Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Доказателства за съществуването на душата
Срещат се интересни факти в практиката на неврофизиологията, които нямат официално обяснение. Ако внимателно изучите тази информация, която е натрупана, но осмислена от науката, то същността, или душата на човека ще престане да бъде религиозна концепция.
Колко удивително може да се преобрази човечеството, ако познае и приеме факта за безсмъртието на душата. Животът на Земята ще започне да се възприема като пореден етап от битието, който дава възможност да се развие същността до нови висоти, или да се погуби заради мимолетни блага и удоволствия на някой от етапите. Последният избор ще правят все по-малко и по-малко хора. И светът ще започне да се придвижва към нова ера – ерата на справедливостта, благоденствието и развитието.
„Душевната теорема. Или доказателство за съществуването на душата.
Доказателството на дадената теорема е построено на няколко етапа: материалността на съзнанието и тезата, че съзнанието не принадлежи на мозъка (и на физическото тяло като цяло). След което се доказва съществуването на безсмъртната човешка душа.
Положение 1. Съзнанието е материално
Доказателство
Съзнанието е материално!Струва ви се, че това е просто следствие, което произтича от факта на съществуване на егото (съзнанието). В края на краищата е ясна закономерността, че ако нещо съществува, това „нещо“ трябва да е образувано от някаква форма на материята, а не да е някаква пустота. Обаче този толкова пряк и очевиден извод науката не може да направи още от времето, когато се заблуждаваше, че Земята е плоска.
Какво пречи (почти на всички) най-добри умове на човечеството да затворят елементарната логическа верига, състояща се само от две връзки? Коренът на проблема се крие в неточните възгледи за самото понятие материя. Всички сме свикнали да мислим, че всичко материално сме в състояние да видим, да чуем или да пипнем, в краен случай материята трябва да се открива със специално създадени за целта прибори. Ситуацията, когато съзнанието просто трябва да съществува по силата на неговото неоспоримо проявление, но не се вижда, неизбежно тласка мислителите към формирането на различни „идеални“ заблуждения. Ако материята не се открива по описания начин, правим извода, че обекта установеният обект просто не съществува. И такъв извод е възможен, но само при едно условие. Ако сме уверени, че нашите датчици (както природните, така и техническите) са способни да открият цялата съществуваща гама от форми и състояния на материята. Но ние нямаме такава увереност, а и не можем да имаме, както не можем да сме уверени, че знаем всичко. Още повече, че сега се появила увереност за точно обратното.
„Изясни се, че за да може всички космически обекти (планети, звезди, галактики) да се придвижват в пространството така, както го правят сега – вселената трябва да бъде изпълнена с някаква неведома за хората материя („тъмна“ материя), масата на която по предварителни разчети се съставлява около 90% от масата на цялата вселена.“ С други думи цялата различима от нас физическа материя е само върха на айсберга, от който по-голямата част е скрита и е извън зоната на нашите възприятия и технически средства. Съгласете се – мащабът е достатъчно голям, че да може да се изгуби търсената от нас материя на съзнанието. И нека изразът „тъмна материя“ не ви смущава, тъй като става дума само за нейния неведом и неразличим характер и нищо повече.
С отчитането на логическата предопределеност на материалността на съзнанието в това доказателство можем да сложим край. Но човекът на съвременния етап от развитието си повече е привикнал да слуша сигналите на своите сетивни органи, отколкото да строи в главата си някакви „неявни“ логически конструкции. Стотици такива логически предопределености няма да имат никакво значение за него до момента, в който не чуе звънеца от най-важния ни сензор – зрението. И това се случило в опитите, проведени от кадемик Охатрин. А. Ф. Охатрин осъществил невероятното – той направил видими мислите! Академикът изобретил специален фотоелектронен апарат за това.
Охатрин: „Ние помолихме жена-екстрасенс да излъчи някакво поле, изпълнено с информация. Когато тя направи това, с помощта на фотоелектронния апарат фиксирахме ставащото. На снимката се виждаше, че как от нейната аура се отдели нещо като облаче и започна да се движи самостоятелно. Такива мисле-форми, наситени с определени настроения и емоции, могат да се взендряват в хората и дори да им оказват влияние“.
В началото на 80-те години на миналия век в Пермския медицински институт професор А. Чернетский също многократно е фиксирал с помощта на електростатичен датчик създаването на мислени образи от човешкия мозък. И тук е показателна реакцията на научното съобщество:
„…вестниците публикували сензационното съобщение само на няколко реда: учен от Пермския медицински институт успял да фотографира човешка мисъл. Какво се е случило! Целият медицински свят в лицето на водещите академици се захванал да опровергава уралския си колега, без да се постараят да потърсят аргументи. Опровержението поддържали мастити философи, които водели дискусията на принципа: това не може да бъде, защото не може да бъде никога.
Обезкуражените уралски учени, които не очаквали такъв дружен отпор от столични светила, били принудени да признаят „грешката си“ и да съкратят своите „сензационни опити“ – В. Кондаков.
Положение 2. Съзнанието не принадлежи на физическото тело.
Доказателство.
Съзнанието е материално – този безпорен факт се потвърждава както от логиката на съществуването на съзнанието, така и от нагледните опити по визуализация на мислите, проведени от учените. Но хайде да се опитаме да отговорим на още един, както изглежда очевиден въпрос. Къде става процесът на мислене? Първото, което ни идва на ум: „в мозъка, къде другаде“? Но нека не бързаме с изводите. На първо място трябва да отбележим, че при цялата несъкрушима вяра на „официалната“ наука в обезпечаващата роля на мозъка пред съзнанието – учените до ден днешен не са в състояние да обяснят механизма и средствата, чрез които самото съзнание функционира в него и това е факт! И ето какво признава Академик от Академията на науките РФ, директор на РАМН РФ (Научино-изследователски институт на мозъка), неврофизиологът със световна известност д.м.н. Наталия Петровна Бехтерева:
„Хипотезата, че мозъкът на човека само възприема мисли отнякъде си извън него, за първи път чух от нобеловия лауреат, професор Джон Еклза. Разбира се, тогава това ми се стори абсурдно. Но след това изследванията, проведени в Научно-изследователския институт на мозъка в Санкт Петрбург потвърдиха: ние не можем да си обясним механиката на творческия процес. Мозъкът може да генерира само само най-простите мисли от типа как да се превърти листа на четената книга или да се разбърка захарта в чашата с чай. А товрческият процес е явление от съвършено друго, ново качество:…
Най-ярко ретранслационната същност на мозъка се проявява при въвеждане на човека в особени, т.н. изменени състояния на съзнанието. В такива моменти томограмата показва активност на мозъка, която съответства на коматозно състояние, а човекът под хипноза продължава да слуша, да мисли и да отговаря на въпроси. С други думи изменението на активността на мозъка никак не влияе на процеса на мислене, което показва опосредствения характер на тяхното взаимодействие.
Не по-малко важен е и факта, че съвременната наука, имайки внушителен технически и технологичен арсенал за изучаването на мозъка, до ден днешен не е намерила мястото, където се локализира информацията! Но съзнанието е неотделимо от паметта, както вятърът е неотделим от въздушните маси. Съзнанието никога не се заражда в информационен „вакуум“. А и митът за необновляемият характер на самите неврони е развенчан отдавна.
„Шведският невробиолог Петер Ериксон разбрал, че в някои онкологични клиники за наблюдение нарастването на туморите у болните, се използва бром-деоксиуридин. Този препарат позволява да се маркират новите неврони, вграждайки се в ДНК при тяхното деление. Вече в края на 1998 година били проведени изследвания и обнародван сензационния резултат: в хипокампа (прието да се смята, че този отдел на мозъка играе ключова роля при формирането на паметта) на болните чак до тяхната смърт всеки ден възниквали от 500 до 1000 нови неврона.
А в началото на същата година немският биолог Еберхарт Фукс и америкаският психолог Елизабет Гоулд провели опити, вкарвайки в различни части на мозъка на маймуни същия този препарат. И само след няколко часа след въвеждането на препарата в мозъка животните се сдобили с нови клетки. Очевидно, в продължение на целия живот на маймуните от стволовите клетки постоянно възникват хиляди нови клетки. Впрочем, общият брой на неврони в мозъка на маймуните почти не се променя, тъй като старите неврони умират със същия темп!“
Клетките на мозъка постоянно се обновяват, а това означава, че не са способни да играят ролята на складове за информация, на основа за процеса на съзнание.
Академик Н. В. Левашов: „Най-любоппитното от всичко това е, че съседните неврони на мозъка НЕ взаимодействат помежду си на ниво физически плътни неврони, колкото и парадоксално да звучи това! Цялата работа е там, че всеки неврон на мозъка представлява клетка, особена, но все пак клетка, която е отделена от другите подобни клетки чрез клетъчната си мембрана, като военна крепост зад каменна стена. И през тази „каменна стена“ вътре в неврона от междуклетъчното пространство попадат храничетлни вещества за жизнената дейност на отделната клетка-крепост, и излизат шлаки. А информацията във всеки неврон постъпва САМО чрез особените израстъци на неврона – аксони, на чиито краища се намират едни или други рецептори, които и служат като доставчици на информация в самите неврони. Така че ако няма контакт между аксоните на различните неврони на мозъка, то няма и никакъв обмен на информация на физическо ниво, дори ако тези неврони се намират непосредствено едни до други и се допират помежду си чрез клетъчните си стени-мамбрани“.
Убедително потвърждение на завлението на академика дошло от американски неврофизиолози изучаващи хора, при които при лечение на епилепсия изкуствено била нарушена връзката между двете полукълба на мозъка.
„Беше доста шокиращо, когато експериментално бе доказано, че прекъсването на връзката между двете полукълба на мозъка практически не влияе на умствените и функционалните способности на човека. И никой до ден днешен не е намерил за това разумно обснение.“
„В редица решаващи експерименти през 20 години на миналия век изследователят на мозъка Карл Лешли открил, че независимо от това кой участък на мозъка на плъх премахвал, не изчезвали условните рефлекси, изработени от плъха преди операцията“!
Наблюдава се също и при частична ампутация на мозъка стигаща до повече от 60%. Както е станало с „жизнерадостния американец Карлос Родригес, който практически живее без мозък. Той няма челен дял, а въобще много малко е останало в черепната му кутия след страшна авиокатастрофа. Но той по нищо не се различава от другите хора… когато носи шапка. Личността му въобще не се е изменила след като са отделили 60% от главния му мозък, не се е променила паметта му, нито когнитивните способности“.
В историята има маса свидетелства за това как хората могат да водят обичаен живот почти без мозък. Ще приведа няколко примера.
„Този пример е описан в реферата на доктор Робинсън от Парижката академия на науките. 60-годишен мъж бил ранен в темето с остър предмет. Изтекла не много кръв. В течение на месец раната не напомняла с нищо за себе си. След това потърпевшият започнал да се оплаква от намаляване на зрението. Не страдал, но неочаквано починал при епилептичен припадък. При аутопсията се оказало, че болният почти нямал главен мозък, а се е съхранила само тънката ципа – обвивка на мозъчно вещество, съдържаща продукти на гнилостно разложение. Централните части на органа изчезнали без следа. Повече от месец мъжът е живял практически без главен мозък“.
„Немският специалист в областта на мозъка Хуфланд напълно преразгледал предишните си възгледи след като отворил черепната кутия на човек, починал от паралич. Болният до последната си минута съхранил умствените си и физически способности. Резултатът от трапанацията бил зашеметяващ: вместо мозък в черепната кутия на починалия имало не повече от 300 грама вода..
Паталогия, аналогична на тази (вода вместо мозък) била открита при 55-годишния Ян Херлинг през 1976 година. Роднините били възмутени от информацията на лекарите. Тя им се сторила оскърбителна, тъй като Ян бил един от най-добрите часовникари в страната“.
„22-годишният студент от шотландския град Шефилд, страдащ от мигрена, удивил медицинските светила. Докторът го изпратил на рентген, но снимката на черепа показала отсъствие на главен мозък. В медицинския картон на студента било записано: хидроенцефалия. В следствие на това заболяване болните умират в ранна възраст, а ако оживеят, като правило, са бавноразвиващи се. В дадения случай студентът не само бил пълноценен човек, но и имал IQ126, което е по-високо от средното.“
Така че може бине е невероятна (граничещас фантастика) способността на мозъка за "функционално прегрупиране", даващовъзможностбез загуба да се компенсира липсата на голяма част от него? А има един външен (по отношение на физическия мозък) процес, който при загуба на един от каналите за информационен обмен в някои случаи е способен да се превключи на останалите.
В Русия, в началото на 70-те пермският психиатър Генадий Крохалев активно се занимавал с регистрирането на странни видения.
„Още в 1979 г. той получил патент за фотографиране с обикновена фото- и видеокамера на халюцинациите на своите пациенти, с което и лекувал психически болни хора. А през 2000 г. публикувал тезата, че тези халюцинации и мисли се намират не в мозъка на човека, а извън него….“
За щастие има и преки факти за съществуването на съзнанието извън тялото. Най-разпространените от тях са случаите на преживяване на клинична смърт. Хиляди хора по целия свят ежегодно преживяват излизане от тялото си. В такива моменти работата на главния мозък и цялата нервна система се прекратява напълно, а човек изведнъж започва да вижда тялото си от всички страни, да вижда и да чува какво става наоколо. Често хората опсват видяното в съседната стая или на стотици километри от мястото на произшествието. И което е особено показателно тези свидетелства напълно намират своите потвърждения. Това явление вече е доказано и признато от много представители на „официалната“ наука и дори е придобило свое „име“, което моеже да се преведе като „опит извън тялото“ („out of body expiries“). „Доктор Сам Парнаи от Саутгемптонския университет е наблюдавал повече от 300 случая, в които пациентите са били в състояние на клинична смърт. Всички единодушно са твърдяли, че са „излезли“ от физическото си тяло…“
Само помислете: за слепите, не зрящите по рождение хора момента на излизане от тялото се оказва единствената възможност в живота им да осъзнаят какво означава да виждат! За каква халюцинация можем да говорим, когато мозъкът на тези хора дори не подозира как тези образи-халюцинации трябва да изглеждат (ако вярваме в това, че живеем веднъж)?!
Но освен клиничната смърт има примери и за осъзнато отделяне на съзнанието от физическото тяло. За пример, „многобройни изследвания на феномена излизане от тялото се провели в Ню-Йоркската лаборатория на Американското общество за психически изследвания, които подробно са описани в книгата на Джефри Мишлав „Корените на съзнанието“. Преди всичко в резултатите от изследванията учените били потресени от факта, че „астралния двойник при „излизането“ от физическото тяло изпълнява поставени пред него задачи като: посещава определени места, събира необходимата информация, анализира я, дори въздейства върху прибори и при връщане във физическото тяло ясно и подробно съобщава за свършената работа“.
Положение 3. Ние сме същности „облечени“ във физически тела.
Доказателство.
И така, нашето съзнание е материално и тази материална субстанция не принадлежи на физическото тяло.
Казват, че правилно поставения въпрос е половината от това, което трябва да се направи за неговото решение. Затова ще задам въпроса по следния начин: „Може ли материалната субстанция на съзнанието, която продължава да съществува и след смъртта на физическото тяло, да се нарече душа (същност)?
Отговор: Безусловно! Та нали в дадения аспект това понятие придобива още по-значим смисъл от този, който ни предлагат световните религии и вярвания. Никакъв идеализъм или мистика – същсността ни е материална и именно в нея се провеждат всички мисловни процеси, именно на нея принадлежи нашето съзнание, наша личност, която продължава да съществува и след смъртта на физическото тяло! В тази връзка твърдението „ние имаме душа“ започва да звучи не особено коректно, както некоректно биха прозвучали думите на космонавт облечен в защитен скафандър: „в мен има човек“. Ние сме души, същности, „облечени“ във физически тела!
Сергей Самойлов
Превод от руски Таня Темелкова
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!