Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Божествената философия на древните китайски владетели

By Lucy Crawford


Митичният китайски владетел Shennong или „Seung Wan“ е един от тримата Суверени на древен Китай. “Божественият фермер” е известен още като “Императорът на Петте зърнени” и на него се приписват даването на земеделието и билколечението на китайския народ. (Изображение: thetempletrail чрез FlickrCC BY-ND 2.0)

Колкото по-високо е нравственото ниво на човек, толкова по-дълбоко е неговото разбиране и прозрение. Когато хората са в състояние да разберат основната същност на нещата, те са по-способни да се справят с трудни ситуации и да се ориентират в предизвикателствата на живота. Когато хората са обременени от желания и опасения, им е трудно да постигат неща.

Вярвайки, че Божествата са дали на Тримата царе и Петте императори (三皇 五帝 Sān huáng wǔ dì) китайската култура, китайците се смятат за потомци на императорите Ян и Хуанг (炎黃子孫 Yánhuáng zǐsūn). Философиите за управление са еволюирали с течение на времето, преминавайки от древни Суверени към императори, а след това и към царе.

Суверени (皇 Huáng)

Казват, че Суверените са били полубогове. Те са управлявали въз основа на дълбокото си прозрение във всеобхватни Небесни Закони (Небесният Път). Те са разбирали хармоничния баланс на ин и ян, смяната на четирите сезона и как човекът е едно с Небето и Земята. Съгласно историческите сведения Суверените са научили човека как да използва огъня, как да строи къщи и да развива земеделие.

По времето на Тримата Суверени (三皇 Sān Huáng) хората са живеели в пещери, носели са животински кожи и са пиели вода от планинските извори. Те са били безгрижни и не са имали желания и изкушения. Скъпоценности като злато, перли и нефрит са стояли непокътнати в дивата природа. Нямало правила, нито наказания. Хората са общували просто и в хармония с Небето и Земята.

Суверенните са управлявали съобразно Небесния Път. Нямало нужда да се оценява добродетелта, защото всичко навсякъде съществувало в хармония и без изкуствени граници. Когато хората следвали Небесния път, животът им бил простичък и хармоничен, и имал неописуема красота.

Конфуций е казал: „Какво казва Небето? ... Четирите сезона са в движение и всички неща се раждат". Небето използва неказани думи като дълбок и обширен урок за човека и всички същества. Тъй като Небето е предоставило на света най-доброто, всичко се е родило в съответствие с неговата природа и хората са израснали в съответствие с неговата природа. Те са се наслаждавали на даденото от Небето в мир и спокойствие, и не са имали желания.

Акварел на китайския император Fu Hsi, изобразен в традиционна носия. Императорите, като едно ниво под Суверените, са управлявали не директно от Небесните закони, а от разбирането на светците за тези закони. (Изображение: wellcomecollection CC BY 4.0)

Императори (帝 Dì)

След Суверените са дошли императорите, които са управлявали въз основа на нравствеността. Имайки хората за субекти, те са започнали да правят разграничения. Императорите също са следвали Небесния Път, но са добавили концепциите за добродетелта и света. Въпреки че в това разбиране все още не е имало мисли за притежаване на света или разделения сред династиите, то е вече по-малко възвишено и по-ограничено от начина на управление на Суверените.

Човекът е получил Небесните Закони, за да ръководят поведението му. Добродетелта, (德, de) хомофон на „получавам“ на китайски, е нещо, което човек получава, когато се придържа към тези закони. Хората са единствените същества, способни да получат добродетел и само те могат да я оценят и да ограничат желанията си в нейна полза.

Колкото по-високо е нравственото ниво на човек, толкова по-дълбоко е неговото разбиране и прозрение. Когато хората са в състояние да разберат основната същност на нещата, те са по-способни да се справят с трудни ситуации и да се ориентират в предизвикателствата на живота. Когато хората са обременени от желания и опасения, им е трудно да постигат неща.

По време на управлението на императорите хората вече не са следвали директно Небесния Закон. Вместо това те са следвали „Закона на Светиите“, което означава, че те са разчитали на разбирането на светиите за Небесните Закони, за да ръководят своето поведение.

По това време добродетелта е била основата, като е била създадена система от правила за нейното прилагане, със задължително и твърдо наказание. Появило се е доброто и лошото, а войниците на Жълтия император са завладявали земите със сила. Това е била много по-нисша сфера на разбиране от универсално безкористния и спонтанен Небесен Закон. Следователно Лао Дзъ го описва като „загубва се Пътят и след това се развива добродетелта“.

Царе (王, Wáng)

Царете / кралете, обикновено наричани „Небесни синове“, идват след императорите. Трите хоризонтални линии на техния символ 王 (Wáng) символизират Небесния Път, Пътя на Земята и Пътя на човечеството. Вертикалната линия по средата символизира единството на трите. Знаело се е, че царете са ръкоположени от Небето като собственици на света и упражняват властта, за да управляват хората от името на Небето.

Начинът на управление, или пътят, на царете е добронамерен, целящ изпълнение на всичко в името на хармонията за всички хора; както и праведен, демонстриращ разум, истина и справедливост. Докато управлението на Суверените и императорите се е разбирало от само себе си, поради поведението им в съответствие с Небесния Път, царете е трябвало да покажат по някакъв начин, че са избрани от Небето. Само след като получат одобрението на Небето, те са могли да управляват хората по начина, определен за царя от Небето, като възнаграждават доброто и наказват злото.

Такава е била величината и широтата на ума на древните китайски управляващи, които са стояли на върха на социалната йерархия. За разлика от днешните политици, те са се ръководили от Небето и Земята във всяко едно отношение.

Припомняйки традиционните начини за възстановяване на човешката нравственост

В епохите на Суверените, императорите и царете хората са се опирали на нравствеността. Тяхното прозрение за разгадаване на природните мистерии са неразбираеми за съвременните умове. Когато днешните хора гледат на древните общества от гледна точка на съвременната наука и теорията на еволюцията, те разглеждат липсата на технологии и научни познания като невежество. Това се дължи на недостатъчната им собствена мъдрост.

Митовете и легендите, преминали през 5000-годишната китайска история, са отражение на хората от онова време. Тъй като управлението на всеки се е определяло от неговото ниво на владеене на Небесните Закони, е било необходимо за тези, които управляват, да имат способността да усещат, да общуват и да се интегрират с енергийното поле на Вселената. Само тези с най-високо ниво на нравствен финес са могли да станат Суверени, императори или царе, тъй като само те са могли да изразят единството, или връзката, между Небето и човека.


При Небесния път ин и ян се преливат едно в друго, четирите сезона се редуват и човек се сближава с Небето и Земята. (Изображение: Чарлз Чан чрез Flickr CC BY-ND 2.0)

С течение на времето природата на боговдъхновените древни владетели става неразбираема за техните човешки потомци, чийто нравствен стандарт продължава да спада. С нарастващите научни познания на човека той е развил безкраен стремеж да контролира природата и да натрупва светски притежания. Тъй като вродените му инстинкти за общуване с Небето и Земята са деградирали и изгубени, хората гледат на нравствените образци на своите предци просто като на митове и легенди.

Мъдреци като Лао Дзъ и Конфуций са се застъпвали за ретроспекцията. Даоистът Лао Дзъ е предложил път за връщане към основите, който той нарича „Връщане към невинността на бебетата“, докато конфуцианството смята, че човек трябва да използва историческото минало, за да оценява хората и събитията. И двамата са видяли, че само като се върне назад, човек ще може да обърне обратно линията на „прогреса“ и да избегне своето унищожение.

Често се напомня на хората да не забравят корените си, да се освободят от оковите на изкушението и желанието, и да се държат високо-нравствено и честно. Това е съвет, който ще им позволи да се върнат обратно на пътя, който е в хармония и унисон с Небето и Земята.

Източник/ци: The Divine Governing Philosophy of Ancient Chinese Rulers - Vision Times

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!