Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Десницата ще гони дивото
Вместо за достойна битка, десницата се готви за мъчителни ариегардни боеве. Това стана ясно, след като успя планът на Костов да извие ръцете на онези от своите десни партньори (които самият той винаги е възприемал по-скоро като кръвни врагове). Предварително беше ясно, че оценката за шансовете на Петър Стоянов да се пребори с известния напоследък като агент Гоце наш действащ президент, също не беше особено оптимистична при съществуващата ситуация. Но трябва наистина да не си в час, за да стигнеш до извода, че Неделчо Беронов би могъл да се представи по-добре от бившия президент и настоящ лидер на СДС.
В това отношение Костов си е напълно в час. Той – съвсем съзнателно и целенасочено - стори всичко възможно, за да не допусне Стоянов до надпреварата именно поради това, че си даваше сметка за ситуацията. Командирът на ДСБ очевидно бе преценил, че и без друго не особено внушителната му (особено извън определени квартали на София) партия не би могла да извлече изгоди от ситуация, в която се случва истински сблъсък между ляво и дясно в предстоящите президентски избори. Това в неговото съзнание би бил сблъсък, в който партията ДСБ не само че не е основен играч и главно действащо лице, но дори – заради добрия тон, както и за пред очите на ЕНП – се вижда принудена да работи за кандидат, когото е атакувала нееднократно, по различни поводи и най-често… с присъщата си откровена първосигналност.
Бодряшките възклицания на самия Костов, видял в кристалното си кълбо, че Беронов със сигурност ще победи Първанов на балотажа, както и тези на клетия несъстоял се председател на Демократическата партия и в момента пламенен функционер на ДСБ – Веселин Методиев - че “Беронов е новият президент”, а Гоце е обречен да стане бивш, не са нищо друго, освен действително забавен пример за пожелателно мислене.
Времето до изборите е много малко. То започва да изглежда още по-ограничено на фона на предстоящите ваканции в медиите, по време на които е нелепо да се надяваш, че можеш да провеждаш пълнокръвна и пълноценна предизборна кампания.
Дори и да запазим добронамерената си убеденост, че Неделчо Беронов е качествен човек, който притежава всички необходими достойнства, за да стане един ден великолепен държавен глава, няма как да отречем обстоятелството, че ако днес излезем по улиците на който и да било български град и започнем да задаваме на минувачите въпроса, “Става ли Неделчо Беронов за президент?”, огромната част от отговорите биха били вариации на питането “Кой е Неделчо Беронов?”, а също немалък сегмент би бил зает от реакции като тази: “Президент на какво?”. Защото мнозина наши сънародници биха си помислили, че става въпрос за футболен отбор.
Самият Беронов също започна да буди известни подозрения. До преди ден-два той не хабеше усилия да разяснява, как би се съгласил да участва в изборите само при условие, че зад себе си има ЕДИННА дясна и десноцентристка подкрепа. Днес обаче, в телефонно интервю за една от националните телевизии, същият този човек започна да увърта, че трябвало да се изчака… Трябвало да се види… Трябвало да се прецени… И ако по тази преценка се окажело, че не го подкрепят ВСИЧКИ, можело да се поразсъждава по въпроса, дали пък тези, които НЕ го подкрепят са чак толкова важни и стойностни, че мнението им да бъде взето под внимание.
От всичко това май става очевидно, че основната цел на мероприятието е била извиването на ръцете на СДС. Макар и да не съм сред горещите почитатели на Петър Стоянов (като си давам сметка, както вече писах, че неговите шансове за силно представяне бяха далеч по-сериозни от тези на Беронов), би било справедливо да изразя впечатлението си, че в начина по който той се оттегли, имаше достатъчно забележима и достойна за уважение доза достойнство.
Сега топката е в полето на десницата. Но тя не е просто в полето на десницата, тя е и в краката на ДСБ. Неделчо Беронов е номинация на Демократи за силна България, Неделчо Беронов е стар познайник на Иван Костов, Неделчо Беронов бе излъчен за централен нападател благодарение тактическите схеми на Командира, когото вече някои наричат и Гаргамел.
Пак днес, пак пред национална телевизия, столичният кмет Борисов даде израз на подозрението си, че в някаква степен номинацията на възрастния Беронов от страна на ДСБ е била вдъхновена и от начина, по който президентът Рейгън срази всички онези, които още при състезанието му за първи мандат, твърдяха, че е твърде стар. Тогава, напомни кметът Борисов, Рейгън се обърна към възрастните хора на Америка и спечели. Нищо чудно, ако Борисов се окаже, че е прав в предположението си, ДСБ и без друго правят впечатление на “скрижални политици”.
Разбира се, не очаквам чудеса от Борисов. Той вероятно не знае, че в онази кампания, говорейки по същата тема, Рейгън успя да спечели и младите. Защото когато Картър се опита да го дразни за възрастта му в един от телевизионните дебати и го попита как успява, въпреки годините си, все пак да изглежда по-млад, щом се качи на кон, Рони, лека му пръст, без да се замисли го смачка с отговора, че го прави, избирайки си коне, по-стари дори и от самия него.
Дано дочакаме същата съобразителност, адекватност и ефективност в кампанията и на Неделчо Беронов.
Въпрос на принципи и почтеност е, ако действително стане кандидат, той да бъде всеотдайно и усърдно подкрепен от всички десни и десноцентристки формации. Както и от всички избиратели, които предпочитат дясното пред лявото. Това е sine qua non.
То трябва задължително да се случи. И ако се случи, но се окаже трагично, че дори и небалотажно недостатъчно, въпросът вече ще бъде свързан с поемането на отговорност. Както обикновено… на костовата отговорност.
Източник/ци: dnesplus.com
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!