(Minghui.org) През древната история хората като цяло са вярвали в почитаните от времето ценности и общото благо. Историята на Китай не е изключение.
От императори до обикновени граждани, китайските общества са ценяли добродетелта; хората са били насърчавани да се раководят от съвестта си в ежедневните дела. Това е водело както до просперитет и стабилност на обществото, така и до обогатяване на духовната култура. За някои хора това дори е означавало просветление посредством будизма и даоизма.
Но независимо от всичките апогеи на Китай през династиите Хан, Танг и Чинг, той е имал и злощастни времена в своята история. Много от тях са свързани с времена, през които моралът е бил пренебрегван.
Един такъв пример е управлението на Чонгджен, последният император от династията Минг. Редица фактори може да са допринесли за края на неговата династия, но неговата жестокост при екзекутирането на лоялния пълководец Юан Чонгхуан може би е изиграла критичната роля.
Друг такъв пример е от съвременната история - Китайската комунистическа партия (ККП). Десетки милиони хора са загинали от различните нейни политически програми и въпреки това тази трагедия продължава и днес, в разгара на коронавирусната криза.
Трагедията на Юан Чонгхуан
Юан Чонгхуан, роден в днешната провинция Гуанси в южната част на Китай, обичал да пътува и да създава приятелства. Той имал особен интерес към националната отбрана и граничната сигурност.
Когато манджурите атакували континентален Китай, Юан се съгласил да защитава Шанхайгуан, един от най-важните проходи на Великата стена. Така той имал възможност да сравни династията Минг с манджурските сили и решил да се съсредоточи върху отбраната, след което спрял граничната търговия, за да отслаби вражеската икономика. Тези стратегии работели добре и той успял многократно да побеждава врага, което бил рядък успех за династията Минг по това време. Тези постижения и дългосрочната стабилност на династията, благодарение на неговите стратегии, го утвърдили като един от най-великите генерали в китайската история.
Но поради разпространявани от врага слухове, император Чонгджен отстранил Юан от поста му и в крайна сметка го осъдил на смърт, която била ужасяваща - нарязване на над 3600 парчета с нож и то приживе. Нещо повече, много хора също повярвали на вражеските слухове и близо 10 000 жители от столицата са яли парчета от плътта му.
И не след дълго дошло възмездието - започнали епидемии, най-вече в столицата. В допълнение към манджурските сили, армиите на Ли Зиченг също започнали да се бунтуват. В крайна сметка династията Минг паднала и императорът се самоубил едва на 33-годишна възраст.
Неизмерими загуби, причинени от ККП
В сравнение с управлението на император Чонгджен, вредата, причинена от ККП през последните десетилетия, е далеч по-голяма. И всеки път, вместо да признае за собствените си престъпления, режимът често назовава такива предизвикани от него бедствия „природни бедствия“.
Един такъв пример е движението „Големият скок напред“, което става от 1958 до 1962 г. Вътрешни документи на ККП сочат, че през това време над 30 милиона китайски граждани са умрели от глад. Над един милион са загинали само в град Синян, провинция Хенан.
Статистиката показва, че реколтата е била нормална през тези години, факт, който противоречи на природните бедствия, изобразени от пропагандата на ККП. Всъщност ККП е изнесла 4,12 милиона тона зърно през 1959 г. и още 2,7 милиона тона зърно през следващата година. Подобно количество би могло лесно да помогне на около 30 милиона души да не умрат от глад по време на пика на Големия скок, от зимата на 1959 до пролетта на 1960.
Друг пример е земетресението в Тангшан, Китай на 28 юли 1976 г. Въпреки че е едва 18-то по големина земетресение през века, това земетресение е може би най-опустошителното - с жертви около 240 000 души. Основната причина за този висок брой на жертвите е, че преди земетресението не е направено предупреждение към обществеността.
Всъщност, в Тангшан само две седмици по-рано на 14 юли се е провела общонационална конференция за предотвратяване на земетресенията, където е имало многобройни опити на експерти да докладват своите прогнози за предстоящото земетресение в Тангшан. Но всички те са били потиснати и заглушени от ККП по политически причини, поради близостта на града до Пекин.
Уанг Ченмин, млад учен от Националната администрация по земетресенията, рискува и споделя своите констатации по време на дискусионни сесии в малки групи на 17 и 18 юли. Делегат от окръг Чинлонг, провинция Хъбей, чува това и бързо се свързва с местните власти за незабавни действия. Когато земетресението става на 28 юли, никой не загива в окръг Чинлонг - с население от 400 000 души - въпреки че мястото е само на около 115 км (71 мили) от Тангшан.
Чудото на Чинлонг е документирано от ООН като пример за ефективно предупреждение, предотвратяване и мениджмънт на бедствия. Това чудо развенчава пропагандата на Китайската комунистическа партия, че земетресението в Тангшан е станало „внезапно“ и е нямало никакви предупредителни знаци.
Опасностите от измамата
В съответствие с традиционните ценности, практикуващите Фалун Гонг следват принципите на Истина-Доброта-Търпение, за да станат по-здрави хора и по-добри граждани. Въпреки че от юли 1999 г. ККП силно потиска практикуващите с мащабни пропагандни кампании и бруталност, тя не успява да компрометира вярата и волята на практикуващите към духовно усъвършенстване.
От друга страна, след като разбират за лъжите и жестокостта на ККП, над 350 милиона души са напуснали до сега ККП и нейните младежки организации.
Що се отнася до продължаващата пандемия от коронавирус, в статия, публикувана в New England Journal of Medicine от група китайски учени, се казва, че „има доказателства, че предаването от човек на човек е станало сред близки контакти от средата на декември 2019 г.“ Но Китайският център за контрол и превенция на заболяванията (CCDC) не обяви до 20 януари 2020 г., че болестта може да се предава от човек на човек.
Всъщност 8 лекари са били наказани от полицията на Ухан на 1 януари, защото са разговаряли с други за нарастващата епидемия. Сред тях по-късно е д-р Ли Уенлианг от Централната болница в Ухан, който е заразен и умира от вируса на 6 февруари 2020 г. Тази забавена информация и продължаващи прикривания водят до бързо разпространение на вируса във всички провинции на Китай и над 30 страни по света.
Това е последният от поредицата примери от древни времена до съвремието, които ни показват, че само едно общество, което следва съвестта си и действа добросъвестно, може да има проспериращо бъдеще. А защо същото да не важи и за индивида...
