Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Кокосовата палма - "Дърво на живота"
Кокосовата палма е символ на мечтателно релаксиране на великолепни тропически плажове с галещо слънце и прохладни лазурни води. Местните жители я наричат "Дърво на живота". И не без основание – от кокосовата палма могат да се произведат повече от 100 продукта. Но нейното най-голямо богатство е олиото от кокосовия й орех. То притежава редица полезни за здравето качества, между които и намаляване на излишното тегло.
Обитаваща районите между Екватора и 20 градуса северна и южна ширина, кокосовата палма се отглежда днес в около 90 страни на тропика. Нейният главен продукт е ядката на кокосовия орех, но от кокосовата палма могат да се произведат кокосов сок, кокосово млеко, кокосово олио, кокосова захар, алкохолни напитки, козметика, кухненски прибори и съдове, лични принадлежности, мебели и много, много други - над 100 - хранителни и нехранителни продукти.
Добре документирани данни показват, че употребата на палмата е ставало векове наред. За нейното използване свидетелства плоча от 8-ми век, на която са гравирани думите на индонезийския цар Джаянаса: "Всички дървета, които ще бъдат засадени в този парк - кокосови, арекови, захарни и сагови палми - техните плодове да бъдат използвани от хората.". Според литературно доказателство в Шри Ланка приблизително по същото време цар Агабодхи също е създавал кокосови градини.
Кокосовата палма може да живее над 100 години и да достигне височина 40m. За разлика от другите дървесни видове, тя има една-единствена вегетативна пъпка до края на живота си, която е най-важната й част, тъй като ако тя умре, цялото дърво умира. Стеблото на палмата е неразклонено и от него директно излизат листата, които могат да достигнат на дължина до 7m. Семето на палмата - кокосовият орех – е второто по големина в растителното царство и може да достигне на тегло до 4кг.
Независимо от първоначалното впечатление, кокосовите палми не са еднакви. Въз основа на дължината на тяхното стъбло те се делят на две главни групи: ‘дългуни’ – с височина 10-40m, и ‘джуджета’ (мутация на ‘дългуните’) - високи 2 до 10м, като също така има и междинни хибриди.
Отглеждането на кокосовата палма е основният поминък на местното население в продължение на хиляди години. Колониалните сили са тези, които разпространяват кокосовия орех и неговите продукти на световните пазари, както и тези, които въвеждат плантационното обработване на земята в районите където той се отглежда.
Използвано основно за производството на маргарин и сапун, уникалното кокосово олио става особено популярно на Запад в зората на 19-и век, като търсенето му расте така бързо, че колонизаторите трябва непрекъснато да разширяват кокосовите си плантации в страните на тропическите райони (Шри Ланка, Индонезия, Малайзия, Фиджи и Филипините), за да задоволяват търсенето на пазара.
Но въпреки това, в годините след Втората Световна Война предлагането на кокосови продукти е все още недостатъчно, като високото търсене поддържа цените им по-високи от тези на другите растителни масла. Този дисбаланс на цените поставя началото на упадъка на кокосовата промишленост.
Търговците на евтини и синтетични масла използуват тази инертност за да разгърнат негативна кампания срещу кокосовото олио, и да насърчат отглеждането на местни (САЩ) маслодобивни култури, като соя, слънчоглед и репица. Те субсидират проучване, което да покаже, че мазнините на кокосовия орех са вредни за човешкото здраве.
За да се потвърди тази хипотеза в проучването, преди тестването суровото кокосово олио бива умишлено превърнато в хидрирано кокосово олио. В мазнините на хидрираното кокосово олио липсват важни мастни киселини, недостигът на които причинява повишаване на холестерина и на атеросклеротичните индекси. Информацията за този ефект на кокосовото олио бива широко разпространена сред потребителите. Същият е ефектът обаче и от хидрираните мазнини на соята, памука и царевицата, но тази част от проучването бива скрита от консуматора.
В резултат на това кампанията срещу кокосовото олио завършва с успех и консумацията на кокосовото олио на Запад значително спада. Идеята за консумиране на евтини и полезни мазнини е прегърната от всички, и най-вече от веригите за бързо хранене.
Но само няколко десетилетия на консумация на „здравословни” ненаситени мазнини, здравето на населението в големите индустриални страни, като САЩ, не само доказва обратното, но довежда до безпрецедентна епидемия на затлъстяване с рекордни сърдечносъдови и метаболитни заболявания.
Кокосовото олио обаче започва да възвръща своята репутация. Неговият асортимент се разнообразява с редица нови продукти, като например така модерното напоследък сурово кокосово олио (извлечено със студено пресоване), различните екзотични десертни деликатеси, и дори произведеното от него био-гориво.
Освен това хората стават все по осведомени относно консумацията на мазнини, като вече съществува нова концепция за мазнините в диетата. Независимо работещи учени откриха уникални и полезни свойства на кокосовото олио, като:
- Освен майчиното мляко то е единственият естествен източник на Лаурова киселина;
- Лауровата киселина е мастна киселина, известна с антимикробното си действие (деактивираща патогените на заразни болести като херпес, кандида, дребна шарка, рубеола, грип, и т.н., а според последните проучвания дори и този на СПИН);
- Кокосовото олио поддържа нормалното функциониране на имунната система;
- То е защитен антиоксидант, намаляващ риска от рак и дегенеративни състояния;
- То предотвратява преждевременното стареене;
- Кокосовото олио подпомага да се загуби излишното тегло, благодарение на неговото участие в метаболитните процеси и във функциите на щитовидната жлеза.
Кокосовият орех като цяло не отстъпва по полезност на своето олио. Освен уникалната Лаурова киселина, ядката на кокосовия орех съдържа витамините B и C, желязо, други важни за организма мастни киселини, и има много високо фиброзно съдържание, полезно за добрата перисталтика на стомашно-чревния тракт.
За разлика от мазнините на други семена, уникалната химическа структура на кокосовото олио го прави по-лесно смилаемо от другите мазнини с дълго-верижни мастни киселини. Мазнините на кокосовия орех не се складират като телесни резерви, а се изгарят веднага за да се покрие непосредствената нужда на организма от енергия. Сравнено с други мазнини, това бързо и лесно усвояване подлага на по-малък стрес органи като панкреаса, черния дроб и храносмилателната система. Противоположно на предишните твърдения, кокосовият орех всъщност ускорява метаболизма, карайки тялото да изгаря повече калории на ден, понижавайки холестерина и намалявайки риска от сърдечносъдови заболявания.
В хилядолетната история на хранене с продукти от кокосовия орех са създадени много рецепти за неговото използване. Като например рецептата за кюфтета с кокосов орех:
към 1/2 кг кайма (говежда) се прибавят 2 чаши кокосови стърготини, 1 яйце, 2 с.л. счукан чесън, 1 с.л. джинджифил,1/2 стрък джоджен, 1 с.л. сол. Смесват се добре и се правят на кюфтета, които се пържат или пекат. Сервират се със салата от пресни краставици.
А екзотичната Pina Colada може да се направи бързо и лесно с 1 чаша кокосово млеко, 1 чаша кубчета от ананас и 1/2 чаша кокосови стърготини (за предпочитане пресни). Всичко се смесва добре с електрически миксер, като този тропичен коктейл е особено освежителен ако към него се прибавят и 1-2 чаши лед.
Добър апетит!
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!