Буднаера-Епохалнивремена
Буднаера-Епохалнивремена: Новини и горещи теми от България и света
Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство



spacer
  23.11.2014

Кървавата Културна революция от 60-те

 

Независимо, че комунистическите лидери на Китай не позволяват да се отбележи 40-годишнината от Културната революция в Китай, спомените за нея са все още пулсиращо живи. Хората могат да забравят много неща от миналото, но кървавото петно на Културната революция завинаги ще остане такова - както в сърцата на народа, така и в китайската история.

Млад китайски електротехник от нашата работилница рецитираше части от малката червена книга на Мао: “Старото не си отива, новото няма да дойде...”, докато чупеше електромотор със стоманения си чук. Стана ми любопитно и го попитах какво прави. Той ми отвърна, че малката червена книга на Мао му дава вдъхновение.  

Плакат, изложен на улица в Пекин в края на 1966 г. и отразяващ как трябва да се отнасят хората към така наречените “врагове на народа” по време на Великата пролетарска културна революция. (Джийн Винсънт/ /AFP/Getty Images)

Това се случи не в Китай, а в Малайзия, където в края на 60-те години на XX век страната се бореше отчаяно срещу нелегалните комунистически движения. Много от китайците зад граница, силно повлияни от комунистическото учение и потиснати от своите правителства, бяха нетърпеливи да се завърнат в Китай за да предложат услугите си, въпреки, че Културната революция бе унищожила безброй исторически ценности и избиваше хората с хиляди, оставяйки милиони семейства разбити.      

Сдържайки вълнението си, 65-годишната Уан Йинцзин, дошла на посещение при дъщеря си в Австралия, си припомня: “Заради баща ми бяхме заклеймени като дясно настроени, една от “петте черни класи” (земевладелци, богати селяни, реакционери, лоши елементи и дясно настроени); затова, че бяхме негови деца, към нас се отнасяха по-зле и от кучета. Сестрите ми, които бяха само на 13 и 16 години, бяха унижавани и обиждани от съучениците си в училище. Те бяха лишени от всичките си права и дори им казаха да напуснат училище. По съвет на някои роднини и за да избегнат масовите убийства, те трябваше да денонсират родителите си, като подпишат декларации в местния полицейски участък, че се отказват от тях.”

“Бях само на 25 години, тъкмо се бях омъжила и бях бременна с първото си дете”, продължава Уан. “Един ден моите ученици дойдоха и ме изкараха от спалните помещения на двора, завързаха ме и сложиха на врата ми дъска с надпис. За да ме унижи, един от учениците поля върху главата ми бутилка с черно мастило. След това ме ритаха и удряха с юмруци, и ме  насилваха да се самокритикувам. През следващите три дни бях унижавана пред цялото училище. Ако не бяха някои родители, които се намесиха за да спрат това брутално поведение на децата си, може би щеше да умра там. Аз оцелях, но детето си загубих”.  

Този месец се навършват 40 години от началото на Великата културна революция в Китай. На 16 май 1966 г. The People's Daily, вестникът на комунистическата партия, публикува кодирана атака срещу политическите противници на Мао Дзедун. Представена като “революция, която да стигне до душите на хората”, целта на Културната революция бе да атакува Четирите Старини – Старите идеи, Старата култура, Старите обичаи и Старите навици – за да се приведат сферите на образованието, изкуството и литературата в съответствие с изискванията на комунистическата идеология. Всичко, заподозряно в остарялост или буржоазност, трябваше да бъде унищожено.   

Милиони образовани млади хора биваха изпращани в отдалечени райони, за да работят и да се учат от селячеството. Мао вярваше, че това ще създаде ново общество, в което няма да има различия между града и селото. Учителите биваха унижавани от учениците си, а образованите биваха изпращани в затвора. Милиони хора загинаха през тази десетгодишна чистка.

Въпреки това, травматичните жестокости от Културната революция не са част от записаната история на Китай. Дори и днес учебниците отбелязват само бегло периода 1966-1976 г., а китайските лидери не допускат каквото и да е честване на 40-годишнината от Културната революция през този месец. 

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Последни публикации