и с това, че точно нас не ни изненадва. Начели сме се, нагледали сме се на къде по-смахнати изпълнения, които по тукашните вестници вече минават някак между другото.
И опитът да се морализаторства и менторства - пак през тях - не озонира българското ни съжителство. С думите в България се злоупотреби тежко. Снабдяването им с двойно дъно, изтъняването на покритието им с дела се случи на най-високите институционални места у нас.
И един вид, изпразването им от значение се институционализира. С това сякаш ни е отнето правото на истинско самопознание. Затова чуждата преса ни изпраща сигнали как всъщност изглеждаме отвън поради неспособността си да се осмислим честно отвътре.
Но ние не се ококорваме и от информация, че друг сънародник продал българско момиче на грък за 300 евро. Свикваме да се възприемаме като ексцентрични субекти, които не знаят, че злото е зло и затова го упражняват. Прощаваме си като на деца. Поради това сме по-ярки в простотията си, отколкото в нормалността.
Станали сме своеобразно европейско нарицателно, обаче не с талантите си, каквито изобщо не ни липсват, а с щуротиите си. Съумяваме да ги произведем с лекота и дори с известна доза изобретателност. На международен фон тази склонност към разрушителност особено ни личи. Но и на домашен също се набива на очи. До степен, че да си приличен, уравновесен и възпитан човек у нас вече е нещо като недоимък, слабост на умението да се пласираш и да фокусираш вниманието.
Така скандалното у нас постепенно се превръща в норма. Отвратителното - в мярка за жизненост и себеутвърждаване.
Може би причината за това е в дългогодишната ненаказуемост на криминалното поведение в политиката, в публично несмутимото взимане-даване между хора с тъмно минало, сенчест бизнес и тотална морална бъркотия в главите.
Не знам, но да си тъпанар излиза някак си по-изгодно и във всекидневен план. Ако се държиш като изрод, най-много да те посочат с пръст. По-вероятно е да станеш типаж от шоу. Ако някой сънародник се е развихрил с номерата си зад граница, медиите оттатък го описват като куриоз. Ние обаче си го четем като виц - май не много осъдително, по-скоро скрито отмъстително: "Хак ви е, западняци! Нека сме ви обеца на ухото, като ни вземате в стерилната си Европа заедно с корумпираните ни политици и недоубитите ни гангстери, които набързо сложиха белите якички, а вие го отразихте като напредък в мониторинговите си доклади".
Подсъзнателно или не, има такова плебейско злорадство в масовата ни търпимост към признаците на разпада, напук на официалното политическо лукавство.
Така от човешки същества, самоудържащи се в общност от граждани, се превръщаме в персонажи от репортажи. Мъчно ни е само, че си нямаме свой Кустурица да ни продаде на Запад като по-висококачествен художествен продукт.
Източник/ци: Big.bg
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!