Канибализъм в Комунистическа Русия

Комунистически зверства

* * *

Признания бяха извличани посредством ужасни мъчения. Жени и деца на обвинени бяха държани за заложници и често споделяха тяхната съдба. Деца под 17 годишна възраст биваха изпращани в селища на НКВД. Препълнени килии, изградени за до дванадесет души побираха по сто човека, така че затворниците трябваше да лягат настрани като сардели - и само на смени. Повечето не можеха да издържат денонощните побоища повече от няколко месеца и предаваха Богу дух, въпреки че малцина изключителни индивиди се държаха.

Ужасът в Гулаг беше невъобразим. Лагерите бяха брутални и унищожителни за човешката душа, управлявани от закоравели престъпници за пазачи. Пътуването до лагерите беше смъртоносно и можеше да продължи с месеци. Работата на открито беше задължителна докато температурите паднеха до -50C. Затворниците се държаха гладни и биваха нападани от епидемии. Може би най-доброто нещо за тях беше, че от тях не се очаква да живеят повече от две години. В Колимев оцеляха само три на всеки сто души. От Новая Зембла изобщо никой не се завърна.

* * *

Намиращо се точно до източната граница на Германия с Литва, градчето Немерсдорф беше първото, което попадна в ръцете на победоносната Червена армия. Опустошено от 11-ти батальон на генерал Гатлитски, неговите войници изнасилваха, плячкосваха и убиваха с такава луда свирепост и кръвожадност, че накрая за да се възстанови дисциплината и да се изпратят войниците обратно във войната трябваше да бъдат приложени наказателни мерки. От сградите висяха руски плакати, които гласяха "Бойци! Мажданек не прощава. Отмъщавайте без милост!". Когато съветският 4-ти батальон завзе градчето пет дни по-късно, едва ли имаше останал жив обитател там. За врати на хамбари бяха заковани голи жени, групово изнасилвани и след това използвани като мешени. Много жени и момичета даже по на осем години биваха изнасилвани толкова пъти и така брутално, че само от това умираха. Деца бяха застрелвани безразборно, а тези, които се опитваха да избягат отиваха под веригите на съветските танкове. Четиридесет френски затворници от войната бяха застреляни на място като шпиони, докато приветстваха пристигащата Червена армия като освободител. Седемдесет и една жени и един мъж бяха намерени в къщите, всичките мъртви. Всички жени, включително момичета между осем и дванадесет годишна възраст бяха изнасилени.   

В други села на източна Прусия, в триъгълника Гумбинен - Голдар – Ебенроде сцените бяха същите – момчета и стари мъже бяха кастрирани и очите им извадени преди да бъдат убити или изгорени живи. В близкия Метгетен, предградие на Конигсбърг, който беше освободен от германската 5-та дивизия Панцер, в голяма вила бяха намерени около 60 жени в обезумяло състояние. Те бяха изнасилвани по 60-70 пъти на ден. В почти всяка къща бяха намерени групи от изнасилени и убити жени и деца. Телата на две млади жени бяха намерени ръзкъсани на камиони, за всеки от които бе вързан по един от краката им - за да разкъсат телата на жените камионите се движат в противоположни посоки. На ж.п. гарата на Метгетен бе намерен влак със седем вагона бежанци от Конигсбърг, като във всяко купе имаше седем до девет жестоко обезобразени тела. Александър Солженицин, бивш капитан от съветската армия, си припомня: "Всички от нас знаеха много добре, че ако момичетата бяха германки, те можеше да бъдат изнасилени и след това застреляни. Това беше почти като бойна отличие.". (Детайли на тези и други зверства са записани в Източната Документална Секция на германския федерален архив в Кобленц).