Следвайте "Буднаера" в Телеграм
ДЕВЕТ КОМЕНТАРА ЗА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ: Коментар 5: Тайното споразумение на Дзян Дзъмин с Китайската комунистическа партия за преследване на Фалун Гонг
Illustrations by "Daxiong" (pen name of Guo Jingxiong), art and composition by Luis Novaes. (Epoch Times)
Обратно към СЪДЪРЖАНИЕ: ДЕВЕТ КОМЕНТАРА ЗА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ
Въведение
Г-жа Джан Фуджен, около 38-годишна, е служителка на Сиенхъ Парк, гр. Пинду, провинция Шангдон в Китай. През ноември 2000г тя отива в Пекин, за да апелира в подкрепа на Фалун Гонг. и по-късно е отвлечена от властите. Според вътрешна информация, полицията изтезава и унижава Джан Фуджен, събличайки я гола и обръсвайки главата й. Жената е връзвана за легло с разпънати четири крайника и така е принудена да се изхожда на място. По-късно полицията я инжектира с неизвестна отровна субстанция. След инжектирането Джан почти полудява от силните болки. Тя умира от това неописуемо страдание след дълго мъчение. Целият процес е бил наблюдаван от местните органи на „Управление 610” (от доклад на Интернет-страниците на Минхуей/Minghui от 23 юли 2004 г.). [1]
Г-жа Ян Лирон, 34-годишна, живее ул. Беймен, гр. Динджоу, префектура Баодин, провинция Хубей. Нейното семейство често е тормозено и сплашвано от полицията, защото тя практикува Фалун Гонг. На 8 февруари 2002 г. след нощно нахлуване на полицията в дома им, съпругът на г-жа Ян, шофьор към Бюрото по стандарти и метеорология, се травматизира и изплашва, че ще загуби работата си. Той не успява да понесе огромното напрежение, което властите упражняват върху него. Рано на следващата сутрин, възползвайки се от момент, когато възрастните им родители са извън къщата, той удушва съпругата си. Ян Лирон умира трагично, оставяйки след себе си 10-годишен син. След това съпругът съобщава за станалото на властите и полицията пристига на мястото на събитието, за да направи аутопсия на тялото, което е все още топло. Те взимат много органи, като докато ги отстраняват, тялото все още излъчва топлина и кръвта блика от него. Персоналът на общественото Управление по безопасност в Дингжоу заявява: “Това не е аутопсия на труп, това е вивисекция!” (от доклад на Интернет-страниците на Clearwisdom от 25 септември 2004 г.). [2]
В принудителния трудов лагер Уанджя в провинция Хейлонджиан, бременна жена в седмия месец бива овесена на греда. Връзват ръцете й с грубо въже, прокарано през скрипец, закачен на гредата. Столът, който подкрепя тежестта на тялото й, бива отместен и тя увисва във въздуха. Гредата била на 3-4 метра от земята. Единият край на въжето минавал през скрипеца, а другия край се държал от охраната на затвора. Когато охраната дръпнела въжето, тя увисвала във въздуха; щом пуснели въжето, тя бързо падала на земята. Бременната жена страда в това болезнено изтезание, докато не абортира. Още по-жестоко е това, че съпругът й е заставен да присъства и да гледа как съпругата му търпи мъчението. (от доклад на Интернет-страниците на Минхуей от 15 ноември 2004 г., интервю с г-жа Уан Юджи, изтезавана в продължение на над 100 дни в принудителния трудов лагер Уанджя). [3]
Тези потресаващи трагедии се случват в съвременен Китай. Те са се случили на Фалун Гонг практикуващи, които са преследвани жестоко, и са само няколко от многобройните случаи на изтезания, които са станали през последните 5 години от началото на непрестанните репресии.
Откакто Китай започва икономически реформи в края на 70-те години на ХХ век, ККП се нагърбва да създаде позитивен и либерален образ пред международната общественост. Но преследването на Фалун Гонг през последните 5 години - масово, кърваво, безразсъдно, яростно и брутално - дава възможност на международната общественост още веднъж да стане свидетел на истинското лице на ККП и на това, което се превърна в най-големия позор в историята на човешките права. Докато широката публика в Китай, под заблудата, че ККП се подобрява и прогресира, вини ниския морал на полицията за зверствата, извършени в рамките на китайската правна система и законодателство, бруталното и систематично преследване на Фалун Гонг, което е повсеместно и засяга всяко ниво на китайското общество, напълно разбива тази илюзия за напредък по отношение на човешките права. Много хора сега размишляват как толкова кърваво и жестоко преследване е могло да се случи в Китай. Социалният ред бе отново стабилизиран след хаоса на Великата Културна Революция отпреди 20 години - защо Китай навлиза в друг подобен цикъл на кошмари?Защо Фалун Гонг, който поддържа принципите на „Истинност, Доброта и Търпимост” и е разпространен в повече от 60 страни по целия свят, се преследва само в Китай и никъде другаде по света? Каква е връзката между Дзян Дзъмин и ККП по време на това преследване?
На Дзян Дзъмин му липсват и способности, и почтеност. Без прецизно настроената машина за насилие на ККП, основана на убийства и лъжи, той никога не би бил в състояние да предприеме такъв геноцид – геноцид, който е широкоразпространен в Китай и се разпростира дори и в чужбина. По същия начин ККП не би тръгнала така лесно срещу течението на историческата тенденция на постигнатата наскоро от нея икономическа реформа и опити за свързване с външния свят; само своеволен диктатор като Дзян Дзъмин, решен да получи своето, би могъл да осъществи това. Тайното споразумение и резонансът между него и злия призрак на ККП засилват зверствата на преследването до безпрецедентно ниво. То наподобява влиянието на резонанса от звука на екипировката на алпиниста върху натрупания сняг, което може да причини лавина и да доведе до бедствени последствия.
******************
І. Сходни произход и история водят до еднакво чувство за криза
Дзян Дзъмин е роден в неспокойната 1926 година. Той, като и ККП, укриваща своята кървава история, също укрива миналото си на изменник на Китай пред партията и китайския народ.
Когато Дзян Дзъмин е 17-годишен, световната антифашистка война е в пълен разгар. Когато патриотични младежи отиват един след друг на фронтовата линия, за да се сражават с Япония и да спасяват Китай, Джианг Дземин избира през 1942 г. да следва висше образование в Централния Университет, формиран от марионетния режим на Уанг Джинуей в Нанджин, под контрола на Япония. . Проучвания, направени от различни източници предполагат, че истинската причина за това е миналото на биологичния баща на Дзян Дзъмин, Дзян Шиджун, който е бил високопоставен офицер в отдела за антикитайска пропаганда на Японската армия след окупирането на провинция Дзянсу от Япония по време инвазията в Китай. Дзян Шиджун наистина е бил китайски предател.
По отношение на предателство и измяна Дзян Дзъмин и ККП са еднакви: те са толкова лишени от чувства и любов към китайския народ, че се осмеляват безразсъдно да убиват невинни хора.
За да проникне в ККП и да се облагодетелства материално и по ранг, след спечелването на гражданската война от ККП, Дзян Дзъмин съчинява лъжата, че е бил осиновен и отгледан от своя чичо Джиан Шанчин, който се присъединява към ККП от ранна възраст, а по-късно е застрелян от бандити. Вследствие на изфабрикуваното си семейно минало, само за няколко години той е повишен от низш служител до заместник-министър в Министерството на електронната индустрия. Повишението на Дзян не се дължи на неговите способности, а на личните му връзки и услуги. Докато заема поста секретар на ККП в град Шанхай, Дзян Дзъмин не пести усилия, за да получи благосклонността на магнати от ККП като Ли Шианнян и Чен Юн [7], които идват в Шанхай всяка година за Пролетния Фестивал. Дори като партиен секретар на град Шанхай веднъж той стои и чака в дълбокия сняг в продължение на няколко часа, за да достави лично торта за рождения ден на Ли Шианнян.
Масовото избиване на площад Тянанмън от 4 юни 1989 г. е друга повратна точка в живота на Дзян Дзъмин. Той става генерален секретар на ККП като закрива либералния вестник „World Economic Herald”, поставя лидера на Народното Събрание Уан Ли под домашен арест и подкрепя репресиите от 4 юни. Дори още преди избиването да се е случило, Дзян Дзъмин връчва поверително писмо на Дън Сяопин с искане за вземането на “решителни мерки” срещу студентите; в противен случай “нацията и партията биха били превзети”. През последните 15 години Дзян е провеждал произволно потискане и избиване на всички дисиденти и групи, които са поддържали независими убеждения, в името на “стабилността като върховен приоритет”.
Откакто Русия и Китай започват да инспектират общата си граница през 1991 г., Дзян Дзъмин напълно признава нашествията на царя и на бившия Съветски Съюз и приема всички неравностойни договори между Русия и Китай от Айджунския договор. Така над един милион квадратни километра китайски земи са загубени завинаги от него.
Със своето лично минало, претендирайки, че е сирак на мъченик на ККП, докато всъщност е най-големият син на китайски предател, Дзян Дзъмин лично следва примера на ККП на измама; с подкрепата си на избиването от “4 юни” и потискането на демократичните движения и религиозни вярвания той усвоява практиката на убийства на ККП; също както ККП бе под заповедите на Съветския Съюз като далекоизточен клон на комунистическия Интернационал, така и Дзян Дзъмин сега раздава безплатно земи; той е опитен в предателството, което е толкова присъщо за ККП.
Дзян Дзъмин и ККП споделят сходни, позорни произход и минало. Поради това и за двамата е характерно силното чувство на несигурност относно властта си.
******************
ІІ. Дзян Дзъмин и ККП се страхуват еднакво от “Истинност, Доброта и Търпимост”
Историята на интернационалното комунистическо движение е написана с кръвта на стотици милиони хора. Почти всяка комунистическа държава преминава през процес, подобен на потискането на контрареволюционерите от Сталин в бившия Съветски Съюз. Десетки милиони невинни хора са избити. През 90-те години бившият Съветски Съюз се разпада и Източна Европа преминава през драстични промени. За една нощ комунистическият блок губи повече от половината си територия. ККП си извлича поука от този урок и осъзнава, че прекратяването потисничеството и признаването правото на свободата на словото би било еквивалентно на търсенето на собствената си гибел. Ако на хората им се позволи да се изразяват свободно как ККП би могла да прикрива кървавите си зверства? Как би могла да оправдава измамната си идеология? Ако потисничеството бъде спряно и хората не се чувстват заплашени и не се страхуват, няма ли да се осмелят да изберат начин на живот и вяра, различни от комунизма? Тогава как би могла Комунистическата партия да поддържа социалната основа, така необходима за оцеляването й?
По същество ККП си остава същата, независимо от повърхностните промени, които може да е правила. След избиването на “4 юни” Дзян Дзъмин призовава: “Унищожете всички неустойчиви елементи още в ембрионалния им стадий”. Изключително уплашен той заключава, че никога няма да спре да лъже народа и ще продължава да потиска хората, докато те не бъдат напълно неутрализирани.
По това време Фалун Гонг е представен в Китай. Отначало Фалун Гонг е считан от мнозина за вид чигонг [8] с особено могъщата способност да поддържа човек здрав и във форма. По-късно хората постепенно осъзнават, че същината на Фалун Гонг не е в неговите 5 лесни упражнения, а в това да научи хората да станат по-добри въз основа на принципите Истинност, Доброта и Търпимост.
Фалун Гонг учи на „Истинност, Доброта и Търпимост”; Комунистическата партия бълва лъжовност, омраза и борба
Фалун Гонг насърчава “Истинността”, което означава казване единствено на истината и вършене на истинни неща. ККП разчита на лъжи, за да промива мозъците на хората. Ако всеки започне да казва истината, обществеността ще научи, че ККП се издига, любезничейки със Съветския Съюз, убивайки, отвличайки, бягайки, когато й изнася, отглеждайки опиум, присвоявайки си каузата на борбата срещу японското нашествие и така нататък. ККП веднъж заявява: “Нищо значително не може да бъде осъществено без лъжа”. След като заграбва властта, тя инициира поредица политически движения и си навлича безчетни кървави дългове. Така насърчаването на „Истинност” би значело неизбежна гибел за ККП.
Фалун Гонг насърчава “Доброта, Състрадание”, което включва мислене първо за другите и проява на доброта към другите във всички обстоятелства. ККП винаги е застъпвала “жестока борба и безмилостно унищожаване”. Образцовият герой на ККП Лей Фън веднъж казва: “Ние трябва да се отнасяме безмилостно към нашите врагове и да сме студени като суровата зима”. Всъщност ККП третира така не само своите врагове, но и собствените си членове. Основателите на Комунистическата партия, върховните главнокомандващи и маршали и дори председателят на страната са били безмилостно разследвани, жестоко бити и измъчвани от собствената си партия. Избиването на така наречените класови врагове е било така жестоко, че може да изправи косата на човек. Ако добротата доминираше в обществото, масовите движения, уповаващи се на “порочността”, започнати от Комунистическата партия, никога нямаше да могат да се осъществят.
„Комунистически манифест” гласи: “Историята на всички досега съществуващи общества е история на класовата борба”. Това изобразява концепцията на Комунистическата партия за историята и за света. Фалун Гонг насърчава търсене на недостатъци в себе си при наличието на конфликти. Това виждане за самонаблюдение и самоконтрол е в пълна противоположност с философията на ККП за борба и атака.
Борбата на Комунистическата партия е била главното средство за завземане на политическата власт и оцеляване. Комунистическата партия периодично подема политически движения за потискане на определени групи от хора, за да се презареди и да „съживи революционния си борбен дух”. Процесът е повтарян насилствено и с лъжи, за да се засили и поднови страха у хората и по този начин тя да запази властта си.
От идеологическа гледна точка философията, на която е разчитала Комунистическата партия за своето оцеляване, е напълно противоположна на това, което учи Фалун Гонг.
Хората с праведни убеждения са безстрашни, докато ККП разчита на страха у хората, за да поддържа политическата си власт
Хората, които разбират истината, са безстрашни. Християнството е било преследвано в продължение на почти 300 години. Безчислен брой християни са били обезглавени, изгорени или удавени и дори хвърляни на лъвове, но християните не изоставят своята вяра. Когато будизмът преминава през изпитания на Дхарма в историята, будистите също се придържат към вярата си по подобен начин.
Атеистичната пропаганда цели да накара хората да повярват, че няма рай или ад, нито пък кармична отплата (възмездие за греховете), така че хората повече да не бъдат възпирани от съвестта си. Вместо това, тя ги насърчава да се съсредоточат върху богатството и охолството като реалност в този свят. Така слабостите в човешката природа могат да бъдат манипулирани чрез използването на заплахи и изкушения, за да се контролират хората напълно. Тези, които имат силна вяра обаче са в състояние да прозрат през живота и смъртта. Илюзиите на света не ги вълнуват. Те приемат изкушенията на земния свят и заплахите към техния живот леко, превръщайки в невзрачни всякакви опити на Комунистическата партия да ги манипулира.
Високите морални стандарти на Фалун Гонг смущават ККП
След клането на 4 юни 1989 г., идеологията на ККП претърпява пълен провал. През август 1991 г. рухва Комунистическата партия на бившия Съветски Съюз, последвано от драстични промени в Източна Европа. Това довежда до неимоверен страх и напрежение в ККП. Законността на нейното управление и изгледите за нейното оцеляване се изправят пред безпрецедентни предизвикателства в резултат на сблъсъка й с огромни вътрешни и външни кризи. По това време ККП повече не може да сплоти членовете си с оригиналните доктрини на марксизма, ленинизма и маоизма. Вместо това тя се обръща към повсеместна корупция в замяна на партийна лоялност. С други думи, на следващите партията ще им се разреши да получат лични облаги посредством корупция и незаконно присвояване - привилегия, недостъпна за непартийни членове. Особено след визитата на Дън Сяопин в Южен Китай през 1992 г. [6], спекулата и корупцията на държавните служители с недвижими имоти и на фондовата борса се развихрят в Китай. Незаконните втори съпруги и контрабандата са навсякъде. Порнография, хазарт и наркотици вилнеят из цял Китай. Може да е несправедливо да се каже, че не е имало нито един добър човек в Комунистическата партия, но широката публика отдавна е загубила вяра в антикорупционните усилия на партията, вярвайки, че повече от половината държавни служители от средно и висше ниво са въвлечени в корупцията.
В същото време високите морални стандарти, демонстрирани от практикуващите Фалун Гонг, следващи Истинност, Доброта и Търпимост, отекват с доброта в сърцата на обществото. Над 100 милиона души са заинтригувани от Фалун Гонг и започват да го практикуват. Фалун Гонг е огледало на праведността, което по собствената си природа разкрива цялата нечестивост на ККП.
ККП изпада в извънредна завист поради начина на разюпространение и осъществяване на Фалун Гонг
Уникалният начин, по който Фалун Гонг се разпространява, е от човек на човек и от сърце на сърце. Фалун Гонг има рехава управленческа структура и всеки може свободно да идва и да си тръгва, когато пожелае. Това е много различно от стриктната организация на ККП. Въпреки строгата организация, политическото обучение и груповите дейности, провеждани ежеседмично или дори по-често в клоновете на ККП, съществуват единствено като формалност. Малцина партийни членове са съгласни с партийната идеология. Практикуващите Фалун Гонг, от друга страна, осъзнато следват принципите на Истинност, Доброта и Търпимост. В резултат на мощния ефект на Фалун Гонг върху подобряване психическото и физическото здраве на хората, които го практикуват, Фалун Гонг се разраства в геометрична прогресия. Практикуващите доброволно изучават серията от книги на г-н Ли Хонгджъ и популяризират Фалун Гонг на собствени разноски. За краткия период от седем години броят на практикуващите Фалун Гонг достига 100 милиона души. Когато те практикуват упражненията сутрин, музиката за упражнения на Фалун Гонг може да се чуе в почти всеки парк на Китай.
Комунистическата партия заявява, че Фалун Гонг “се съревновава” с ККП за народните маси и че е “религия”. Всъщност това, което Фалун Гонг донася на хората, е култура и начин на живот. Той е прародителската култура и корените на китайската традиция, които китайският народ отдавна е загубил. Дзян Дзъмин и Комунистическата партия се страхуват от Фалун Гонг, защото след като веднъж тази традиционна нравственост бъде възприета от обществото, нищо не може да попречи на бързото й разпространение. Китайските традиционни вярвания са отстранявани насилствено и подправяни от Комунистическата партия в продължение на десетилетия. Завръщането към традицията би било исторически избор. Това би бил път, избран от огромното мнозинство хора след изживените от тях мъки и мизерия. При предоставянето на такъв избор, хората определено биха разграничили правото от грешното, вероятно биха оставили порочното назад. Това определено би било фундаментално отричане и изоставяне на това, което Комунистическата партия пропагандира. То ще е като удар в “ахилесовата пета” на ККП. Човек може да си представи дълбокия страх и завист на ККП, когато броят на хората, практикуващи Фалун Гонг, надхвърли броя на членовете й.
ККП упражнява тотален контрол върху всяка една част от обществото в Китай. Във всяко село в провинцията има клонове на Комунистическата партия. В градските райони клоновете на ККП се намират във всяко квартално административно управление. В армията, в правителството и предприятията партийните клонове достигат до самите им основи. Абсолютен монопол и еднолична машинация са основните мерки, които ККП предприема, за да поддържа режима си. Китайската конституция смекчаващо определя този феномен като “настойчивост във водещата роля на партията”. Практикуващите Фалун Гонг от друга страна са очевидно по-склонни да приемат „Истинност, Доброта и Търпимост за свои принципи. ККП съзира в това само отричане на водещата роля на партията, което е абсолютно недопустимо за нея.
Комунистическата партия счита вярата във Фалун Гонг за заплаха към законността на комунистическия режим
Истинската вяра неизбежно се явява значително предизвикателство за Комунистическата партия. Защото законността на комунистическия режим се гради на така наречения диалектически материализъм и желанието да се изгради “рай на земята”, за което може да се разчита единствено на водачеството на “авангарда на света”, а именно - Комунистическата партия. Същевременно, практикуването на атеизъм позволява на Комунистическата партия свободно да интерпретира какво е добродетел и какво е добро и лошо. В резултат на това, всъщност не остава никаква нравственост или разграничаване на доброто от лошото. Всичко, което хората трябва да запомнят е, че партията винаги е “велика, славна и права”.
Вярата в Бог обаче дава на хората непроменим стандарт за добро и лошо. Практикуващите Фалун Гонг преценяват правото и грешното въз основата на „Истинност, Доброта и Търпимост”. Това очевидно затруднява постоянните опити на ККП да “уеднакви мисленето на хората”.
Ако продължим с тези анализи могат да се видят и още много други причини. Всяка от тези причини обаче е гибелна за ККП. Всъщност Дзян Дзъмин репресира Фалун Гонг поради същите причини. Той започва своята кариера, лъжейки за миналото си и затова естествено се страхува от “истината”. Посредством потискане на хората той бързо набира успех и власт, и естествено храни неприязън към “Доброта, Състрадание”. Той поддържа властта си посредством политически борби вътре в партията и така има естествена неприязън към “Търпимост”.
От един малък случай можем да си направим извод за това, доколко изключително дребнав и завистлив е Дзян Дзъмин. Музеят на Културните останки хемудо [4] в областта Юяо (сега обявена за град) на провинция Джейян, е важно историческо и културно средище, за което се грижи държавата. Първоначално Циао Ши [5] написва посвещение за музея на Културните останки хемудо. През септември 1992 г. Дзян Дзъмин вижда посвещението на Циао Ши при посещението си в музея и лицето му се навъсва и помръква. Придружаващият персонал силно се обезпокоява, тъй като знае, че Дзян Дзъмин не харесва Циао Ши и че освен това Дзян е известен със стремежа си за себеизтъкване до такава степен, че би написал посвещения където и да било, каквито са случаите с посещението му в управлението на пътната полиция на държавното Бюро за сигурност в град Джинан и на Асоциацията за пенсионираните инженери в град Дженджоу. Музейният персонал не се осмелява да пренебрегне дребнавия Дзян Дзъмин и в последствие, през май 1993 г., музеят е затворен за ремонт, а преди отново да отвори врати, посвещението на Циао Ши е заменено с посвещение на Дзян.
Казват, че Мао Цзедун има “четири тома от дълбокомислени и могъщи трудове”, докато избраните трудове на Дън Сяопин съдържат “котешка теория” [9] с привкус на практичност. Дзян Дзъмин изтощава мозъка си, но успява да измисли само три изречения, при все това заявявайки, че измисля “Трите представи”. Те са публикувани в книга и пропагандирани от ККП на всички нива на държавата, като книгата се продава само защото хората са насилени да я купят. Въпреки това партийните членове не уважават Дзян Дзъмин ни най-малко. Те разпространяват клюки за неговата афера с певица, неловките епизоди от изпълненията му на “О соле мио” при пътуванията му в чужбина и неговото сресване на косата пред краля на Испания. Когато основоположникът на Фалун Гонг г-н Ли Хонгджъ, роден като обикновен гражданин, изнася лекция, лекционната зала се изпълва с професори, експерти и китайски студенти, учещи в чужбина. Много хора с докторски титли и висшисти прелитат хиляди километри, за да го чуят. Когато г-н Ли изнася красноречиво лекции, той не използва никакви записки. След това лекцията може да бъде записана на хартия и отпечатана като книга. Всички тези неща са непоносими за Дзян Дзъмин, който е суетен, завистлив и дребнав.
Дзян Дзъмин води изключително разточителен, похотлив и покварен живот. Той похарчва 900 милиона юана (над 110 милиона долара), за да закупи луксозен самолет за лични нужди. Дзян често тегли с десетки милиарди от обществените фондове, за да развива бизнеса на сина си. Той използва непотизъм, за да издига своите роднини и раболепни слуги до високопоставени постове над министерско ниво и прибягва до отчаяни и крайни мерки в прикриване корупцията и престъпленията на своите близки и приятели. Поради всички тези причини Дзян се страхува от високо нравствения и морален авторитет на Фалун Гонг и дори още повече от това, че темите за Небето, ада и принципите за съответното възнаграждение на доброто и възмездие на лошото, за които Фалун Гонг говори, са действително реални.
Макар и Дзян да държи в ръцете си най-голямата власт в ККП, на него му липсват политически постижения и талант и той често се тревожи, че ще бъде изместен сред безмилостните борби за власт в партията. Той е много чувствителен относно статуса си на “ядро” на властта. За да се справя с разногласията, той крои задкулисни заговори, с които да се отърве от политическите си врагове Ян Шанкун и брат му Ян Байбин. На 15-я и 16-я Национален конгрес на комитета на Комунистическата партия (1997 г. и 2002 г.), Джианг принуждава своите опоненти да напуснат постовете си.. Същевременно игнорира съответните регулации и се хваща за поста си като удавник за сламка.
През 1989 г. в качеството си на нов генерален секретар на ККП, Дзян Дзъмин дава пресконференция за репортери от страната и чужбина. Френски репортер запитва относно случай със студентка, която поради участие в студентското движение от "4 юни" на площад Тянанмън е пратена да пренася тухли във ферма в провинция Сичуан и е многократно изнасилвана от местните селяни. Дзян отговаря: “Не зная дали това, което казвате е истина, но тази жена е яростен бунтовник. Дори и да е вярно, тя си го заслужава.” По време на Културната революция, след като е задържана в затвора Джан Дзисин [10] е подложена на групово изнасилване и гърлото й е прерязано (за да не й се даде възможност да разкрие истината). Дзян Дзъмин може би смята, че тя е заслужила и това. Можем лесно да прозрем жестокостта и разбойническата наклонност в манталитета на Дзян Дзъмин.
Накратко, гладът на Дзян Дзъмин за диктаторска власт и жестокост, както и страхът му от „Истинност, Доброта и Търпимост”, са причините за безразсъдното му започване на кампанията за репресиране на Фалун Гонг. Това е в пълно съгласие с маниера на действие на ККП.
******************
ІІІ. Дзян Дзъмин и ККП се споразумяват тайно
Дзян Дзъмин е известен със самохвалството си и с използването на политическо мошеничество. Неговата некомпетентност и неграмотност са добре познати. Макар че от все сърце възнамерява да “изтреби” Фалун Гонг, мотивиран от личната си злоба, той не е способен да направи много, тъй като Фалун Гонг се корени в традиционната китайска култура и вече е станал толкова популярен, че е спечелил доста широка социална основа. Въпреки това механизмите за тирания, използвани от ККП и усъвършенствани по време на безбройните кампании, работят на пълен ход и ККП планира да изкорени Фалун Гонг. Дзян Дзъмин се възползва от позицията си на генерален секретар на ККП и лично инициира изключително репресивните действия срещу Фалун Гонг. Ефектът от тайното споразумение и резонанса между него и ККП е като лавина, причинена от виковете на алпинист.
Преди Дзян да издаде официалните заповеди за репресии срещу Фалун Гонг, ККП вече бе започнала своето потисничество, наблюдение, разследване и фабрикации за формулирането на обвинения срещу Фалун Гонг. Злият призрак на ККП инстинктивно се чувства заплашен от „Истинност, Доброта и Търпимост”, да не говорим за безпрецедентно бързия растеж на броя на практикуващите. Секретни служители от Обществена сигурност на ККП навлизат сред тях още в началото на 1994 г., но не намират нищо нередно, а някои дори започват да практикуват сериозно Фалун Гонг. През 1996 г. всекидневникът „Гуанмин” нарушава “Трите ограничения” (държавна политика относно чигонг-практиките, изразяваща се в “не-застъпване, ненамеса и не-осъждане” на дейностите им) и публикува статия, осъждаща идеологията на Фалун Гонг. След тази публикация политици, израснали сред редиците на обществената сигурност, или с титли „научни работници”, непрестанно нападат Фалун Гонг. В началото на 1997 г. Луо Ган, секретар на политическия и правен отдел на ЦК на ККП се възползва от властта си и издава разпореждане на Бюрото за обществена сигурност за предприемането на всенародно разследване на Фалун Гонг с цел да се оправдае евентуалната забрана на практиката. След като от цялата страна е докладвано, че не е намерено никакво доказателство, Луо Ган издава Окръжно № 555: “Съобщение, относно започване на разследване на Фалун Гонг” от Първо бюро на Министерството на обществената сигурност (известно също като Бюро за политическа сигурност). Той първо обвинява Фалун Гонг в това, че е “зъл култ” и след това нарежда на полицейските служби в цялата страна да разследват систематично Фалун Гонг, използвайки тайни агенти за събирането на доказателства. И това разследване не намира никакви доказателства в подкрепа на обвинението.
Преди организацията на злия призрак ККП да започне репресирането на Фалун Гонг, тя се е нуждаела от подходящ човек, който да задвижи механизма на потисничество. Начинът, по който лидера на ККП би се справил с този въпрос, е решаващ. Като човек, лидерът на ККП може да притежава и доброта и порочност – двете противоположности на човешката природа. Ако избере да следва добрата си страна, може временно да ограничи изригването на долната природа на партията; в противен случай, злата природа на ККП би се проявила напълно.
По време на демократичното студентско движение през 1989 г., Джао Джиан, тогавашен генерален секретар на Централния комитет на ККП, няма никакво намерение да репресира студентите. Осемте партийни висшестоящи, управляващи ККП по това време, са всъщност тези, които настояват за репресиране на студентите. Тогава Дън Сяопин заявява: “(Ще) убием 200 000 души в замяна на 20 години стабилност”. Така наречените “20 години стабилност” всъщност означават 20 години управление на ККП. Тази идея е в съответствие с фундаменталната цел на ККП за диктатура, затова тя е приета от партията.
Що се отнася до Фалун Гонг, от общо седемте члена на Изпълнителния комитет на Политбюро на ЦК на ККП, Дзян Дзъмин е единственият, който настоява за репресията. Извинението, което Дзян дава е, че това е свързано с “оцеляването на партията и страната”. Това докосва най-чувствителния нерв на ККП и провокира склонността на партията към борба. Опитът на Дзян Дзъмин да поддържа собствената си власт и опитът на ККП да поддържа диктатурата си на единствена партия се оказват тясно свързани.
Вечерта на 19 юли 1999 г., Дзян Дзъмин председателства конференция на най-високопоставените кадри на ККП. Със своята политическа власт той прегазва закона, лично “обединява” разбирането на всички присъстващи членове и лично взима решение за започване на масивни репресии срещу Фалун Гонг. Той забранява Фалун Гонг в името на китайското правителство и заблуждава обществеността. ККП, китайското правителство и механизмите за насилие, използвани от партията, са употребени до краен предел в съкрушително репресиране на милиони невинни практикуващи Фалун Гонг.
Ако генералният секретар на ККП по това време бе някой друг, а не Дзян Дзъмин, репресиите срещу Фалун Гонг нямаше да се осъществят. В това отношение може да се каже, че ККП е използвала Дзян Дзъмин.
От друга страна, ако ККП не бе натрупала толкова много кървави дългове със своята разбойническа, неморална и свирепа природа, тя не би сметнала Фалун Гонг за заплаха. Без цялостния и всеобхватен контрол на ККП на всяка една част на обществото, намерението на Дзян Дзъмин да потисне Фалун Гонг не би получило нито организационната, нито финансовата и пропагандна подкрепа, които той получава - от дипломати, персонал и снаряжения до затвори, полиция, национални служби за сигурност и армия, или така наречената “подкрепа” от средите на религиите, науката и технологията, демократичните партии, профсъюзите, Младежките студентски организации, Асоциациите на жените и така нататък. В това отношение може да се каже, че Дзян Дзъмин е използвал ККП.
******************
ІV. Как Дзян Дзъмин използва ККП, за да репресира Фалун Гонг
Възползвайки се от организационния принцип на ККП, че “всички членове на партията трябва да са подчинени на Централния комитет”, Дзян Дзъмин експлоатира държавния апарат, контролиран от партията, за репресиране на Фалун Гонг. Контролираните от ККП организации включват армията, медиите, служителите на обществена сигурност, полицията, полувоенната полиция, държавните сили за сигурност, правната система, Народното събрание, дипломатическия персонал, а също и псевдо-религиозните групи. Армията и полувоенната полиция, изцяло контролирани от ККП, взимат директно участие в отвличането и арестуването на практикуващи Фалун Гонг. Средствата за масова информация в Китай подпомагат режима на Дзян Дзъмин в разпространяването на лъжи и оклеветяването на Фалун Гонг. Държавната система за сигурност е лично експлоатирана от Дзян Дзъмин за събирането и предоставянето на информация, фабрикуването на лъжи и фалшифицирането на информация. Народното събрание и правната система дадоха “легална” външност и облик на “управление според закона”, за да оправдаят престъпленията, извършени от Дзян Дзъмин и ККП, сполучливо заблуждавайки хора от всички сфери на обществото. Те се превръщат в инструмент за обслужване и защита на Дзян Дзъмин. В същото време, дипломатическата система разпространява лъжи сред международната общественост и подмамва чужди правителства, висши служители и международни медии с политически и икономически стимули, така че те да останат безмълвни по въпроса за преследването на Фалун Гонг.
По време на работната конференция на Централния комитет, на която е спуснато нареждането за репресия на Фалун Гонг, Дзян Дзъмин заявява: “Аз просто не вярвам, че ККП не може да победи Фалун Гонг”. При планирането на стратегията за репресия се поставят три директиви: “Съсипване на репутацията [на практикуващите Фалун Гонг], финансовото [им] банкрутиране и физическото [им] изтребление”. След това кампанията на репресии започва с пълна сила.
Експлоатиране на медиите за блокиране на потока от информация
Политиката на “съсипване на репутацията [на практикуващите Фалун Гонг] ”, се осъществява от медиите, които са под абсолютния контрол на ККП. Стартирайки от 22 юли 1999 г. - третия ден от кампанията за арестуване на практикуващи Фалун Гонг в цялата страна - контролираните от ККП средства за масова информация предприемат масирана пропагандна атака срещу Фалун Гонг. Да вземем например намиращата се в Пекин Централна китайска телевизия – CCTV (ЦКТ). От юли до края на 1999 г. ЦКТ излъчва по седем часа на ден предварително нагласени кадри, разпространяващи лъжи относно Фалун Гонг. Режисьорите на тези програми започват с изопачаване и фалшифициране на изказвания на г-н Ли Хонгджъ, основателя на Фалун Гонг, след което нахвърлят случаи на така наречените “самоубийства”, убийства и смърт в резултат на отказ от медицинско лечение. Те правят всичко, което им е по силите, за да очернят и оклеветят Фалун Гонг и неговия основател.
Най-разгласеният случай е изрязването на думата “не” от това, което г-н Ли Хонгджъ казва на публично събитие: “Инцидентът с така наречената експлозия на земята не съществува”. Програмата на ЦКТ превръща това изказване в “експлозията на земята съществува”, твърдейки по този начин, че Фалун Гонг разпространява теории за “края на света”. Използвани са и уловки за заблуждаване на обществото, като например приписване престъпленията, извършени от обикновени криминални престъпници, на практикуващи Фалун Гонг. Убийството, извършено от умопомрачения Фу Юбин в Пекин и смъртоносното отравяне на просяк в провинция Джейян – и двете се приписват на Фалун Гонг.. След това ККП използва медиите, за да подбуди омраза сред заблудената общественост, оправдавайки и търсейки подкрепа за непопулярното си, кърваво преследване.
Повече от 2000 вестника, над 1000 списания и стотици местни телевизионни и радио станции, намиращи се под абсолютния контрол на ККП, се претоварват в цялостната си клеветническа пропагандна кампания срещу Фалун Гонг. Тези пропагандни програми са по-нататък разпространени до всяка друга страна в света посредством китайската осведомителна агенция Шинхуа, китайските осведомителни служби, хонконгската китайска осведомителна агенция и други контролирани от ККП медии в чужбина. По непълни статистически данни, само за шест месеца са публикувани или излъчени над 300 000 новинарски публикации и програми, оскверняващи и насочени срещу Фалун Гонг, отравяйки съзнанието на безброй заблудени хора.
В чуждестранните китайски посолства и консулства са изложени огромен брой албуми, СD-та и публикации, критикуващи и претендиращи да „разобличават” Фалун Гонг. Специални колони на Интернет страниците на Министерството на външните работи са отделени за критикуването и “изобличаването” на Фалун Гонг. В допълнение на това, в края на 1999 г. по време на Азиатско-тихоокеанската среща за икономическо сътрудничество, състояла се в Нова Зеландия, Дзян Дзъмин напълно изоставя всякакъв етикет и раздава памфлет, охулващ Фалун Гонг, на всеки един от посетилите конференцията държавни глави на над десет страни. Във Франция, в нарушение на китайската конституция, Дзян Дзъмин нарича Фалун Гонг “зъл култ” пред чуждестранните медии, за да “ съсипе репутацията [на практикуващите Фалун Гонг] ”.
Черният облак на репресиите, задушаващ страната, сигнализира, че нещо така драстично като Културната революция се кани да започне отново.
Най- жалък е така нареченият инцидент на “самозапалване”, оркестриран през януари 2001 г., който е отразен по света с безпрецедентна скорост посредством информационната агенция Шинхуа с цел инсценирането на обвинение срещу Фалун Гонг. Оттогава инцидентът е критикуван от множество международни организации, включително и неправителствената организация Агенция за международно образование и развитие към ООН в Женева, като правителствено инсценирано действие, целящо да измами хората. По време на задаване на въпросите, член на телевизионния екип признава, че някои от кадрите, показани от ЦКТ са фактически заснети след това. Мошеническата природа на репресиращите е очевидна. Човек не може да спре да се чуди как тези “ практикуващи Фалун Гонг, които срещат смъртта така безстрашно” (отнася се до самозапалилите се) могат да са така отзивчиви към властите на ККП, че да им дадат възможност отново да заснемат кадрите на самозапалването.
Никакви лъжи не могат да оцелеят в светлината на деня. Докато тъче мълви и фабрикува лъжи, ККП същевременно прави всичко, което й е по силите, за да блокира потока от информация. Тя безпощадно потиска всеки репортаж от чужбина относно мероприятия на Фалун Гонг, а също така и всяка разумна защита от страна на практикуващите Фалун Гонг. Всички Фалун Гонг книги и други документи са унищожавани без изключение. Екстремални мерки са предприети за предотвратяване на всеки опит на чуждестранни медии да интервюират практикуващи Фалун Гонг в Китай, включително и прогонване на журналисти от Китай, упражняване натиск върху чуждестранни медии и постигане на принудителното им мълчание под заплахата от забрана на посещения в Китай.
Що се отнася до практикуващите Фалун Гонг в Китай, опитващи се да предадат в чужбина факти относно Фалун Гонг и материали, документиращи нечовешките репресии от властите, ККП също предприема драстични и брутални мерки за подтискането им. Ли Янхуа, жена на около 60 г., е от град Дашиджиан, провинция Лианин. Тя е отвлечена от полицията, докато раздава материали с информация за преследването на Фалун Гонг на 1 февруари 2001 г., и е пребита до смърт. За да прикрие престъплението си полицията заявява, че причина за смъртта й е „изпадането й в транс поради Фалун Гонг”.
Само в Университета в Чинхуа, на повече от дузина преподаватели и студенти са издадени дългосрочни затворнически присъди за раздаването на материали за Фалун Гонг. След излагане на фактите относно изнасилването при задържане на Г-ца Уей Шингян, практикуваща Фалун Гонг и дипломантка от Университета в Чонгчин, седем Фалун Гонг практикуващи от Чончин са осъдени с дългосрочни затворнически присъди.
Налагане на глоби и претърсване на домове без съответните правни процедури
Целият държавен апарат на ККП провежда политика на “финансово банкрутиране [на практикуващите Фалун Гонг] “. В усилията да бъдат сплашени и да им се причинят тежки финансови загуби, в продължение на над пет години от началото на репресиите, стотици хиляди практикуващи Фалун Гонг са глобени със суми, вариращи от хиляди до десетки хиляди юана. Без каквото и да било извинение местните власти, работните места, полицейските управления и службите за обществена сигурност произволно налагат тези глоби. На тези, които са принуждавани да платят глобите, не са им издавани никакви квитанции, нито пък са им посочвани някакви параграфи от закона като обяснение. Не се прилагат каквито и да е правни процедури.
Претърсването на домовете е друга форма на грабеж и сплашване, наложени на практикуващите Фалун Гонг. Тези, които са твърди в убежденията си, са изправяни пред незаконни претърсвания на домовете им от полицията по всяко време на денонощието. Пари и други ценности се конфискуват без никакво обяснение. В провинцията дори и запаси от зърнени и други хранителни продукти не са пощадени. Освен това отнетата от практикуващите Фалун Гонг собственост не се документира, нито пък въобще са издавани някакви разписки. Обикновено тези, които конфискуват имуществото на практикуващите, го задържат за себе си.
В същото време практикуващите Фалун Гонг се сблъскват с наказанието да бъдат уволнявани. В провинцията властите заплашват с конфискуване на земята им. ККП не пропуска и възрастните, вече пенсионери. Тяхната пенсия е преустановена и правителството изземва жилищата им. На някои от практикуващите Фалун Дафа, занимаващи се с бизнес, собствеността е конфискувана, а банковите сметки - замразени.
При провеждането на тази политика ККП усвоява подхода на „виновен по презумпция”. Тоест, ако се открие, че на някое работно място или държавно предприятие има Фалун Гонг практикуващи, лидерите и работещите по тези работни места не получават премии, нито пък са повишавани. Целта е да се подбуди омраза в обществото срещу практикуващите Фалун Гонг. Членовете на семейството и роднините на практикуващите Фалун Гонг също са изправени пред заплахата от уволнение, изключване на децата им от училище и прогонване от жилищата им. Всички тези мерки служат на една и съща цел: отрязване на всички възможни средства на доход на практикуващите Фалун Гонг, за да бъдат накарани те да се откажат от убежденията си.
Брутални изтезания и своеволни убийства
Ужасяващото нареждане “Унищожете ги [практикуващите Фалун Гонг] физически...” се изпълнява предимно от полицията, прокуратурата [11] и съдебната система в Китай. Според статистически данни от Интернет страницата Clearwisdom, поне 1143 практикуващи Фалун Гонг са убити в преследването за последните пет години. Смъртните случаи са в над 30 провинции, автономни райони и общини, и са под директното ръководство на централното правителство. До 1 октомври 2004 г. провинцията с най-висок документиран брой на убити е Хейлонджиян, следвана от Джилин, Ляонин, Хебей, Шандон, Сичуан и Хубей. Най-младият убит е на 10 месеца, а най-възрастният – на 82 години. Убитите жени са 51.3%, а тези на възраст над 50 години са 38.8%. Длъжностни лица от ККП признават неофициално, че действителният брой на убитите в преследването е много по-голям.
Бруталните изтезания, прилагани върху практикуващите Фалун Гонг, са много и разнообразни. Побой, биене с камшик, електрически шок, премръзване, връзване с въжета, оковаване във вериги и белезници за продължителни периоди от време, горене с пламък, с цигари или с нагорещено желязо, овесване с главата надолу, принудително стоене или коленичене за продължителни периоди от време, намушкване с бамбукови пръчки или с тел, сексуални малтретирания и изнасилвания са само част от прилаганите мъчения. През октомври 2000 г. охраната на принудителния трудов лагер Масанджа в провинция Ляонин съблича голи 18 жени, практикуващи Фалун Гонг и ги хвърля в мъжките затворнически килии за изнасилване и безчестия. Всички престъпления са документирани в своята цялост и са твърде много, за да се изброят.
Друг вид често срещано сред многото нечовешки изтезания е “психиатричното лечение”. Нормални, разумни и здрави практикуващи Фалун Гонг са незаконно държани под ключ в психиатрични заведения, където са инжектирани с неизвестни химически субстанции, способни да сринат централната нервна система. В резултат на това някои практикуващи получават частични или пълни парализи. Някои загубват напълно зрението или слуха си. Други получават увреждания на мускулите или вътрешните органи. Има и такива, които загубват частично или цялостно паметта си и стават психично болни. Вътрешните органи на някои практикуващи биват тежко увредени. Някои напълно загубват разсъдъка си. Други умират скоро след инжектирането с тези химически субстанции.
Статистиката показва, че случаите на преследване на практикуващите Фалун Гонг посредством “психиатрично лечение” се разпространяват в 23 от общо 33 провинции, автономни региони и общини, намиращи се под директното ръководство на централното управление в Китай. Не по-малко от 100 психиатрични заведения на нива провинция, област, окръг и град участват в репресиите. Въз основа на количеството и разпределението на тези случаи се вижда, че злоупотребата с психиатрични субстанции срещу практикуващите Фалун Гонг е добре планувано, систематично изпълнявано и спуснато от горе нареждане. Поне 1000 психично здрави практикуващи Фалун Гонг са изпратени в психиатрични заведения или във възстановителни центрове против волята им. Много от тях са насилствено инжектирани или хранени с химически субстанции, способни да унищожат нервната система. Тези практикуващи Фалун Гонг са също така връзвани с въжета и измъчвани с електрически шок. Поне 15 от тях умират само поради прекомерността на злоупотребите.
„Управление 610” простира пипалата си извън рамките на закона
На 7 юни 1999 г. Дзян Дзъмин оклеветява неоснователно Фалун Гонг на събрание на Политбюро. Той категоризира въпроса за Фалун Гонг като “класова борба”, лепва на практикуващите Фалун Гонг етикета “политически врагове на ККП”, предизвиква реакцията на ККП за борба и дава нареждането за установяване на “Управление за разрешаване проблема с Фалун Гонг” в Централния комитет. Тъй като това управление е създадено на 10 юни, то е наречено “Управление 610” (6 от цифрата на месеца и 10 от цифрата на деня). След това филиали на „Управление 610” се създават из цялата страна на всички нива на правителството, от най-високото до най-ниското, на които специфично е поверено задължението да се занимават с репресирането на Фалун Гонг. Политическият комитет, Съдебният комитет, медиите, органите за обществена сигурност, прокуратурата, народните съдилища и органите за национална сигурност, подчинени на комитета на ККП, биват използвани като маши на „Управление 610”. Управлението се отчита пред Министерския съвет на теория, но на практика е партийна организация, на която е позволено да съществува извън установените рамки на държавата и правителството, и е извън законните ограничения, регулациите и националната политика. То е мощна организация, наподобяваща нацисткото гестапо, която има власт, надминаваща съдебната и юридическите системи, разполагайки с държавните средства както намери за добре. На 22 юли 1999 г., след като Дзян Дзъмин дава нареждането за унищожаване на Фалун Гонг, Осведомителна агенция Шинхуа излъчва речи на ръководители на Централното организационно министерство на ККП и на Централното министерство за пропаганда на ККП, които дават открито подкрепа на инициираното от Дзян Дзъмин преследване на Фалун Гонг. Всички организации работят заедно и под стриктното ръководството на ККП за изпълнение на злокобния план на Дзян.
Много са случаите, доказващи, че нито отделите за обществена сигурност, нито прокуратурата, нито народните съдилища имат властта да вземат решения по случаите с Фалун Гонг. Те трябва да приемат нарежданията на „Управление 610”. Когато членовете на семейства на много арестувани, затворени и измъчвани до смърт практикуващи Фалун Гонг правят запитвания или подават жалби до отделите за обществена сигурност, прокуратурата и народните съдилища, им се казва, че решението се взема от „Управление 610”.
Но съществуването на „Управление 610” е незаконно. Когато то дава нарежданията си до всички органи в системата на ККП, те обикновено не са в писмена форма, а само устни заповеди. Нещо повече, на всички онези, които получават нарежданията, им е забранено да ги записват в каквато и да е форма - на видео, аудио или дори като обикновени бележки.
Използването на такова краткосрочно оръжие на диктатурата е тактика, която партията често повтаря, пренебрегвайки закона. През всичките си политически чистки тя прилага нестандартни тактики и създава временни органи, като например Централния културно-революционен екип, поставен начело на ККП и разпространяващ тиранията й по цялата страна.
През дългогодишното си деспотично царуване и управление с тежка ръка, партията създава най-силната и най-злокобна система за държавен тероризъм с насилие, лъжи и информационни блокади. Нейната нечовечност и степен на измамност са на високо професионално ниво. Нейната масовост и обсег на действие са безпрецедентни. През всички предишни политически движения партията е акумулирала систематични и ефективни методи и опити за наказване, увреждане и убиване на хора по възможно най-жестокия, изобретателен и лицемерен начин. В един от случаите, споменат преди, мъж не може да издържи повече на заплахите и тормоза от полицията и убива добросърдечната си жена. Това е неизбежният злочест плод на държавен тероризъм на ККП, включващ измами чрез медиите, политически натиск, вина по презумпция и насаждане чувството на вина и страх, целящи изкривяването на човешката природа и подхранването на омраза в нея.
Използване на войската и националните ресурси на страната, за да се осъществи преследването
Партията контролира всичките държавни въоръжени сили, което й позволява да прави каквото си поиска при репресирането на народа, без да се страхува от някого или от нещо. За потъпкването на Фалун Гонг, Дзян Дзъмин се уповава не само на полицията и военизирани отряди, но също така директно мобилизира въоръжените сили в периода юли – август 1999 г., когато стотици хиляди и дори милиони цивилни от цялата страна възнамеряват да отидат в Пекин и да апелират в подкрепа на Фалун Гонг. Войници са разпределени в центъра на Пекин. Редици от войници с готово за стрелба оръжие са наредени по всички пътни артерии към Пекин. Те съдействат на полицията в пресрещането и арестуването на практикуващи Фалун Гонг, отиващи да апелират. Директното мобилизиране на въоръжените сили от Дзян Дзъмин полага основите на кървавата репресия.
Партията контролира финансите на държавата, което осигурява финансовата подкрепа на Дзян Дзъмин в преследването на Фалун Гонг. Високопоставен служител от Съдебния отдел на провинция Ляонин казва на съвещание в принудителния трудов Лагер Масанджа: “Финансовите ресурси, вложени в разправата с Фалун Гонг надминаха разходите за цяла война”.
Все още не е известно колко от държавните икономически ресурси и доходи от тежкия труд и пот на народа са използвани за преследването на Фалун Гонг. Но не е трудно да се отгатне, че цифрата е огромна. През 2001 г. информация от партийното Бюро за обществена сигурност показва, че само на едно място - площад Тянанмън - арестуването на практикуващи Фалун Гонг струва от 1.7 до 2.5 милиона юана на ден, което е 620 до 910 милиона юана годишно. В цялата страна, от големите градове до най-отдалечените райони, от полицията в полицейските участъци и в департаментите за обществена сигурност до персонала на всички отдели на „Управление 610”, Дзян Дзъмин назначава поне няколко милиона души да преследват Фалун Гонг. Стойността само на техните заплати може би спокойно надвишава сто милиарда юана годишно. Освен това Дзян Дзъмин похарчва огромни суми за разширяване на принудителните трудови лагери за задържане на практикуващи Фалун Гонг в тях и построява специални центрове за промиване на съзнанието. През декември 2001 г. например, Дзян Дзъмин е изхарчил 4.2 млрд. юана за построяване на центрове за промиване на съзнанието и бази за “трансформиране” на практикуващи Фалун Гонг. Той дава също и парични поощрения, за да стимулира и да насърчи повече хора да участват в репресиите на Фалун Гонг. В много райони цената за арестуването на практикуващ Фалун Гонг по онова време е от няколко хиляди до десет хиляди юана. Принудителният трудов лагер Масанджа в провинция Ляонин е най-злокобното от всички места за преследване на Фалун Гонг. Веднъж партията награждава неговия директор Су с 50 000 юана, а заместник-директора Шао с 30 000 юана.
Дзян Дзъмин, бившият генерален секретар на ККП, е този, който предприема преследването на Фалун Гонг; този, който скалъпва тази конспирация и този, който я управлява. Той се възползва от апарата на ККП, за да започне преследването на Фалун Гонг. Той носи неизбежната отговорност за своето историческо престъпление. Но ако не бе ККП с установения си апарат на насилие, формиран в процеса на много политически кампании, Дзян Дзъмин не би имал никаква възможност да започне и да осъществи това злокобно преследване.
Дзян Дзъмин и партията се използват един друг. Те рискуват проклятието над всеки чрез противопоставянето на „Истинност, Доброта и Търпимост” заради интересите на една личност и една партия. Тяхното тайно взаимно споразумение е истинската причина за превръщането на едно трагично и толкова абсурдно престъпление в реалност.
******************
V. Дзян Дзъмин подкопава партията отвътре
Мотивиран от личните си интереси, Дзян Дзъмин използва унаследената нечестивост на ККП, за да започне всеобхватно преследване, насочено срещу невинни хора, следващи „Истинност, Доброта и Търпимост”. Той предприема наказателни действия срещу най-полезната и най-безвредна за държавата и обществото социална група от хора. Това преследване води не само страната и хората към престъпления и гибел, но и унищожава партията из основи.
Дзян Дзъмин неумолимо използва партията, за да въвлече всички форми на нечестивост от цял свят в разправата с Фалун Гонг. Закони, нравственост и хуманност, всички са ощетени неимоверно от него, което руши из основи благонадеждността за по-нататъшното поддържане на властта от този режим.
Режимът на Дзян си служи с всички налични финансови, материални и човешки ресурси, за да потисне Фалун Гонг, което донася неимоверно бреме за страната и обществото, и упражнява огромен натиск върху финансовата система Партията по никакъв начин не може да поддържа това обречено преследване в продължение на дълъг период от време. Тя може само да използва спестяванията на хората, да издава национални облигации и да подмамва чуждите инвестиции, за да продължава започнатото.
По време на преследването партията и Дзян Дзъмин изобретяват всевъзможни нечестни, жестоки и измамни тактики, използвайки целия си репертоар от подлост и злосторничество, за да преследват Фалун Гонг.
Партията и Дзян Дзъмин използват всеки известен им пропаганден инструмент, за да фабрикуват слухове, да хулят Фалун Гонг и да съчиняват оправдания за репресиите и преследването. Но няма лъжа, която може да трае вечно Когато лъжите са окончателно изобличени и цялото зло е разкрито чрез неуспеха на преследването, когато това стане достояние на всички, пропагандните методи повече няма да могат да сеят заблуда. Партията напълно ще загуби престижа си и сърцата на хората.
В началото на репресирането на Фалун Гонг през 1999 г., Дзян Дзъмин възнамерява да разреши въпроса с Фалун Гонг за “три месеца”. Партията обаче подценява могъществото на Фалун Гонг и мощта на традицията и вярата.
От древни времена злото никога не е могло да елиминира праведното. То не може да унищожи добротата в сърцата на хората. Изминаха пет години. Фалун Гонг още е Фалун Гонг. Нещо повече, Фалун Гонг се разпространи широко по целия свят. Дзян Дзъмин и партията понесоха сурово поражение в тази борба между доброто и злото. И тяхната изкривена, жестока и зла природа, е напълно изобличена. Прословутият Дзян Дзъмин сега е обкръжен с беди и в Китай, и в чужбина, и е изправен пред много съдебни процеси и апелационни искове за подвеждане под съдебна отговорност.
Първоначално партията възнамерява да използва репресията, за да затвърди тиранията си. Резултатът обаче е, че тя не успява да се “зареди”, а вместо това изтощава собствената си енергия. Сега партията е отишла твърде далеч, за да бъде съживена. Тя е като изгнило умиращо дърво. Ще се сгромоляса от само себе си при един порив на вятъра. Всяка илюзия за спасяване на ККП е в разрез с историческата тенденция. Тя е не само напразна, но и руши бъдещето на участниците в нея.
******************
Заключение
Бившият генерален секретар на ККП Дзян Дзъмин е този, който стартира, замисля и контролира това злостно преследване. Дзян Дзъмин използва до краен предел както властта на ККП, така и нейните позиции, дисциплинарни методи и апарат, за да започне преследването на Фалун Гонг. Той носи неизбежната отговорност за това историческо престъпление. От друга страна, ако я нямаше ККП, Дзян Дзъмин не би могъл да предприеме и да дирижира това злостно преследване. От първия ден на репресиите ККП се обръща срещу праведността и добродетелта. С репресирането като предпочитан инструмент и преследването, като свой специалитет, ККП изгражда властта си на основите на стриктно контролиране на съзнанието, следващо една единствена централизирана партия. По природа ККП се ужасява от „Истинност, Доброта и Търпимост”, и счита Фалун Гонг за враг. Затова репресирането и преследването от нея на Фалун Гонг са неизбежни. Докато атакуват „Истинност Доброта и Търпимост”, Дзян Дзъмин и ККП дават възможност да се намножат лъжата, злината, насилието, смъртната омраза, порочността и корупцията. Резултатът е широкоразпространеният нравствен упадък из земите на Китай, засегнал всички.
Тайното споразумение между ККП и Дзян Дзъмин свърза съдбите им. Сега Фалун Гонг съди Дзян Дзъмин. Денят, в който бъде потърсена отговорност от Дзян ще е денят, в който съдбата на ККП ще е очевидна. Небесните принципи няма да търпят тези, които дирижират нечовешко преследване на група от добри хора, които следват „Истинност, Доброта и Търпимост”. Злостните действия на Дзян Дзъмин и на ККП ще останат вечен и впечатляващ урок за човечеството.
******************
Осъдете комунизма, напишете заявление и Вие...
Обратно към СЪДЪРЖАНИЕ: ДЕВЕТ КОМЕНТАРА ЗА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ
Бележки
[1] Повече информация по случая може да се намери на:
http://www.clearwisdom.net/emh/articles/2004/7/23/50560p.html
http://www.clearwisdom.net/emh/articles/2004/6/7/48981p.html
[2] Повече информация по случая може да се намери на:
http://www.clearwisdom.net/emh/articles/2004/9/25/52796.html
[3] Подобна информация е налична на:
http://search.minghui.org/mh/articles/2004/7/9/79007.html (на китайски език)
[4] Ли Сианнан (1902–1992), бивш президент на Китай (1983 - 1988) и президент на Политическото съвещание към китайското Народно Събрание (1988-1992).
Чън Юн (1905- 1995), един от най-влиятелните лидери в комунистически Китай; член на Постоянния комитет на Политбюро в продължение на десетилетия и председател на Централния консултативен комитет от 1987 г. до 1992 г.
[5] Чигонг е общоприето китайско название за усилващи енергията упражнения. Има много школи за Чигонг, повечето от които се коренят дълбоко в традиционни духовни убеждения. Фалун Гонг е форма на Чигонг.
[6] През 1992 г. Дън Сяопин прекъсва пенсионирането си и пътува из Шенджен и Южен Китай, за да изнася речи за насърчаване на социалистическата пазарна икономика в Китай. Тази обиколка на Дън се смята за повратна точка в икономическата реформа на Китай, която изпада в застой след прословутото масово избиване на площад Тянанмън [на студенти] през 1989 г.
[7] Културните останки на Хемудо, разкрити през 1973 г., са от преди 7000 години и са от селище на китайската новокаменна епоха.
[8] Бивш председател на Народното събрание в Китай.
[9] Дън казва: “И черната и бялата котка са добри, стига да хващат мишките”, което означава, че целта на икономическата реформа е да донесе благоденствие на народа и няма значение дали реформата е социалистическа или капиталистическа.
[10] Интелектуалка, измъчвана до смърт от ККП по време на Културната революция за това, че открито казва истината.
[11] Китайският държавен орган, отговорен за съдебното преследване и правния надзор. Функциите му включват вземане на решения относно арести и подвеждането под съдебна отговорност за значими престъпления, провеждане на разследвания, завеждане и подкрепа на обществени дела, интерпретиране на закона за специфични приложения, надзор над съдебни решения и процедури, както и над дейността на затворите, центрове за задържания и трудови лагери.
Авторско право 2004 - The Epoch Times
Обратно към СЪДЪРЖАНИЕ: ДЕВЕТ КОМЕНТАРА ЗА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ
Осъдете комунизма, напишете заявление и Вие...
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!